Рецептата не е сложна, но изисква повече време за да станат наистина хубави аранчини. Първо ориза трябва да бъде сварен, но да не е преварен и хубаво отцеден. Преди всичко, когато се работи с него трябва да е топъл. Ако ориза е преварен при направата на топчетата той ще стане лепкав, структурата на зърното ориз се разрушава и така си губи вкуса. За да се получи истинска наслада трябва да се спазват описаните правила. Ще ги повторя:
- прясно сварен ориз
- да не е преварен
- да е топъл, но не горещ
- да е добре отцеден

След, като се отцеди горещият ориз, за да изстине се разстила на равна повърхност (за целта аз използвам правоъгълна тава), поръсва се с настърган пармезан, не се разбърква.

През това време си приготвяте ситно нарязаното прошуто (което може да се замести с шунка) и ситно нарязана моцарела (която пък може да се замени с кашкавал). Разбиват се едно или две яйца, приготвят се брашно и галета.

Вече можете да започвате, като сте си приготвили и купичка вода за да си овлажнявате ръцете.
Оризът трябва да е с температура малко по-висока от телесната. Гребвате с ръка, разстилате на дланта, слагате в средата плънката от прошуто и моцарела и без да добавяте ориз захлупвате и оформяте топки с големина на средно големи портокали. Важно - не се стискат, не се мачкат, просто оформяте.
След като сте направили всички топки - една по една се овалват леко в брашно, яйце, галета. Пържат се до оранжев загар. Могат също така и да се изпекат във фурна.

Могат да се хапват топли и студени, аз ги предпочитам топли.