Месото се нарязва а хапки, картофите се обелват и нарязват на кубчета, малко по-големи от тези за мусака. Лукът се нарязва също на кубчета, чесънът се пасира или нарязва на ситно.

Тажинът се слага на студения котлон, в него се слага олио, месото, лукът и чесънът. Котлонът се включва на 3/4 от капацитета на котлона. Месото и лукът се запържват, разбърквайки. Когато месото побелее и хване лек нагар, се слагат солта и подправката. Разбърква се добре и се оставя още 2-3 минути. Налива се вряла вода, на тънка струйка, докато покрие месото, добавя се медът. Слага се капака и котлонът се намалява на 1/3 от мощността. На всеки 10 минути се поглежда дали водата е достатъчно и при нужда се допълва по малко вряла вода. След около 20-30 минути се слагат картофите и сините сливи. Сливите могат да се сложат цели или нарязани на парченца - така отдават повече аромат и посгъстяват соса. Допълва се вряла вода, колкото ъглите на кубчетата картофи да излизат над нивото на течността. Слага се капак и се оставя да къкри. Поразбърква се на всеки 10 минути, но не се налива повече вода, освен ако не е съвсем сухо. След общо още 30 минути ястието е готово. Поръсва се с кориандър или магданоз, изстисква се лимон по желание и се сервира.

* Количеството на олиото в ястието зависи колко е мазно месото и как се предпочита в семейството.
* Вместо агнешко може да се ползва месо от пилешки пържоли или дори свинско. При пилешкото заедно с водата веднага се слагат и картофите, и сливите.
* Рас ел ханут може да се замени с 2/3 ч.л. канела, 1/3 черен пипер и по щипка карамфил, индийско орехче, динджифил, кайен или лют пипер, куркума, смлени зърна кардамом, галанга, лавандула. Нищо не пречи ястието да се подправи и с нашенски подправки и да се сложи морков, зелен боб или зелен лук.
* Ястието може да се приготви в сач, като тогава се следи по-зорко за водата, защото обемът е малко по-малък. Захлупва се с пасващ капак от тенджера.
* Който не е готвил в глинен съд, трябва да го подготви за първото ползване. Съдът се накисва в студена вода за около 5-6 часа, след което се оставя да съхне на въздух за 12 часа. Преди първата употреба се натрива обилно с олио. В началото храната може да залепва, но с времето повърхността става все по-*обиграна* и няма почти никаква разлика от метални тиган или тенджера. При първите няколко пъти глината *работи* и от самият съд излиза пара, понякога мирише на прясна глина и най-интересното - тажинът *пее*, звънейки като малки звънчета. Това изчезва с напредването на възрастта: ))Глинени съдове не се мият с препарат или в машина, защото глината поема препаратите и после ги отдава на храната. Който иска, може да напълни тажина или сача с вода и малко олио и да го остави да ври 1 час, допълвайки водата постоянно. Така се избягва първото готвене с продукти. Аз не съм пробвала така.
* Снимките показват 2 тажина, защото трябваше да ги вкарам в употреба. Количествата са добре и само за един. Диаметърът е 27-28 см.