Преди много време пуснахме статията
Най-странните плодове и зеленчуци, при писането на въпросната статия научихме нови и интересни неща. Нещото, което ни направи най-голямо впечатление бяха отзивите за плода ДУРИАН. Каквито сме си любопитни - решихме, че някога трябва да го пробваме това чудо.
Преди няколко дни имах път през една от китайските улици в града и се сетих, че в техните плод-зеленчуци продават дуриани. Купих един, избора не беше труден - всичките ми изглеждаха еднакви - като голям бодил. Горд го занесох вкъщи, пътувал е чак от Тайланд.
Още преди да го разопаковаме се усещаше лека странна миризма от него. Сложихме го на дъската и след малко чудене как точно да го разрежем, решихме - през средата.
Не е труден за рязане, кората е по-мека от кора на диня. Вътре се оказа, че има 4 камери с светло-жълтеникава пихтиеста маса, в която имаше общо поне 7-8 семки.
Миризмата отначало беше леко неприятна, но все пак трябваше да го опитаме и на вкус. Смело задълбах в меката маса и с характерно "джвак" извадих парче. Аз като смел мъж изядох първата хапка. Отначало не можах много да осъзная какво съм лапнал, даже се наложи да си взема още малко. Голяма грешка. По моя преценка вкусът на дуриана е развален печен лук, престоял няколко седмици в тоалетна. Неви хапна по-малко и от мен (може би е по-схватлива?) и в общи линии е съгласна с определението ми.
Спогледахме се и вече беше ясно - това трябва да го изхвърлим веднага. Миризмата вече се беше разнесла в цялата кухня, докато съберем всичко в торбички и го изхвърлим в кофата навън някакси се беше пропила и в носа ми. Цяла вечер след това при всяко вдишване нещо ми напомняше на развален лук, въпреки че се мих много пъти.
Изводът е един: този плод наистина е твърде екзотичен за нашият вкус.
Вече напълно разбирам хората, които са забранили дурианите да се пренасят в градския транспорт в Сингапур...
Някой друг престрашавал ли се е да опита дуриан? Ако не сте - най-вероятно нищо не сте изгубили
Благодарение на теб, Павел, бих се ограничила само с помирисване
.