Кулинарен Форум на Веселият Готвач

Пропуснах да напиша, че не е необходимо сместа да престоява.

Melina,защо не пуснеш рецептата в сайта!!

Благодаря за напътствията , Melina !Ще опитам и без сода

Ето и днешния ми провал Това е крем Брюле, ако се чудите Видях ето тази рецепта Крем Брюле - II вид и понеже е така лесна и бърза реших да я пробвам. Всичко вървеше добре, крема стана, стегна се, поръсих със захар и дойде време да го "брюлирам" - да карамелизирам захарта отгоре. Пуснах фурната само на грил и чаках да се загрее, но не ми се чакаше много и преди да е светнала лампичката, че е свършило със загряването го сложих. За съжаление фурната не е била добре загрята, получих топъл крем поръсен с топла захар. Изглежда много тъжно

Хубавото е, че поне е вкусно и ще се изяде, лошото е, че не е Брюле...

Ох, Неви, първо помислих че са разбити яйца. Важното, че е бил вкусен. Тук пък видях, че продават готов крем брюле, в едни микроскопични стъклени бурканчета. Много ми харесаха бурканчетата и купих 6 броя (в пакет са по 2 броя). Към станиоловата капачка на всяко бурканче има залепено пакетче със захар, която се поръсва върху крема, чакаш 1-2 минути и тя става кафява и хрупкава Или пък, така е описано, слагаш захарта, запичаш на грил, а после охлаждаш в хладилник. На мен нито ми се печеше, нито ми се чакаше и реших веднага да пробвам. Обаче беше отвратително! Все едно сладко масло с изгоряла захар, толкова мазен беше крема!!! Направих се на ударена, че и на сина ми пробутах едно, вкусове различни, може на него да му хареса, ама той не е будала, направо го изплю. Тръгна да го хвърля, ама аз спасих бурканчето. Сега имам 2 празни бурканчета, 4 седят в хладилника, че е трайно до септември, а аз съм малко скръндза в това отношение, боли ме да хвърлям храни, може пък все на някой да се хареса, нали така? Та мисълта ми е, като ти се е затоплил крема при запичането, не е ли възможно да се охлади после? Или с домашно направените не става?

Иначе покрай мен много провали пак имаше напоследък - завчера загорих едни пилешки дробчета, бяха за мен, друг не ги яде, и се отплеснах на телефона...А, обрах горните, ама лукът беше въглен!
И една торта попровалих, тази с мозайката. По желание на поръчващия трябваше да е с плодове (направих рецептата на Марина), но понеже седя 2 дни в хладилника, започна отдолу да се процежда сок, мислех, че цялата торта ще се приплъзне, изкриви се отстрани! Хладилникът ми беше станал локва, че и от студа се стяга сока и става като лепило... абе неприятно беше, добре че другата торта за племенника ми беше по-горе, че не е капало върху нея, тогава щях да полудея. Но била много, много вкусна, казаха от партито
И с тортата за племенника ми имах ядове, за първи път направих езеро в торта и понеже никъде не намерих такова нещо, сама си измислих метода. Но не беше много домислен, на два пъти трябваше да го донаправям Е, сега вече знам де, та ако някой реши да прави локва в торта - да се обади, да не повтаря моите заблуди. Аз имам намерение да кача метода като рецепта, ама нямам време в момента, затова нека пише към снимките.

Такива провали напоследък Така се учим

Здравейте,реших и аз да се оплача от днешният ми провал,макар и "провал" да е силно казано...Както и да е,днес между другото готвене реших да направя и кекс,по рецептата по която винаги го правя-почти като "Пухкав кекс" от тук,и този път реших вътре да настържа един шоколад.И така,първо,кекса ми стана супер,идеално се опече и перфектен на вид.Нарязах половината и беше изяден за секунди от сина ми и от мъжът ми,като мъжът ми каза,че откакто сме женени(вече 19год)това е най-хубавият кекс,който съм правила.В последствие обаче,реших да направя някаква какаова глазура и да полея останалия половин кекс,за да ги изненадам още повече с кулинарните си способности...За съжаление се оказа,че мъжът ми изобщо не хареса глазурата върху кекса и дори се наложи да изрежа полятите краища ,за да яде все пак от кекса отново...Е,поне синът ми се изказа по-добре за глазурата,и сега се чудя дали ще му хареса за десерт,ако направя крем с нишесте и залея изрязаните корички от кекса с глазура и импровизирам нещо ).Забелязала съм,че винаги ,когато се старая прекалено да готвя,нищо не ми се получава...става по-добре,когато не се вживявам много-много.

Колко провали съм имал когато готвя по рецепта, а като готвя на око съм нямал никакви проблеми.И до ден днешен немога да си обисня това нещо.

Който не готви, той няма провали И аз онзи ден реших да направя реване, но явно сложих много захар и като се изпече все едно ядеш карамелизирана захар, още повече не се наду....абе...скапах си настроението и го изхвърлих Скоро ще се опитам пак да направя, дано да е успешно!

Здравейте.... пак аз в тази тема...

Вчера реших да правя мойшавена, да дам на момчето, което ни свали тапетите, да занесе на майка си, тя ми е приятелка. Правила съм мойшавена, става чудесна, знам я, става бързо, имам всичко необходимо, значи - почнах. Да, ама нямам пасатор тук, в другото жилище е. Реших, че това не е проблем. Ще бъркам с желязната лейди. Сложих на котлона водата и олиото, заврях ги, сложих ги в купата и ги разбивах 8 минути, докато побеляха. Сложих брашното и го разбих. Стана на парцали, а олиото изплува отгоре. Няма значение, си казах умно аз, като се опече ще се оправи. Поръсих обилно със захар и канела. Бутнах я във фурната. Олиото завря, парцалите тесто почнаха да цвърчат и да се пържат в него. Гледах, гледах, че като ми накипя, я хванах и я изсипах в мивката. Като изстина, замина в кофата. Почесах се аз и получих гениалния проблясък, че може би се получи така, щото забравих шестте яйца?

Кипнах водата с олиото. Сложих брашното, бърках енергично и направих парено тесто. Не го чаках да изстине, а бухнах първото яйце и почнах да бъркам в несвяст. То стана на омлет. Зарязах тенджерата и отидох да свалям и аз тапети. След 20 минути обаче, през които тенджерата ме глождеше, отидох и сложих и другите яйца, едно по едно, направих хубаво тесто за еклери. Е, тук-таме се виждаше бърканото яйце, ама човек не бива да е толкова придричив. Поръсих със захар и канела и го пекох 40 минути. Не се наду. Изби му малко олио, ама не плуваше, само беше прогизнало. Миришеше на бъркани яйца. Наязах на хубави ромбове... и ги изхвърлих в кофата... Опекох лешников сиропиран сладкиш. Той поне стана.

Рали, кошмар. Но толкова комично го разказа, че ми стана смешно и си те представих как търчиш