Млякото (по възможност биволско или наполовина от крава и бивол) се слага в тенджера от неръждаема стомана или в купа за микровълнова фурна. Лимонената киселина се разтваря във водата и се прибавя в млякото. Млякото се загрява до 30С - леко хладко. При тази температура то започва да се пресича.
Прибавя се маята за сирене и се разбърква добре. Нагряването на бавен огън продължава при непрекъснато разбъркване, докато сместа достигне 40С - приятно топло, но не горещо. Тенджерата се маха от огъня и се оставя да почине 15 минути. През това време пресеченият белтък на млякото се отделя от суроватката.
Получената извара се прецежда в купа, подходяща за микровълнова печка, покрита с тензух или двойна марля. С помощта на тензуха се изстисква колкото може повече суроватка от изварата. Получената топка се слага в купата и се пуска за 1 минута на пълна мощност в микровълновата печка или се загрява в тиган с незалепващо покритие.
Изцежда се отделилата се течност и полученото тесто се меси като хляб, за да се появят характерните за моцарелата конци. Ако ще прибавяте сол, сложете я сега. Ако сиренето е горещо, използвайте гумени ръкавици. Сместа трябва да стане лъскава и да се точи, когато е гореща.
Сиренето се разделя на 2 топки и се пуска във вода с лед, за да се стегне. След като се охлади, е готово за ядене. Това сирене се съхранява добре до 4 дни в плътно затворен съд.
Ако предпочитате моцарелата по-мека, месете по-кратко сиренето. Резултатът зависи и от качеството на маята за сирене.

* От отделената суроватка или от прясно мляко можете да направите сирене рикота, като бавно загреете суроватката, докато се пресече белтъкът, оставя се да изстине и се прецежда.
* Много често искам да пробвам моцарелата върху пица или с домати, запечена на фурна, но понякога тази купешката ми се струва безвкусна, безбожно скъпа и твърда. Затова рових и търсих навсякъде и открих рецепта за домашно сирене моцарела.
Не че като приготвим това у нас ще е по-евтино. Усилията и средствата за продуктите си излизат на онази цена за купешкия продукт, но удоволствието да знаеш, че не нечии ръце са пипали това, което ще ядеш за мен като микробиолог е голямо. Надявам се и за вас.