Диетично хранене при хранителни алергии при деца
Публикувано: ср окт 27, 2010 8:02 am
Диетично хранене при хранителни алергии при деца
През последните години се наблюдава зачестяване на хранителните алергии при деца. Увеличеният брой на алергичните заболявания е в тясна връзка с прекомерната употреба на антибиотици и други лекарствени вещества в съвременното животновъдство, неконтролираното използване на пестициди, както и ранната употреба на антибиотици за лечение на малки деца при банални заболявания.
Терминът „алергия" е въведен през 1906 г от австрийския педиатър Клеменс Пирке за означаване на изменената реакция на някои деца, инжектирани профилактично с противодифтеритна ваксина, т. е. алергията е променена или нарушена реактивност на организма към въздействието на някои фактори - алергени. Попадайки в организма, алергените провокират организма да изработва неутрализиращи ги антитела. Първоначално реакцията на взаимодействието между алергените и антителата може да протича незабелязано. Но при всяко поредно постъпване на алергена интензивността й се увеличава, което се проявява с различни kлинични симптоми. Ето защо храненето играе важна роля както за лечението на алергията, така и за профилактиката на нейното изостряне.
Като причинители за възникване на алергична реакция (алергени) са били уточнени следните храни:
• тестени произведения на основата на пшеница и царевица
• прясно мляко (особено краве) и млечни продукти
• кафе, чай, какао, шоколад
• яйца
• плодове - ягоди, малини, мъхести плодове
• цитрусови плодове- лимони, киви, портокали
• фьстъци, ядки, бадеми
• риби, раци, миди, скариди
• соя, боб, грах, леща
• репички, зеле, магданоз
• целина (керевиз), хрян
• чесън, домати, картофи (рядко).
Най-често срещана е алергичната реакция спрямо млякото, яйцата, рибата, скаридите и целината. Доказано е, че пшеницата предизвиква 60 % алергични реакции, а медът едва 2 %.
Кравето мляко съдържа няколко алергена:
• лакталбумин
• лактоглобулин
• казеин
• серумен албумин
• имуноглобулин.
Най-висока алергенна активност имат лактоглобулинът и казеинът.
Хранителната алергия при малките деца често можеда стане причина за развитието на сериозни заболявания в по-късна възраст - екземи, атопични дерматити, бронхиална астма, повишена чувствителност към бактерии и вирусни респираторни (дихателни) инфекции.
Симптомите на хранителните алергии са особено разнообразни през първата година от живота. Бебето може да получи зачервяване и сърбеж по кожата, екзема, повръщане и диария, бронхиолит, бронхиална астма, алергичен шок. Важно е да се знае, че ако алергията се прояви след 3-годишната възраст на детето, лечението е по-успешно. Затова майките трябва да се отнасят особено внимателно към захранването на бебето и да следят за алергични реакции с въвеждането на всяка нова храна. Профилактиката на хранителните алергии се състои в естественото хранене на кърмачето до 6 месечна възраст.
За целта майката трябва редовно да води хранителен дневник на детето, в който всеки ден да отбелязва:
• часовете на хранене;
• видът на храната при всяко хранене;
• Въвеждането на нов хранителен продукт и неговото количество;
• Времето на появата на алергична реакция и нейното подробноописание. Например дали се появява преди или след закуска, обяд или вечеря и как се проявява - като обща слабост, повишена температура, спадане на гласа, диария, повръщане, нарушения на сьня, кожни промени (обриви).
Дневникът се предоставя на личния детски лекар, който може да се консултира с алерголог, за да назначи правилното лечение.
Особено внимателно трябва да се наблюдава детето, когато в храната му са включени някои продукти със силни алергенни свойства, като какаото, шоколада, билкобите и плодовите чайове, яйцата, меда, както и някои плодове и зеленчуци - ягоди, портокали, праскови, мандарини, лимони и др.
Алергията към какаото и шоколада не се среща твърде често и може лесно да се установи чрез проба. Невинаги обаче причината за алергичната реакция към някои хранителни продукти е какаото. Понякога то се смесва с различни добавки - вкусови или ароматични вещества, соя, малц или яйца, Които могат да бъдат причина за алергичната реакция.
Билковите и плодовите чайове като всеки друг натурален продукт могат да предизвикат алергии и тъй като често се използват с лечебна цел (при простуди, бронхити, храносмилателни смущения, заболявания на стомаха, бъбреците и пикочния мехур и др.), родителите трябва да бъдат крайно предпазливи. Препоръчително е да се направи алергична проба. Такива видове чай трябва да се консумират предпазливо при алергия към цветен прашец, при сенна хрема или сенна астма, особено ако в състава на чая има цветен прашец (например при цветовете на лайката) или когато са приготвени от семена на растения (копър или резене). Черният чай много рядко предизква алергични реакции, но е своеобразен наркотик, чието възбуждащо действие може да се изрази в сърцебиене, нямащо нищо общо с алергията. Въпреки това не е подходящ за малки деца (както и различните видове ароматизирани чайове на основата на черен чай) именно поради възбуждащото си действие.
Силен алерген е белтъкът на кокошото яйце. Той се всмуква лесно през лигавицата на стомашно-чревния канал. Жълтъкът има значително по-малко алергенни свойства, които при това намаляват силно при варенето на яйцата.
Пчелният мед също може да предизвика тежки алергии, тъй като в него може да попадне цветен прашец. За това трябва да се провери много внимателно, преди да се предложи на деца с алергия към цветен прашец.
При организиране на диетичното хранене трябва да се подбират продукти с минимални алергенни свойства. Трябва да се избягва говеждото месо, да се предпочитат агнешкото и бялото пилешко (по възможност от домашно пиле). За да се намалят алергенните свойства на месото, то се залива със студена вода, вари се 30 минути и булъонът се излива. След това се вари в чиста вода до готовност и булъонът отново се излива. По такъв начин екстрактните вещества с алергенно действие преминават в бульона. Именно по тази причина не само месните, но и рибените и гъбените бульони са противопоказани за деца с белтъчна алергия. Понякога могат да се проявят алергии към Животинските мазнини и те трябва да бъдат заменени с растителни.
Главната задача е да се открие хранителният алерген и да се изключи от менюто. Основното правило при диетичното хранене на дете с хранителни алергии е балансирано хранене с ограничаване на продуктите с бисока алергенна стойност. В случая може да бъде полезна следващата таблица, като се има предвид, че въпросът за индивидуалния избор винаги трябва да се съгласува с детския лекар или със специалист алерголог. Въз основа на хранителните продукти в дясната колонка, които могат да се използват като алтернатива на продуктите от лявата колонка, заедно с лекаря може да се състави хранителен режим, беден на алергени, който същевременно да задоволява физиологичните нужди на детето.
Източник: clubs.dir.bg
През последните години се наблюдава зачестяване на хранителните алергии при деца. Увеличеният брой на алергичните заболявания е в тясна връзка с прекомерната употреба на антибиотици и други лекарствени вещества в съвременното животновъдство, неконтролираното използване на пестициди, както и ранната употреба на антибиотици за лечение на малки деца при банални заболявания.
Терминът „алергия" е въведен през 1906 г от австрийския педиатър Клеменс Пирке за означаване на изменената реакция на някои деца, инжектирани профилактично с противодифтеритна ваксина, т. е. алергията е променена или нарушена реактивност на организма към въздействието на някои фактори - алергени. Попадайки в организма, алергените провокират организма да изработва неутрализиращи ги антитела. Първоначално реакцията на взаимодействието между алергените и антителата може да протича незабелязано. Но при всяко поредно постъпване на алергена интензивността й се увеличава, което се проявява с различни kлинични симптоми. Ето защо храненето играе важна роля както за лечението на алергията, така и за профилактиката на нейното изостряне.
Като причинители за възникване на алергична реакция (алергени) са били уточнени следните храни:
• тестени произведения на основата на пшеница и царевица
• прясно мляко (особено краве) и млечни продукти
• кафе, чай, какао, шоколад
• яйца
• плодове - ягоди, малини, мъхести плодове
• цитрусови плодове- лимони, киви, портокали
• фьстъци, ядки, бадеми
• риби, раци, миди, скариди
• соя, боб, грах, леща
• репички, зеле, магданоз
• целина (керевиз), хрян
• чесън, домати, картофи (рядко).
Най-често срещана е алергичната реакция спрямо млякото, яйцата, рибата, скаридите и целината. Доказано е, че пшеницата предизвиква 60 % алергични реакции, а медът едва 2 %.
Кравето мляко съдържа няколко алергена:
• лакталбумин
• лактоглобулин
• казеин
• серумен албумин
• имуноглобулин.
Най-висока алергенна активност имат лактоглобулинът и казеинът.
Хранителната алергия при малките деца често можеда стане причина за развитието на сериозни заболявания в по-късна възраст - екземи, атопични дерматити, бронхиална астма, повишена чувствителност към бактерии и вирусни респираторни (дихателни) инфекции.
Симптомите на хранителните алергии са особено разнообразни през първата година от живота. Бебето може да получи зачервяване и сърбеж по кожата, екзема, повръщане и диария, бронхиолит, бронхиална астма, алергичен шок. Важно е да се знае, че ако алергията се прояви след 3-годишната възраст на детето, лечението е по-успешно. Затова майките трябва да се отнасят особено внимателно към захранването на бебето и да следят за алергични реакции с въвеждането на всяка нова храна. Профилактиката на хранителните алергии се състои в естественото хранене на кърмачето до 6 месечна възраст.
За целта майката трябва редовно да води хранителен дневник на детето, в който всеки ден да отбелязва:
• часовете на хранене;
• видът на храната при всяко хранене;
• Въвеждането на нов хранителен продукт и неговото количество;
• Времето на появата на алергична реакция и нейното подробноописание. Например дали се появява преди или след закуска, обяд или вечеря и как се проявява - като обща слабост, повишена температура, спадане на гласа, диария, повръщане, нарушения на сьня, кожни промени (обриви).
Дневникът се предоставя на личния детски лекар, който може да се консултира с алерголог, за да назначи правилното лечение.
Особено внимателно трябва да се наблюдава детето, когато в храната му са включени някои продукти със силни алергенни свойства, като какаото, шоколада, билкобите и плодовите чайове, яйцата, меда, както и някои плодове и зеленчуци - ягоди, портокали, праскови, мандарини, лимони и др.
Алергията към какаото и шоколада не се среща твърде често и може лесно да се установи чрез проба. Невинаги обаче причината за алергичната реакция към някои хранителни продукти е какаото. Понякога то се смесва с различни добавки - вкусови или ароматични вещества, соя, малц или яйца, Които могат да бъдат причина за алергичната реакция.
Билковите и плодовите чайове като всеки друг натурален продукт могат да предизвикат алергии и тъй като често се използват с лечебна цел (при простуди, бронхити, храносмилателни смущения, заболявания на стомаха, бъбреците и пикочния мехур и др.), родителите трябва да бъдат крайно предпазливи. Препоръчително е да се направи алергична проба. Такива видове чай трябва да се консумират предпазливо при алергия към цветен прашец, при сенна хрема или сенна астма, особено ако в състава на чая има цветен прашец (например при цветовете на лайката) или когато са приготвени от семена на растения (копър или резене). Черният чай много рядко предизква алергични реакции, но е своеобразен наркотик, чието възбуждащо действие може да се изрази в сърцебиене, нямащо нищо общо с алергията. Въпреки това не е подходящ за малки деца (както и различните видове ароматизирани чайове на основата на черен чай) именно поради възбуждащото си действие.
Силен алерген е белтъкът на кокошото яйце. Той се всмуква лесно през лигавицата на стомашно-чревния канал. Жълтъкът има значително по-малко алергенни свойства, които при това намаляват силно при варенето на яйцата.
Пчелният мед също може да предизвика тежки алергии, тъй като в него може да попадне цветен прашец. За това трябва да се провери много внимателно, преди да се предложи на деца с алергия към цветен прашец.
При организиране на диетичното хранене трябва да се подбират продукти с минимални алергенни свойства. Трябва да се избягва говеждото месо, да се предпочитат агнешкото и бялото пилешко (по възможност от домашно пиле). За да се намалят алергенните свойства на месото, то се залива със студена вода, вари се 30 минути и булъонът се излива. След това се вари в чиста вода до готовност и булъонът отново се излива. По такъв начин екстрактните вещества с алергенно действие преминават в бульона. Именно по тази причина не само месните, но и рибените и гъбените бульони са противопоказани за деца с белтъчна алергия. Понякога могат да се проявят алергии към Животинските мазнини и те трябва да бъдат заменени с растителни.
Главната задача е да се открие хранителният алерген и да се изключи от менюто. Основното правило при диетичното хранене на дете с хранителни алергии е балансирано хранене с ограничаване на продуктите с бисока алергенна стойност. В случая може да бъде полезна следващата таблица, като се има предвид, че въпросът за индивидуалния избор винаги трябва да се съгласува с детския лекар или със специалист алерголог. Въз основа на хранителните продукти в дясната колонка, които могат да се използват като алтернатива на продуктите от лявата колонка, заедно с лекаря може да се състави хранителен режим, беден на алергени, който същевременно да задоволява физиологичните нужди на детето.
Източник: clubs.dir.bg