Копенхаген, остров Шелан (København, Seeland)
Публикувано: чет окт 25, 2012 4:18 pm
Копенхаген...
Къде и как да започна да пиша за Копенхаген? Дали от детството ми, когато, четейки Малката кибритопродавачка, Дванайсетте пътници или Елхата, Копенхаген е било далечно и нереално място, студено и заснежено? Моята книга «Андерсенови приказки» имаше илюстрации, за които сега си давам сметка, че са предавали много точно характера на града и изобщо на Дания. Островърхите фахверк-къщи, цветовете, силуетите. Копенхаген свързвах винаги с Коледа! Навън студа, снега, дългите северни нощи, хладното отражение на луната в преспите, виещия вятър, изринатите в снега тесни пътеки по тротоарите. Вътре - хората, устояващи на суровия климат, създали си гнезда, направо нереални със своя уют и топлина, със сиянието на безбройните запалени свещи по елхата, с топли чорапи и пуловери, пеещи коледни песни. Такива Коледи в моето детство нямаше. Сняг в Слънчев бряг не се задържаше, Коледа не се празнуваше. Единствено студения виещ вятър от морето е бил общото между моето детство и Копенхаген.
Или да пиша от момента през 2000-ната година, когато построиха мостът над Йорезунд и за мен се откри възможност с едно пътуване да си изпълня три мечти наведнъж - хем да видя статуята на Малката русалка в Копенхаген, хем да отида да видя приятелката ми Калина в Малмьо, хем и по следите на Астрид Линдгрен да повървя?
Известно е, че в живота човек не може да има всичко, което си пожелава. Години наред съм пътувала само служебно, където ме пратят и без да мога да избирам. Единствената ми отпуска по него време беше предназначена да си отида до България, за да мога да си видя близките. Много дълго време беше трудно и непосилно да ме посетят те. По-късно, когато семейството ми започна да ми гостува по 3 месеца в годината, за мен се отвориха възможности да мога да разледам света наоколо, без да трябва да жертвам близките си и времето с тях.
А докато стигна до Копенхаген, минаха 12 години…
И малко остана да го пропусна.
Остров Лангелан е на близо 400 км от Копенхаген. Не въздушна линия, а по пътищата. Още с тръгването от Германия се уговорих с моята прителка Калина, с която сме израстнали заедно, че ще я посетя в Малмьо. Това беше най-големият приоритет в пътуването. Калина не бях виждала от 21!!! години. Не познавах децата й, живота й, нищо! Първо бяхме решили да се срещнем за няколко часа, но после ни стана ясно, че няма да са достатъчни и си резервирахме хотел за една нощ в Малмьо. Събота сутринта отиване, неделя следобяд връщане. Имайки пред вид, че териториите са ни непознати, не искахме да пътуваме по тъмно, значи трябваше да сме се прибрали, преди да се стъмни. Аутобана минава край Копенхаген, без да се види абсолютно нищо от града. Посетихме Калина и се върнахме на острова, без да сме видели Копенхаген. Такива пътувания са свързани с разходи, плаща се за ползване на пътищата, за минаване по моста Стьоребелт, по моста Йорезунд… Не посмях да напирам за Копенхаген. Филип ми направи такъв огромен жест да идем в Малмьо, където той на практика скуча, без да разбира нито дума… Аз се утешавах, че и догодина ще дойдем, и че тогава ще се отвори възможност да видя Копенхаген. Голяма работа, някаква си статуя…
Аз си бях взела работа за изпът, т.е. само 2 дни след нашето завръщане в Германия трябваше да доставя една сватбена торта. Бях си взела абсолютно всичко и смятах по време на почивката да работя над украсата. Да, но се оказа, че съм забравила черната боя за фондана, и се наложи да търся да си купя. Но като няма никъде? Най-накрая намерих един сайт на един магазин в Рунгстед Кюст, малко градче около 30 км северно от Копенхаген. Така пътуването доби служебен характер и се яви прекрасната възможност да комбинираме наложителното с изключително приятното. Рано суртинта тръгнахме за Рунстед, по обяд си бях купила черната боя, че и още около 10 други, и пристигахме в Копенхаген.
Да пристигаш в Копенхаген е процес от няколко часа, а може би и на дни, зависи как гледа човек на нещата. Ти си там физически, но на духът ти му трябва време да обгърне обкръжението и да намери мястото си в него. Аз самата толкова се прехласнах… още в колата, преди да паркираме, се провиквах и сочех нещо на всеки метър! Въртях се на всички страни, не знаех къде по-напред да гледам! Копенхаген се казва на езика на страната Кьобенхафн, което означава Търговско пристанище (København, købe означава купувам, в случая закупувам, търгувам, а havn е пристанище).
Копенхаген е царствен! Сградите му свидетелстват за богатсво, стил и солидност. Украсени с богати орнамети и статуи от северната митология, те не са натрапчиви, а по-скоро като златна рамка с богата инкрустация подчертават живота в тях и покрай тях, който просто кипи!
Още от сега ви казвам: ако някой от вас отиде до Копенхаген, трябва да си вземе време! Ние точно това нямахме, за което дълбоко съжалявам! За няколко часа успяваш само да поемаш влияния и впечатления, без да успееш да ги осмислиш, да проникнеш в тях. Градът се сгромолясва отгоре ти, прониква в порите ти, в сетивата ти, не си в състояние да му устоиш или да окажеш съпротива. Копенхаген е място, където Дания показва всичките си постижения - като общество, като култура, като история, като морска сила, като цивилизация и пристан. Няма ъгъл, няма метър фасада, които да не разказват някаква истори, които да не свидетелстват за уредеността на това общество! След само 10 минути пеша по една от главните улици, аз вече бях лудо влюбена в този град! Изпитвах такава еуфория и имах такова сърцебиене, че сама не можех да се позная! Сега разбирах националната гордост на датчаните, развяващото се във всеки двор знаме… В националния химн «Има една прекрасна страна» се казва в четвъртата строфа:
За Короната и за Отечеството!
За всеки отделен жител,
Който допринася, каквото може!
Нашата стара Дания завинаги!
И наистина, такава перла се създава и оцелява единствено и само ако ВЦИЧКИ допринесат и продължават да допринасят. А хората са готови да градят за държавата, само когато и държавата гради за тях. Ето това функционира в Дания. Иначе Копенхаген можеше сигурно и да е София, или Ст.Петерсбург, или Прага. Но датчаните се отличават с това, че са горди и че са ДОВОЛНИ да са датчани, защото се чувстват едно цяло с монархията си, със земята си, със законите си и с постиженията си. Това ги прави от друга страна дори арогантни и в политически аспект много десни. Сегашната политика на страната по отношение на чужденците е дискриминираща, а един от политиците открито каза, че Дания няма нужда да интегрира, тя иска да асимилира. Че датчаните произхождат от това, че чужденците искат да живеят в Дания, защото искат също да са датчани. Политиката упорито отказва да признае напредъка в инеграцията и факта, че повече от 70 % от всички имигранти имат работа - процент, който е най-високия в света. За да спре наплива на чужденци, Дания планува дори да постави отново КПП по границата с Германия! ЕС възнегодува, но на датчаните и това им е все едно - със същото самочувствие, с което те отказват еврото и нямат нужда от европейския звезден кръг, със същото самочувствие отстояват националните си (и националистични) интереси и не им пука, дали Европа е шокирана. Защото Европа без Скандинавия заминава - това са най-стабилните държави в сърцевината на съюза. Но стига съм се отлплесвала - нито настоящата политика на страната, нито арогантността на датчаните са в състояние да накърнят обаянието, което излъчва Копенхаген! Ако някога се преместя да живея другаде, то тогава там! Отдавна, от много отдавна не съм изпитвала чувството не само да се възхищавам, а и да искам да си част от нещо!
Ние тръгнахме от сградата на Съвета и световноизвестния увеселителен парк Тиволи, където е и паметника на Ханс Кристиан Андерсен, и вървяхме по една от най-големите търговски улици. После прекосихме един площад, от който тръгва канал, водещ към пристанището. Минахме край канала, после свихме вляво по кея и продължихме, докато не стигнахме до статуята на Малката русалка. След това минахме през Кастела (Цитаделата) и се върнахме по други улици отново до съвета. През цялото време не можех да спра да се възхищавам! Накъдето и да завъртях глава, само впечатляващи неща! Към каквото и да насочех поглед, ми се струваше по-хубаво от предното! Дали магазините, дали сградите в които се намират, дали хората, вървящи по улиците, дали факта, че има улици и светофари за велосипедисти, че и платна за отбиване дори за тях - всичко ме грабваше и пленяваше! На няколко пъти видях толкова невероятно красиви, елегантни жени, качени на колелета - със скъпи дрехи и обувки, с ектравагантни шапки, а пък карат колело… То и тук се карат колелета, и то много, но в Копенхаген е просто нещо съвсем, съвсем предвидено. Няма да ви занимавам повече с моите впечатления, те и без друго са субективни. Приятни минути в Копенхаген.
Ханс Кристиан Андерсен! Само за тази снимка си струваше да отида в Копенхаген Да гледам заедно с него някъде над Тиволи!
Съвета
По една от търговските улици, международен пазар
Строеж на центъра на града
Каналът, водещ към пристанището
Култовото кафене Бруклин
Градините на "Пристан Амалия"
Изглед към остров Амагер, принадлежащ към града
Някогашни търговски складове
Приближаваме се до Малката русалка
Ето я...
Цитаделата
Цитаделата е с формата на петолъчка, обградена от канали
Валкирия на кон. В скандинавската митология девици, решаващи в битките кой да оцелее и кой да умре.
На връщане към Съвета
И викинги видяхме
Още снимки https://www.facebook.com/media/set/?set ... 588&type=3
Къде и как да започна да пиша за Копенхаген? Дали от детството ми, когато, четейки Малката кибритопродавачка, Дванайсетте пътници или Елхата, Копенхаген е било далечно и нереално място, студено и заснежено? Моята книга «Андерсенови приказки» имаше илюстрации, за които сега си давам сметка, че са предавали много точно характера на града и изобщо на Дания. Островърхите фахверк-къщи, цветовете, силуетите. Копенхаген свързвах винаги с Коледа! Навън студа, снега, дългите северни нощи, хладното отражение на луната в преспите, виещия вятър, изринатите в снега тесни пътеки по тротоарите. Вътре - хората, устояващи на суровия климат, създали си гнезда, направо нереални със своя уют и топлина, със сиянието на безбройните запалени свещи по елхата, с топли чорапи и пуловери, пеещи коледни песни. Такива Коледи в моето детство нямаше. Сняг в Слънчев бряг не се задържаше, Коледа не се празнуваше. Единствено студения виещ вятър от морето е бил общото между моето детство и Копенхаген.
Или да пиша от момента през 2000-ната година, когато построиха мостът над Йорезунд и за мен се откри възможност с едно пътуване да си изпълня три мечти наведнъж - хем да видя статуята на Малката русалка в Копенхаген, хем да отида да видя приятелката ми Калина в Малмьо, хем и по следите на Астрид Линдгрен да повървя?
Известно е, че в живота човек не може да има всичко, което си пожелава. Години наред съм пътувала само служебно, където ме пратят и без да мога да избирам. Единствената ми отпуска по него време беше предназначена да си отида до България, за да мога да си видя близките. Много дълго време беше трудно и непосилно да ме посетят те. По-късно, когато семейството ми започна да ми гостува по 3 месеца в годината, за мен се отвориха възможности да мога да разледам света наоколо, без да трябва да жертвам близките си и времето с тях.
А докато стигна до Копенхаген, минаха 12 години…
И малко остана да го пропусна.
Остров Лангелан е на близо 400 км от Копенхаген. Не въздушна линия, а по пътищата. Още с тръгването от Германия се уговорих с моята прителка Калина, с която сме израстнали заедно, че ще я посетя в Малмьо. Това беше най-големият приоритет в пътуването. Калина не бях виждала от 21!!! години. Не познавах децата й, живота й, нищо! Първо бяхме решили да се срещнем за няколко часа, но после ни стана ясно, че няма да са достатъчни и си резервирахме хотел за една нощ в Малмьо. Събота сутринта отиване, неделя следобяд връщане. Имайки пред вид, че териториите са ни непознати, не искахме да пътуваме по тъмно, значи трябваше да сме се прибрали, преди да се стъмни. Аутобана минава край Копенхаген, без да се види абсолютно нищо от града. Посетихме Калина и се върнахме на острова, без да сме видели Копенхаген. Такива пътувания са свързани с разходи, плаща се за ползване на пътищата, за минаване по моста Стьоребелт, по моста Йорезунд… Не посмях да напирам за Копенхаген. Филип ми направи такъв огромен жест да идем в Малмьо, където той на практика скуча, без да разбира нито дума… Аз се утешавах, че и догодина ще дойдем, и че тогава ще се отвори възможност да видя Копенхаген. Голяма работа, някаква си статуя…
Аз си бях взела работа за изпът, т.е. само 2 дни след нашето завръщане в Германия трябваше да доставя една сватбена торта. Бях си взела абсолютно всичко и смятах по време на почивката да работя над украсата. Да, но се оказа, че съм забравила черната боя за фондана, и се наложи да търся да си купя. Но като няма никъде? Най-накрая намерих един сайт на един магазин в Рунгстед Кюст, малко градче около 30 км северно от Копенхаген. Така пътуването доби служебен характер и се яви прекрасната възможност да комбинираме наложителното с изключително приятното. Рано суртинта тръгнахме за Рунстед, по обяд си бях купила черната боя, че и още около 10 други, и пристигахме в Копенхаген.
Да пристигаш в Копенхаген е процес от няколко часа, а може би и на дни, зависи как гледа човек на нещата. Ти си там физически, но на духът ти му трябва време да обгърне обкръжението и да намери мястото си в него. Аз самата толкова се прехласнах… още в колата, преди да паркираме, се провиквах и сочех нещо на всеки метър! Въртях се на всички страни, не знаех къде по-напред да гледам! Копенхаген се казва на езика на страната Кьобенхафн, което означава Търговско пристанище (København, købe означава купувам, в случая закупувам, търгувам, а havn е пристанище).
Копенхаген е царствен! Сградите му свидетелстват за богатсво, стил и солидност. Украсени с богати орнамети и статуи от северната митология, те не са натрапчиви, а по-скоро като златна рамка с богата инкрустация подчертават живота в тях и покрай тях, който просто кипи!
Още от сега ви казвам: ако някой от вас отиде до Копенхаген, трябва да си вземе време! Ние точно това нямахме, за което дълбоко съжалявам! За няколко часа успяваш само да поемаш влияния и впечатления, без да успееш да ги осмислиш, да проникнеш в тях. Градът се сгромолясва отгоре ти, прониква в порите ти, в сетивата ти, не си в състояние да му устоиш или да окажеш съпротива. Копенхаген е място, където Дания показва всичките си постижения - като общество, като култура, като история, като морска сила, като цивилизация и пристан. Няма ъгъл, няма метър фасада, които да не разказват някаква истори, които да не свидетелстват за уредеността на това общество! След само 10 минути пеша по една от главните улици, аз вече бях лудо влюбена в този град! Изпитвах такава еуфория и имах такова сърцебиене, че сама не можех да се позная! Сега разбирах националната гордост на датчаните, развяващото се във всеки двор знаме… В националния химн «Има една прекрасна страна» се казва в четвъртата строфа:
За Короната и за Отечеството!
За всеки отделен жител,
Който допринася, каквото може!
Нашата стара Дания завинаги!
И наистина, такава перла се създава и оцелява единствено и само ако ВЦИЧКИ допринесат и продължават да допринасят. А хората са готови да градят за държавата, само когато и държавата гради за тях. Ето това функционира в Дания. Иначе Копенхаген можеше сигурно и да е София, или Ст.Петерсбург, или Прага. Но датчаните се отличават с това, че са горди и че са ДОВОЛНИ да са датчани, защото се чувстват едно цяло с монархията си, със земята си, със законите си и с постиженията си. Това ги прави от друга страна дори арогантни и в политически аспект много десни. Сегашната политика на страната по отношение на чужденците е дискриминираща, а един от политиците открито каза, че Дания няма нужда да интегрира, тя иска да асимилира. Че датчаните произхождат от това, че чужденците искат да живеят в Дания, защото искат също да са датчани. Политиката упорито отказва да признае напредъка в инеграцията и факта, че повече от 70 % от всички имигранти имат работа - процент, който е най-високия в света. За да спре наплива на чужденци, Дания планува дори да постави отново КПП по границата с Германия! ЕС възнегодува, но на датчаните и това им е все едно - със същото самочувствие, с което те отказват еврото и нямат нужда от европейския звезден кръг, със същото самочувствие отстояват националните си (и националистични) интереси и не им пука, дали Европа е шокирана. Защото Европа без Скандинавия заминава - това са най-стабилните държави в сърцевината на съюза. Но стига съм се отлплесвала - нито настоящата политика на страната, нито арогантността на датчаните са в състояние да накърнят обаянието, което излъчва Копенхаген! Ако някога се преместя да живея другаде, то тогава там! Отдавна, от много отдавна не съм изпитвала чувството не само да се възхищавам, а и да искам да си част от нещо!
Ние тръгнахме от сградата на Съвета и световноизвестния увеселителен парк Тиволи, където е и паметника на Ханс Кристиан Андерсен, и вървяхме по една от най-големите търговски улици. После прекосихме един площад, от който тръгва канал, водещ към пристанището. Минахме край канала, после свихме вляво по кея и продължихме, докато не стигнахме до статуята на Малката русалка. След това минахме през Кастела (Цитаделата) и се върнахме по други улици отново до съвета. През цялото време не можех да спра да се възхищавам! Накъдето и да завъртях глава, само впечатляващи неща! Към каквото и да насочех поглед, ми се струваше по-хубаво от предното! Дали магазините, дали сградите в които се намират, дали хората, вървящи по улиците, дали факта, че има улици и светофари за велосипедисти, че и платна за отбиване дори за тях - всичко ме грабваше и пленяваше! На няколко пъти видях толкова невероятно красиви, елегантни жени, качени на колелета - със скъпи дрехи и обувки, с ектравагантни шапки, а пък карат колело… То и тук се карат колелета, и то много, но в Копенхаген е просто нещо съвсем, съвсем предвидено. Няма да ви занимавам повече с моите впечатления, те и без друго са субективни. Приятни минути в Копенхаген.
Ханс Кристиан Андерсен! Само за тази снимка си струваше да отида в Копенхаген Да гледам заедно с него някъде над Тиволи!
Съвета
По една от търговските улици, международен пазар
Строеж на центъра на града
Каналът, водещ към пристанището
Култовото кафене Бруклин
Градините на "Пристан Амалия"
Изглед към остров Амагер, принадлежащ към града
Някогашни търговски складове
Приближаваме се до Малката русалка
Ето я...
Цитаделата
Цитаделата е с формата на петолъчка, обградена от канали
Валкирия на кон. В скандинавската митология девици, решаващи в битките кой да оцелее и кой да умре.
На връщане към Съвета
И викинги видяхме
Още снимки https://www.facebook.com/media/set/?set ... 588&type=3