Картофи на тиган (Bratkartoffeln)

Вариант 1:
Картофите се обелват и нарязват напречно на шайби, около 4-5 мм. Лукът се нарязва на ивици или кръгове. В голям тиган (най-добре железен) се слага олио, колкото дъното да е обилно покрито. Слагат се картофите, лукът и евентуално беконът, посоляват се, разбъркват се добре. Слага се капак и котлонът се включва да се загрее на по-ниска степен, например 3 от 4, след което се намалява на поне половината от капацитета. Картофите се разбъркват рядко, но периодично, като се обръщат с лопатка. Готови са, когато на вкус са явно сготвени, когато цветът им е запържен, а лукът карамелизиран. Беконът трябва да се е стопил. За това количество се готви поне 40 минути.

Вариант 2:
Вече сварени, изстинали картофи се нарязват на шайби. Лукът на ивици. В голям тиган се слага олио, слага се лукът (евентуално и беконът), капва му се малко вода, захлупва се и се задушава до омекване, без да се бърка много. Котлонът трябва да е средно горещ. Маха се капакът, слагат се шайбите картофи, посоляват се и се обръщат от време на време. Ориентира се по цвета - при желаният цвят на коричката и на лука се сваля от огъня. Това е начин за употреба на останали излишни картофи от гарнитура - варени, печени.

Ако ще се сервират с наденици, кюфтета или други пържени колбаси, могат да се смесят малко преди сервирането, така че да поемат аромат едни от други.

* Всички количества са на око. Излизат 4 много щедри порции.
* Картофите определено не са диетични, но и не бива да плуват в мазнина. Освен това никой от продуктите не трябва да прегори. Всеки си познава печката - по-добре малко по-бавно да се приготвят, отколкото да прегорят, а вътре да са сурови.
* Съвети и варианти има, колкото и домакинства има. Разликите не се състоят в продуктите, а в това, кой сорт картофи е най-подходящ, какъв тиган, каква дебелина на шайбите, кой бекон и т.н. Това е начинът, както аз ги приготвям.