Направи фейсбук
по-апетитен - стани ни фен!

 
добави
Списъкът се запазва постоянно само ако сте регистрирани.
Разпечатай Изпрати по email Изпразни списъка
Паеля, регион Мурсия, Лорка
Рейтинг: 9
Сложност: Трудна
Любима на 15 готвача Любима
Разпечатай
виж снимката
Снимката е добавена от anjelito
Необходими продукти
  • Добави в списъка за пазаруване400 г ориз
  • Добави в списъка за пазаруванепо 200 г пилешко, заешко и свинско месо
  • Добави в списъка за пазаруване1 бр. червена чушка
  • Добави в списъка за пазаруване100 г зелен фасул
  • Добави в списъка за пазаруване100 г грах
  • Добави в списъка за пазаруване100 г артишок
  • Добави в списъка за пазаруванебульон
  • Добави в списъка за пазаруване10-12 с.л. растително масло (зехтин)
  • Добави в списъка за пазаруванепо щипка шафран и куркума, сол, 7-8 зърна черен пипер, 1-2 дафинови листа
  • Добави в списъка за пазаруванелимонов сок
  • Добави в списъка за пазаруване3-4 скилидки чесън
  • Добави в списъка за пазаруване1 ч.л. оцветител (колоранте)
Начин на приготвяне
В тенджера се запържват трите вида месо с около 2-4 лъжици от мазнината. Добавят се 2 л вода, скилидките чесън, дафиновите листа, куркумата, зърната черен пипер, шафрана, сол. Вари се до сваряване на месото.
В тиган се запържват последователно и зеленият фасул, грахът и артишокът. Нарязаната на дълги ленти чушка също се запържва.
В тава с диаметър 37-42 см се загрява останалата мазнина (ако не е останала се добавя по желание), в нея се запържва ориза. Тук в Испания мерките за паеля (ориза) за един човек е една шепа (на едната ръка). Към всяка шепа ориз се прибавят 200 мл от бульона, в които е сварено месото. Така се дозира в зависимост от броя на хората, за които се приготвя паелята. Към ориза се добавят трите вида месо, граха, зеления фасул и артишока. Добавя се оцветителя и се разбърква добре, за да се разпределят продуктите равномерно в тавата. Парчетата от червената чушка се използват за декорация.
Ястието се доварява на слаб огън на котлон. Сервира се с тавата на масата и по желание към порциите се добавя лимонов сок.
Рецептата е добавена от anjelito на 21 Април 2011 г.
Още рецепти за:
Подобни рецепти

Коментари
Трябва да сте влезли с акаунта си за да може да пишете коментари, добавяте рецепти и снимки и организирате рецептите, които харесвате в Любими.
Регистрирай се сега!
или
вход с Facebook
(не изисква регистрация)
# 5
Aliana
магьосник в кухнята
Напротив, беше забранен и тук в Германия, и в Австрия, като в Австрия е бил забранен дажа за осветяване на предмети. Забраната бе отменена след тежки дебати, за да бъде спазена равнопоставеността в ЕС. А от миналата година, лятото, всяка храна или напитка, която го съдържа, е задължително да бъде белязана с предупредителен текст, сложен като допълнителен етикет ИЗВЪН съставките - точно защото предизвиква тежки алергични реакции и вече споменатия синдром. Испания е единствената страна в Европа, където се предлага свободно на пазара, и където се употребява масово (същото важи и за Мароко, но не ЕС) Така изглежда предупредителния текст http: //www. vzhh. de/upload/VerbraucherzentraleHamburg/images/ernaehrung/Internetbild_Wasabi_Erdnusse. JPG22 Апр 2011
# 4
anjelito
мераклия с бъркалка
[Автор на рецептата]
В интерес на истината шафранът трябва да бъде добавен в много голямо количество, за да промени цвета на ястието. Като се има предвид, че той е най-скъпата подправка е нормално да се замести. Колорантето е забранено за употреба единствено в Норвегия. Ако имаше ясни и неуспорими доказателства за вредата от неговата употреба нямаше да го има на пазара в другите европейски страни.22 Апр 2011
# 3
Aliana
магьосник в кухнята
Това не променя факта, че преди 50 години испанецът не е занел, какво е тартрацин, а днес масово и без да се замисля го слага в хараната си. Да не забравяме, че тези испанци, които сега са на 85 години, не са израстнали с паеля, оцветена с колоранте, а може би с чист шафран или куркума. Не нападам Испания или живота там, не ме разбирайте погрешно, но химията си остава химия и се ползва точно с цел намаляване на разходите - независимост дали в хранителната индустрия или в домашни условия. За самата рецепта - не се съмнявам, че е вкусна, аз харесвам испанската кухня. Мисля, че подобна рецепта съм чела тук в сайта, на Лорена, ако си спомням добре, и че много ми допадна.22 Апр 2011
# 2
anjelito
мераклия с бъркалка
[Автор на рецептата]
Шафрана няма нищо общо с колорантето, което оцветява ориза и другите манджи тук. Колкото до това, 4е нямат пари за шафран, мнението, Ви е малко преувели4ено, тъи като като живея в Испания над 10 години. Хората отделят голямо внимание на здравословното хранене и за това средната продължителност на живот е между 80 и 85 години. Основното меню на испанците се състои от телешко месо, риба, морски продукти и зехтин.22 Апр 2011
# 1
Aliana
магьосник в кухнята
Жълтият оцветител, който изброяваш в продуктите, е Е 102, тартрацин - всъщност евтин заместител на шафрана. За хора с непоносимост към аспирин, горски плодове и някой други алергии, тартрацин е доста опасен. Освен това тартрацин е и главния заподозрян виновник, предизвикващ Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност при децата, в комбинация с бензоати. И още: астматиците получават пристъпи, тъй като тартрацин освобождава хистамин в организма. Тартрацин беше забранен в европейския съюз, но след време точно заради Испания, където употребата му е просто безкрайна, а народът явно нехае, бе допуснат отново. Интересно, че най-големите производители на шафран най-често го заместват с химия: Испания, Мароко, Иран. Или по-точно така са свикнали манджите им да са жълти, че като нямат пари за шафран си слагат химия в тенджерите.22 Апр 2011
снимки от
anjelito
мераклия с бъркалка
[Автор на рецептата]
Снимка 1 21 Апр 2011
Сподели рецептата

Във форума
Пиза - от По Света
Нови снимки
от AnniMот Arkisот nikolovaevaот seviот Lirinkaот Lirinkaот Lirinkaот veselata_g_kот veselata_g_kот veselata_g_kот vanjaот vanjaот vanjaот vanjaот vanjaот vanjaот vanjaот veselata_g_kот veselata_g_kот veselata_g_k
Рецепти на деня


© Информацията в този сайт или части от нея не могат да бъдат използвани без изричното съгласие на авторите.