Кате, радвам се, че салатката с пипер ти е харесала. В зимния сезон може би наистина е по-удобно да се приготви с праз.
Историята на тази салата поне за мен е много интересна. Преди време при едно пътуване видях край пътя да продават плитки с много красив и апетитен лук - бял и червен, един едър, едър, очите ми останаха в него. Тогава обаче бързахме, не спряхме, мъжът ми обеща, че като се връщаме ще си купим. Е, естествено не се върнахме по същия път и аз си останах без лук. От тогава все той ми беше в ума. Който ме познава, знае, като си наумя нещо не мирясвам докато не го направя. Та така и с лука - омърморих света, че не ми е купил. След няколко месеца той пак пътува, този път сам, но задължително спрял още на отиване и се върна с една връзка прекрасен червен, по-точно лилав лук. Закачихме плитката на един гвоздей в кухнята, получи се много оригинално. Който дойдеше на гости се впечатляваше. Бързо, бързо го популяризирах. Толкова беше красив, че ни беше жал да го ядем. Един-два пъти правих салата, беше много вкусен и сладък, но другите глави ги държах на плитката да ми красят стената. Един ден поглеждам към лука и какво да видя - от влагата вкъщи той прокарал и пуснал реколта. Показах го на мъжа ми и и той ахна, даже го снима с телефона си. Така посред зима се сдобихме с цяла гора от зелен лук на плитка и то без да го накисваме в бурканчета с вода както обикновено се прави. Представете си каква влага е у нас. Та така, обрахме си реколтата, а за същата вечер бях размразила печен пипер и салатата стана, царевицата я добавих заради детето, че много я обича. Станах много досадна, но исках да обясня защо предлагам тази салатка със зелен лук точно посред зима
.
Хубавото е, че вече целогодишно на пазара има всякакви зеленчуци и каквото му се яде на човек може винаги да си го приготви. Ето например, тази вечер бях решила, че ще правя зелена салата. Отварям хладилника и виждам, че е свършила. Както вече писах голямо съм магаре, като се заинатя и реша, че ще правя нещо, сън няма да ме хване ако не стане. Туршии и зимнина колкото искаш, ама аз не, та не - зелена салата! Не ме спря ни студ, ни лед - отидох до магазина до нас да купя. Естествено там беше свършила, ходих до другия, но накрая намерих. После си мисля с кой акъл в тъмното, студеното и хлъзгавото, посред нощ сама жена съм тръгнала за салата посред зима. Но важното е, че накрая стана на моята
!
Така вечерята ни беше
Пъстра зелена салата, от която даже и Рокчо за мое удивление си хапна с удоволствие, и свински вратни пържоли на фурна. За десерт за детето има шоколад, а за мен чаша червено вино.
Колко дълго писах, за да отчета накрая за днешното меню
. Няма да ви досаждам повече.
Лека нощ!