Замесва се 200 г от водата с брашното и зехтина до консистенция на едри трохи. Покрива се с фолио и се оставя да почине. През това време в останалите 50 мл вода се разтваря 1 ч.л. от екстракта от ечемичен малц и се добавя кваста. Всичко се разбърква до еднородна смес с вилица и се добавя към брашното. Замесва се меко тесто и когато се оформи тестото се добавя 1 ч.л. сол. Омесва се още веднъж, за да се разнесе добре солта. Вътрешните стени на достатъчно дълбок съд (в който ще печем) се омазняват добре със зехтин и се поставя домакинска хартия. Готовото тесто се поставя вътре, правят се 3-4 резки, покрива се с фолио и се оставя да втаса 3 часа. Пече се от студена фурна на 200С градуса, с фолиото за първите 20 минути, след това фолиото се маха. Хлябът се изпича за около 45-50 минути, но аз винаги го пробвам с една дървена клечка. Хапва се, когато е напълно изстинал.

* При замесване на тесто, голяма част от италианците използват екстракт от ечемичен малц (вегански мед), който не е много познат в България. Всеобщото им мнение е, че освен че придава по-хубав аромат, вкус и цвят на хляба, спомага и за по-ефективното втасване на тестото, при което не е необходимо голямо количество квас. И преди някой да ме пита, да, пробвала съм с обикновен мед, но ефекта не е същия.