Сурвачки
Публикувано: ср дек 14, 2011 9:07 am
Здравейте приятели ! Дайте моля ви идеи за сурвачки и рецепти за кравайчета! 
Кулинарен Форум на Веселият Готвач
Сурвачки
Страница 1 от 1
Re: Сурвачки
Публикувано: ср дек 14, 2011 12:57 pm
Задължително - кичест дрянов клон, нанизани пуканки, тиквени семки и сушени плодове ивсякакъв вид. Може люти чушки, червен конец. Клончетата се увиват с памук или вълна. Кравайчетата - различни видове СНАКС или бисквити с дупка. Осъвременяваме сурвачките напоследък, какво да се прави.
Re: Сурвачки
Публикувано: ср дек 14, 2011 1:18 pm
Много благодаря за идеите !
Re: Сурвачки
Публикувано: чет дек 15, 2011 8:19 am
http://kremikk.snimka.bg/children/nova- ... 7.16740919
http://s48.radikal.ru/i122/0912/ba/c61672f33aaf.jpg
http://1.bp.blogspot.com/_4R0s7Qq3ru4/T ... 600/27.JPG
http://magi.triada.bg/calendarandtradition.aspx?d=1004
Това намерих в нета и ми харесаха-има най-различни идеи.А колкото до гевречетата-само трябва да си избереш някоя рецепта.Има безброй много
Дано да съм ти била полезна!Успех!
http://s48.radikal.ru/i122/0912/ba/c61672f33aaf.jpg
http://1.bp.blogspot.com/_4R0s7Qq3ru4/T ... 600/27.JPG
http://magi.triada.bg/calendarandtradition.aspx?d=1004
Това намерих в нета и ми харесаха-има най-различни идеи.А колкото до гевречетата-само трябва да си избереш някоя рецепта.Има безброй много
Дано да съм ти била полезна!Успех!Re: Сурвачки
Публикувано: нед дек 18, 2011 9:19 am
Re: Сурвачки
Публикувано: вт дек 20, 2011 12:17 pm
Много малко хора се замислят за това какви послания носи сурвачката. Дали ще е повече или по- малко украсена, важното е клоните да се сплетени - да се привържат с което сурвачката добива форма на единично или двойно кирилско “Ф”..
В народната традиция сурвачката е онзи магически жезъл с който се прави заклинанието на 1 януари - Васильовден за здраве , берекет , късмет . Има и още нещо – дряновата пръчка, оформена като сурвачка има магическа сила само в един ден от годината, през другите дни тя е обикновена вършина!
В Централна и Източна България, сурвачката се украсява с плодове, зърна и хлебни изделия, докато в Западна България често се окачват и монети.
Сутрин рано, или още в първите часове на празника, младите сурвакари посещават стопаните и чрез отмерени удари със сурвачката по техния гръб изричат благопожелания за здраве, берекет и късмет. Никой не се отказва от тези удари, които носят магическа сила и правят пожеланията по-реални, напротив – колкото по-силни са ударите, толкова по-скъпи са наградите за нетърпеливите сурвакари.
Произходът на обичая сурвакане е спорен, макар че неговият смисъл е ясен. Не се оспорва неговият древен предхристиянски характер, макар че няма данни кой народ, траки, славяни или прабългари са го използвали. Със сигурност обаче той не е славянски, тъй като е напълно непознат сред големите славянски народи, близки или далечни. Името на обичая (сурвакане), името на магическата пръчка (сурвачка, сурвакница), както и виковете, които придружават магическото действие сурвакане (Сурва, сурва!) са дали основание на мнозина да свържат този обичай с прабългарите, имайки пред вид името на древноиранския и индоарийски бог на Слънцето Сурья. Засега обаче няма данни сред други древни и настоящи народи от индо-иранския кръг да притежават такъв обичай, което прави твърдението за чисто прабългарския произход на обичая не твърде убедителни. Някои автори правят външно морфологично сравнение на българската сурвачка със древния жезъл на античния Хермес, наречен кадуцей или керикеон , но чисто външната прилика не дава основания за изводи относно произхода на обичая.
Сурвакането е новогодишен обичай и има за цел измолване на успешна нова година. Очевидно се вярва в магическата сила на дряновото дърво, което трябва увеличи силата на благопожеланията. Това заключение се съгласува с факта, че много древни народи са вярвали в божествената роля на особени дървета и гори. Древните българи са обожествявали някои видове дървета, по-специално дъба, считайки го за цар на всички дървета. Освен древните прабългари, етнически сродните с тях хазари също са обожествявали дъбовите дървета и са им пренасяли жертви. Хазарите почитали и свещени гори, чиито вековни дървета символизират мощта на боговете. Вярва се, че който отчупи клонче от тях е заплашен от полудяване и смърт. Доказано е, че славяните също са обожествявали дъбовите дървета. При древните гърци, храмът на Зевс бил построен сред дъбова гора. Омир е сравнявал мъжката сила и издръжливост със силата на дъба. При древните източно-кавказци, а вероятно при техните съседи прабългари, в деня на възраждащото се Слънце (25 декември, Коледа) се е запалвало дъбово дърво наречено Гула, което значи Бъдник. Същият обичай на същия ден е характерен и за съвременните българи , макар че все още не е ясно от траките или от прабългарите той е наследен. При славяните, живеещи далеч от България обичаят Бъдни вечер със запалено дъбово дърво няма, но в съседа Сърбия той е съществувал в близкото минало и днес отново се възражда. По всичко изглежда обаче, той е заимстван от България, където той има най-вероятно синкретичен прабългарски и тракийски произход.
Завързването на суровачката под двойно или единично Ф , пък води и до друг вид магия. В гръцката азбука с Ф -φ се означава т.н. Златно сечение (известно още като златна пропорция, златен коефициент или [божествена пропорция]) е ирационално число в математиката, което изразява отношение на части, за които по-малката част се отнася към по-голямата, така както по-голямата към цялото. То има стойност приблизително равна на 1,618.... Златното сечение е не само математическо понятие, но е символ за красота, хармония и съвършенство в изкуството, науката и природата. Терминът "златно сечение" е въведен от Леонардо да Винчи като пропорция за "идеалното човешко тяло". То е било познато на египтяните и древните гърци още в античността. Представата за хармония и отношение e в основата на философските идеи на Питагор. Египетските пирамиди и Партенонът са пример за използването на пропорцията φ в архитектурата. След Евклид с изучаване на това отношение са се занимавали и други древногръцки философи. В средновековна Европа златното сечение достига чрез преводите на "Елементи" на Евклид, а преводачът Дж. Кампано от Навара (III в.) прави първите коментари към преводите. По това време тайните на златното отношение се пазели ревностно и били известни единствено на посветените. То е било един вид тайнство, магия .
Вързване на клоните на суровачката под формата на буквата Ф, допринасяло за усилване на нейната магическа сила.
В народната традиция сурвачката е онзи магически жезъл с който се прави заклинанието на 1 януари - Васильовден за здраве , берекет , късмет . Има и още нещо – дряновата пръчка, оформена като сурвачка има магическа сила само в един ден от годината, през другите дни тя е обикновена вършина!
В Централна и Източна България, сурвачката се украсява с плодове, зърна и хлебни изделия, докато в Западна България често се окачват и монети.
Сутрин рано, или още в първите часове на празника, младите сурвакари посещават стопаните и чрез отмерени удари със сурвачката по техния гръб изричат благопожелания за здраве, берекет и късмет. Никой не се отказва от тези удари, които носят магическа сила и правят пожеланията по-реални, напротив – колкото по-силни са ударите, толкова по-скъпи са наградите за нетърпеливите сурвакари.
Произходът на обичая сурвакане е спорен, макар че неговият смисъл е ясен. Не се оспорва неговият древен предхристиянски характер, макар че няма данни кой народ, траки, славяни или прабългари са го използвали. Със сигурност обаче той не е славянски, тъй като е напълно непознат сред големите славянски народи, близки или далечни. Името на обичая (сурвакане), името на магическата пръчка (сурвачка, сурвакница), както и виковете, които придружават магическото действие сурвакане (Сурва, сурва!) са дали основание на мнозина да свържат този обичай с прабългарите, имайки пред вид името на древноиранския и индоарийски бог на Слънцето Сурья. Засега обаче няма данни сред други древни и настоящи народи от индо-иранския кръг да притежават такъв обичай, което прави твърдението за чисто прабългарския произход на обичая не твърде убедителни. Някои автори правят външно морфологично сравнение на българската сурвачка със древния жезъл на античния Хермес, наречен кадуцей или керикеон , но чисто външната прилика не дава основания за изводи относно произхода на обичая.
Сурвакането е новогодишен обичай и има за цел измолване на успешна нова година. Очевидно се вярва в магическата сила на дряновото дърво, което трябва увеличи силата на благопожеланията. Това заключение се съгласува с факта, че много древни народи са вярвали в божествената роля на особени дървета и гори. Древните българи са обожествявали някои видове дървета, по-специално дъба, считайки го за цар на всички дървета. Освен древните прабългари, етнически сродните с тях хазари също са обожествявали дъбовите дървета и са им пренасяли жертви. Хазарите почитали и свещени гори, чиито вековни дървета символизират мощта на боговете. Вярва се, че който отчупи клонче от тях е заплашен от полудяване и смърт. Доказано е, че славяните също са обожествявали дъбовите дървета. При древните гърци, храмът на Зевс бил построен сред дъбова гора. Омир е сравнявал мъжката сила и издръжливост със силата на дъба. При древните източно-кавказци, а вероятно при техните съседи прабългари, в деня на възраждащото се Слънце (25 декември, Коледа) се е запалвало дъбово дърво наречено Гула, което значи Бъдник. Същият обичай на същия ден е характерен и за съвременните българи , макар че все още не е ясно от траките или от прабългарите той е наследен. При славяните, живеещи далеч от България обичаят Бъдни вечер със запалено дъбово дърво няма, но в съседа Сърбия той е съществувал в близкото минало и днес отново се възражда. По всичко изглежда обаче, той е заимстван от България, където той има най-вероятно синкретичен прабългарски и тракийски произход.
Завързването на суровачката под двойно или единично Ф , пък води и до друг вид магия. В гръцката азбука с Ф -φ се означава т.н. Златно сечение (известно още като златна пропорция, златен коефициент или [божествена пропорция]) е ирационално число в математиката, което изразява отношение на части, за които по-малката част се отнася към по-голямата, така както по-голямата към цялото. То има стойност приблизително равна на 1,618.... Златното сечение е не само математическо понятие, но е символ за красота, хармония и съвършенство в изкуството, науката и природата. Терминът "златно сечение" е въведен от Леонардо да Винчи като пропорция за "идеалното човешко тяло". То е било познато на египтяните и древните гърци още в античността. Представата за хармония и отношение e в основата на философските идеи на Питагор. Египетските пирамиди и Партенонът са пример за използването на пропорцията φ в архитектурата. След Евклид с изучаване на това отношение са се занимавали и други древногръцки философи. В средновековна Европа златното сечение достига чрез преводите на "Елементи" на Евклид, а преводачът Дж. Кампано от Навара (III в.) прави първите коментари към преводите. По това време тайните на златното отношение се пазели ревностно и били известни единствено на посветените. То е било един вид тайнство, магия .
Вързване на клоните на суровачката под формата на буквата Ф, допринасяло за усилване на нейната магическа сила.
Re: Сурвачки
Публикувано: чет дек 29, 2011 11:37 am
на пазара на младост 1 тази година са пуснали много интересни и грижливо измайсторени суроваки... аз взех от там 