Гьозлеме (Goezleme)

Тесто: Смесват се брашното и солта, към тях се долива малко по-малко от 1 ч.ч. хладка вода и се меси до получаването на еластично тесто, около 5-10 минути, а може и повече, зависи от преценката. Тестото се завива с мокра кърпа и се оставя да се отпусне 30 минути.

Приготвя се плънка по желание.

Плънка от сирене: Сиренето се натрошава, магданоза се нарязва на не много ситно и се объркват.

Плънка от картофи: Картофите се намачкват с мекото масло, слага се нарязания на ситно лук. Лукът може да се запържи в 2-3 с.л. олио, тогава маслото в картофите отпада, а лука се слага в тях директно с мазнината. Добавят се нарязаната на фини ивички люта чушка и подправките. Обърква се, като се внимава да остане на бучки.

Плънка от спанак: Спанака се измива и се накъсва, задушава се в зехтина, като му се капва малко вода. Само да се слегне малко и е готов, не трябва да стане съвсем мек. Сваля се от огъня и се отцежда малко. Подправя се с подправките. Сиренето се поръсва върху него едва при завиването на гьозлемето.

Плънка от кайма: Лука се нарязва на много ситно. Слага се заедно с каймата в силно загрята мазнина и се пържи, докато каймата стане на едри трохи. Подправя се, слага се магданоза и се сваля от огъня.

Всички плънки се ползват охладени и се разпределят на равни части според броя порции.

Тестото се разделя на 4 или 8 еднакви топки - за 4 големи или 8 малки порции. Работният плот се поръсва с брашно, тестото се разточва на много тънка кръгла кора. Върху едната половина се слага от плънката, завива се с непокритата половина и се притиска ръба. Подготвят се всички порции наведнъж и се нареждат върху чиста кърпа. Загрява се сач или тиган без мазнина на малко повече от средна температура. Гьозлеметата се изпичат първо от едната, а после от другата страна. Още горещи, се намазват обилно с разтопено масло. Големите гьозлемета могат след изпичането да се нагънат.

* Плънките са примерни и могат да бъдат направени според личните предпочитания.
* Името гьозлеме (Gözleme) идва от корена Гьоз (тур. göz - око, очи) и означава по смисъл гледащ, поглеждащ. Според някои гледащо е самото гьозлеме, защото формата му е като око. Поддържащите това виждане са и противници на различни от този начини на сгъване. Според други, типичните при правилно изпичане кафяви кръгчета - малки и големи, са очите, които гледат.