Ден първи - всичко е чудесно. Хапвам си пилешки пържолки на скара и даже се радвам, че съм на диета с вкусна храна и количество на воля.

Втори ден - малко по-трудно ми е. Сменям пилешкото месо с телешко - пека кюфтета на скара. Мина и този ден.

Трети ден - боли ме главата. Пия много вода (насила, че хич не съм жадна). Месото на скара вече не е чак толкова вкусно.

Четвърти ден - Сменям месото със обезмаслено сирене и кашкавал (запечени в хартия). По-добре е. Ще издържа.

Пети ден - еуфория, че е последен белтъчен ден. Правя менюто за утре (няма месо - наблягам на таратор, тиквички, чушки, салати). Стъпвам на кантара - минус 4 килограма. Започнаха да се зараждат "крилца".

Първи ден от зеленчуковите - днес съм екстра. Е, не е по правилата да изключвам месото, но не мога да го гледам, така че без угризения го елиминрам. И какво чак толкова, нали салатата я ям със сирене, тараторът е с мляко.

Втори ден от зеленчуковите - чувствам се прекрасно. Енергия имам в изобилие.

И така без да усетя се изнизаха 5 дни със зеленчуци.

Хайде пак на кантара - няма минус (но хубавото е, че няма и плюс). Задържала съм свалените 4 килограма.

Пак 5 дена, които мразех - какви манджи съм въртяла само и само да не хапвам чисто месо.

Ден след ден, ден след ден и се изнизаха 6 месеца. Настроението ми е на ниво. Килограмите ми се топят. Смених си гардероба. Здравето ми също е цветущо. Просто сияех. А "крилцата" вече бяха пораснали.

Най-много страдах за сладко. Но и тук намерих решение - кремчета с извара, крема сирене, кисело мляко с подсладител. Диетични шоколади. По времето на тази диета ядох и най-странната торта, измислена от мен - за блатове печени омлети (мазнините са елиминирани - няма как да пържа), за крем разбита извара, какао и подсладител.

Но всички усилия, всички лишения си струваха - постигнах минус 16-17 кг. И сега започва разочарованието (не от режимът на Дюкан, а от мен самата). Упоритата ми глава решава, че мога още да продължавам (тялото ми не е на същото мнение, но кой го слуша). И продължавам - с времето става все по-трудно с дните само на протеини (месо не само, че не мога да гледам, но и едвам го преглъщам). Да не говорим, че празниците не са това, което бяха преди диетата (цялата къща ухае на козунаци и за мен е само това - аромата).

Е, премъчих се някакси още 6 месеца (още се чудя това воля ли беше, инат ли, или някакъв вид мозъчна промивка). Но струваше ли си? За това време едва успях да сваля само още 4-5 кг. Вече съм доволна от резултата (но мойте предварителни сметки бяха да постигна всичко в рамките на 6-7 месеца, а не да откарам година. Времето ме изтощи). Както и да е - постигнах мечтаното. Леко си отдъхнах и започнах третия етап от диетата - захранването.

И тук си имаше правила, които трябваше да съблюдавам. Не знам кое ми изигра лоша шега - тялото май реши да си връща за всички лишения, които му бях причинила. Спомням си, че през захранващия период имаше един ден от седмицата, в който мога да се глезя (според Дюкан - гала-вечеря). Обожавах го този ден. Изкарах около 3-4 месеца захранващ период почти по правилата.

Но като знам, че вече са ми разрешени някои "вредни" храни, като че се отключи онзи механизъм "лакомията". Бях си избрала петъчната вечер за такава специална и без лишения. Но какво ставаше, ако в събота ни поканеха на гости? Ми просто карах два дена без лишения (петък вече е минал и не съм се лишавала. Събота сме на красиво и апетитно подредена маса. Е, какво чак толкова - къде един там и два дена нарушения.

Как ще се отрази това? Няма проблем - ще изкарам два последователни протеинови дни и готово. Да, ама не. Мразех месото (и още го мразя в натурален вид, а вече минаха 2 години). Днес нарушение, утре нарушение, хайде и празници се занизаха и неусетно изтървах така наречения период на захранване (кой ден за какво беше вече не мислех - карах си я хей така волно).

Безспорно се чувствах виновна и исках пак да се вкарам в що-годе някакъв режим. Но тялото не ме слушаше. Всеки ден, в който исках да се ограничавам, все изникваше нещо непредвидено (рожден ден на приятел, имен ден и други). Намирах оправдание в повода и нарушавах.

Резултатът - щом усетеше въглехидрати, тялото искаше още и още. Складираше си (знае ли ми намеренията занапред). Не се качвах на кантара (не исках да виждам грешката си в цифри), но дрехите ми.... омаляваха постепенно.

Пилешко вдъхновение а ла BABY

Elti

Пилешки котлети Нежност

BABY

Сочни ребърца на скара

i4eto3421

Докато бях на дюканския режим не съм спирала да чета и да се информирам. В началото нямаше негативни мнения, после се появиха. Не съм диетолог, нито лекар, така че мнението ми е лично и непрофесионално: диетата действа, влияе учудващо добре на настроението и тонусът. Не трябва да си "алчен" (житейско правило за всичко), не трябва да искаш още и още килограми надолу. Трябва да спреш навреме, да излъжеш организма, че всичко е наред, че не го лишаваш. Да му подаваш малки количества мазнини и въглехидрати дори и през най-драстичните дни (тези само на протеини).

Така, че да се породи навика за здравословно и правилно хранене, а не мисълта да се обременява с "това не трябва да се яде, защото съм на диета". От тази диета научих много неща - за силата на волята, за силата на желанието, за правилното съчетаване на храни, за храните, с които трябва да внимавам. Мазните храни и до днес са изключение в менюто ми. Въглехидратни храни си позволявам 1-2 пъти в седмицата и то само за задоволяване на нуждите на огранизма (така той не трупа - взима си неговото и той доволен, и аз също).

Дълго време се обвинявах, но вече съм в царството на спокойствието. Продължавам да харесвам вкусната, красиво поднесена храна, но знам, че количеството има значение. Не прекалявам с нищо (освен с цигарите, но те нямат връзка с диетата). Това е урокът, който научих от Пиер Дюкан - невъзможни неща няма, но за да ти помогне някой друг (в случая този хранителен режим) първо трябва ти да си помогнеш (да го желаеш, да вярваш и да си достатъчно умен да спреш навреме).

Пожелах, повярвах и постигнах. Постигнах нова визия, постигнах настроение, усмивка. Постигнах нови знания - научих и анализирах грешките си (точно това ме кара да виждам полза и в провала ми). Винаги съм казвала, че в учебникът "Живот" са написани най-истинските уроци. Точно тях не можеш да забравиш никога. Някои са добри (житейските ни успехи), други лоши (житейските ни грешки), но стига да знаеш да ги тълкуваш правилно ще постигнеш много повече успехи, отколкото провали.

С пожелание за успехи: бившата "Дюканка" Elti