Монстера често се отглежда в домашни условия. В природата това растение дава плодове с необичайна форма и вкус наподобяващ ананас. Яденето на неузрели плодове може да е опасно.

Още известно като: лапа-лапа, Северноамерикански банан, англ. - pawpaw

Това е вид малки дървета с големи листа и ядливи плодове, произлизащ от Северна Америка. Плодът прилича на обикновения банан, само че е по-малък и с по-силен аромат. Първоначално е със зелен цвят, а когато узрее - с жълт до кафяв. На вкус е подобен на банан и манго.

Узрелите плодове много бързо започват да ферментират, трудни са за транспортиране и затова почти не се продават в пресен вид. Обикновено с предлагат по магазините изсушени или консервирани.

Още известно като: питая, питахая, англ. - dragonfruit, pitaya

Плодът на вид кактус, произлизащ от Мексико, Централна и Южна Америка. Този вид кактуси цъфтят само през нощта с големи, бели ароматни цветове, наричани "Кралица на нощта". Сладките плодове са основно три вида - червена питая (червена кора и бяла месеста част), питая Коста Рика (червена кора и червена месеста част) и жълта питая (жълта кора и жълта месеста част). Плодът може да тежи между 150 и 600 г, като дори някои достигат до 1 кг. Яде се само вътрешната част, която много мека и има малки семки (подобно на киви).

Още известно като: Бразилско гроздово дърво, англ. - jaboticaba

Този плод расте директно върху клоните на дървото и се отглежда основно в Бразилия, Аржентина и Парагвай. Плодът е тъмно лилав със светла месеста част и на вкус наподобява слива. В Бразилия е много популярен плод за директна консумация, но също се използва в сладка, желета, сокове, вина и алкохолни напитки.

Още известно като: звезден плод, англ. - carambola

Напречния разрез на този плод прилича на петолъчка и от там идва и наименованието звезден плод. Най-вкусен е узрял - когато има жълт цвят със зелен оттенък. Целият плод е ядлив - включително кората. На вкус е определян като смес от папая, портокал и грейпфрут - сладък с кисела жилка. Произлиза от Индия, Шри Ланка и Индонезия, но е популярен в цяла Азия и по света се отглежда в тропическите райони.

Черен корен се отглежда заради кореноплодите, които порастват през първата година на отглеждането на това растение. Коренът пораства дълъг и тънък (може да достигне 1 м дължина) и е с черна кора и бяла месеста част. Могат да се използват пресни, сушени или консервирани и са със сладникав вкус. Кората не се яде - обеленият корен обикновено се сварява и може да се приготви с други зеленчуци или да се поднесе залят със сос.