Яйцето е идеалната природна форма. През цялата история на човечеството то е представлявало мистерия, магия, лекарство, храна и поличба. То е универсалният символ на Великденските празници по целия свят и е боядисвано, рисувано, украсявано и декорирано за да се отпразнува неговия специален символизъм.

Преди яйцето да стане тясно свързано с християнския Великден към него са се отнасяли с благоговение по време на много пролетни празници. Римляните, галите, китайците, египтяните и персийците са почитали яйцето като символ на вселената. От древни времена яйцата са били боядисвани, разменяни и уважавани.

В езически времена яйцето е символизирало прераждането на земята. Дългата и тежка зима е свършила и земята се разпуква за живот и се преражда също така както яйцето като по чудо се разпуква с живот. Затова се е смятало, че яйцето има специални сили. То е било вграждано в основите на сгради за да отблъсква злото, бременните римлянки са носели със себе си яйце, за да предскаже пола на тяхното бъдещо дете, френските булки са стъпвали на яйце, преди да пресекат прага на новия си дом.

С идването на християнството се е променил и символизмът на яйцето, като вече не представя прераждането на земята, а прераждането на човека. Християните възприели яйцето като символ и го свързали с гробницата, от която Христос възкръснал.

Стари полски легенди съчетават фолклора и християнските вярвания и здраво свързват яйцето с Великденските празници. Една легенда разказва за дева Мария, която е давала яйца на войниците при кръста. Тя ги умолявала да бъдат по-малко жестоки и се разплакала. Нейните сълзи паднали върху яйцата и ги белязали с точки с великолепен цвят.

Друга полска легенда разказва за Мария Магдалена, която отишла до гробницата на Иисус за да миропомаже тялото му. Тя носела със себе си кошница с яйца, с които да обядва. Когато пристигнала при гробницата и извадила яйцата, техните бели черупки по чудо били оцветени с цветовете на дъгата.

Декорирането и оцветяването на яйца за Великден е традиция в Англия още от Средновековието. В книгата за разходи на Едуард I за 1290 година е записана покупка на 450 яйца, които да бъдат позлатени и оцветени за Великденски подаръци.

Най-известните украсени Великденски яйца са тези, направени от известния златар Питър Карл Фаберже. През 1883 руският цар Александър възложил на Фаберже да направи специален Великденски подарък за неговата съпруга. Първото яйце на Фаберже било яйце в яйцето. То имало външна обвивка от платина и бял емайл, който се отварял за да разкрие по-малко златно яйце. По-малкото яйце от своя страна се отваряло, а в него имало златно пиленце и украсено със скъпоценни камъни копие на имперската корона. Това специално яйце толкова се харесало на царицата, че Александър редовно поръчвал на Фаберже да прави нови яйца, които да бъдат доставяни всеки Великден. След години неговият син Николай II продължил традицията. Общо са били направени 57 яйца.