Кулинарен Форум на Веселият Готвач

Милa Инa,рaдвaм ce,чe cъм тe рaзcмялa,то и нa мeн ми e cмeшно,дaжe и в момeнтa мe нaпyшвa cмях кaто ce ceтя зa тия мои злополyчни цeлyвки.Cигyрнa cъм,чe вcички имaт провaли в кyхнятa и то нe eдин,но някъдe бях чeлa,чe доcтa извecтни яcтия ca ce полyчили точно от тaкивa провaли,но в момeнтa нe ce ceщaм зa нищо,пък и e вeчe доcтa къcно и зaпочвaм дa блокирaм.

Е,този майонезен сладкиш вече ми взима здравето!Правих го сигурно 50 пъти и става невероятен,но последните няколко са истински провал!
Днес отново!
Този път блата се опече без да се издува неравномерно.Оставих го да истине и се заех да приготвя глазурата.Използвам тази на Др.Йоткер(не е най-добрия вариант,но става).Но вместо да я разтворя в 3чаени лъжички вода,аз сложи 3 супени.Естествено стана доста по-течна
След заливането на сладкиша той се пропука по средата,а глазурата се разтече и ето резултата :oops:

Днес реших да правя тесто за мекици със суха мая. И, като никой път, сложих маята при брашното, без да я разтворя във вода. Омесих тестото, обаче то стана на малки бучици като втаса. Досега винаги съм разтваряла маята в течност. . Както и да е опържих мекиците, не се забелязваше на вкус нищо нередно, но добре, че никой не видя "накъдрените" топчета преди да ги разтегля.

Да се запиша и аз тук.Вчера бяхме с братовчетка ми на тестени изделия и сладкиши/на 90 дневната диета сме,аз я нарушавам малко :oops: /.Обещах и да направя един сладкиш в който влизат почти всичките и любими продукти:шоколад,какао,канела,орехи...
Мислех да го направя в събота вечерта,но бях забравила,че използвах всичкото масло,а магазина беше затворил.На следващата сутрин отидох до магазина,а маслото свършило.Как да отида до другият най-близък магазин като навън вали,а аз съм с малчо Нищо,Мъжът ми стана и тръгнахме за майка ми,естествено купих масло .Хайде да наготвим,карфиоли,моркови,зимнина...леле то станало четири часа.Придотвям си продуктите...Ужас,сетих се,че миксера е изгорял .Започваме да търсим на баба ми.След едночасово търсене го намерихме/Защо не отидох да взема моят миксер?Мъжът ми имаше работа и нямаше да се разправа с мен-да ме закара /.Ето,че вече всичко е готово...и няма да повярвате,няма ток :shock: :shock: :shock:
Мина половин час,ток няма/в същото време имаше много силен вятър/,мина още половин час,ток още нямаше.Часът вече беше 18.30.

Братовчетка ми беше дошла отдавна да хапваме сладко.В същото време мъжът ми отиваше да налива вода и ние/аз и братовчетка ми/го помолихме да ни закара у тях да приготвим сладкиша.Отидохме и си мислех,че вече всичко ще е наред,но уви..Леля ми даде две купи,който се оказаха плитки за разбиване на 5 яйца :shock: ,представете си само стената и плочките Да заплаче човек.Изтрих колкото мога,по точно където видях и продължих нататък.Към жълтъците прибавям разтопен шоколад с вилица и в този момент си представете какво ще се случи ако бъркалките на миксера захванат вилицата...това се случи,честно.В този момент исках да потъна в земята :oops: :oops: :oops: След известно време чистене,продължавам.Идва време да наситня орехите...просто половината бяха на земята.Вече бях толкова ядосана :cursing: ,че ми чернееше пред очите.Сложих го да се пече.След 25 мин.си извадих произведението,изглеждаше добре,но трябваше да изстине.Вече толкова бързах,че го разрязахме.Когато започнах да го ям беше,леко течен :oops: ,лепкав,но сладък и скусен.Ще го правя пак да видя какво ще стане

Ива, толкова детайлно си описала всичко, че се смях от сърце - като усмивки от старите ленти.
Знам че не ти е било смешно в онзи момент, но сега като е минало - остава веселата страна. Явно просто не ти е било ден

:lol: Ивa и aз ce cмях от cърцe,но дa cи кaжa чecтно,aко aз бях нa твоe мяcто щях дa ce откaжa ощe при липcaтa нa мacло.По принцип нe обичaм cлaдко и нe прaвя чecто,зa коeто полyчaвaм много критики от домочaдиeто.Точно зaщото почти вcичкитe ми провaли в кyхнятa ca вce нa тeмa Cлaдко и винaги cъм кaзвaлa,чe прeдпочитaм дa рaздърпaм 5 тaви бaницa,отколкото дa ce хвaнa дa нaпрaвя eднa тортa.Прaвя caмо Добyш и то от Новa годинa нa Новa годинa.E,пробвaм ce от врeмe нa врeмe c някой кeкc или cлaдкиш,но глeдaм дa нe e много cложeн.

Марианче! И аз се смях от сърце на случките ти, но в началото прочетох за загорялото мляко и се сетих за една случка, в която калпавата домакиня не бях аз/по изключение/.Преди много години започнах учителската си кариера в едно балканско турско селце с много сърдечни хора.Бяха ни поканили на сватба и ние с 60 годишната ми колежка, естествено, ще идем,на мен ми беше много интересно да видя техните обичаи. Да, ама баба Божи, така й казвахме на колежката, купила 5 л мляко да прави кашкавал и го турнала на котлона.Щукнало й да ме извика да идем да погледаме и после да се върне и да направи кашкавала - това се случва в 10 ч. сутринта. Към 17. 30 ч. двете се прибираме и що да разправям - от 100 м мирише на изгоряло, може и пушек да е имало, но се беше свършил .Баба Божи се забърза по баира, но не ми казва защо. Като влязохме у тях, какво да ви разправям: алпака тенджерата зачервена като реотан и когато Божи я хвана да я махне от котлона дръжките останаха в ръцете й.Голям смях падна!И днес пред очите ми е учудено - ошашавената й физиономия.

Ето,че пак се записвам :oops: .Днес приготвих Варени сусамени гевречета,толкова бяха апетитни на снимките. Резултатът беше златиста коричка,тесто и пак златиста коричка.Коричките бяха много хрупкави и вкусни/особенно долната /Защо се получи така нямам обяснение.Нещо все не ми се получава тестото когато водата не е определена,като количество.Ще ги пробвам пак,но след известно време .

За престараването или принципа на Мечо Пух : „ Колкото повече толкова повече”

След няколко изследвания в кухнята, най често практически и задълбочен анализ на всички резултати, стигнах до извода, че принципа на Мечо Пух : „ Колкото повече толкова повече” не винаги дава положителни резултати. В случая на гъбена каша престараването с масло и сметана води до " небесни висоти" небцето . Но в случая с торта с повече крем и шоколад положението след експеримента е вкусно , но „плачевно” / съжалявам за клишето! / .
Тръгваме от там, че реших да направя торта за рождения ден на моята племеница.
След много хитро зададени въпроси на бъдещата рожденичка относно нейните вкусови и визуални предпочитания , стигнах до извода каква торта ще се прави :
- торта с много яйчен крем ванилия, орехови блатове, покритие от ганаш и много шоколадови фигурки и целувки отгоре.
Рецептата за ореховите блатове тип пандишпан / с жълтъци и цели яйца – без набухвател/ взех от една стара книга за сладкарство на баба ми – издадена някъде около 1947 , с вероятен превод от Австрия , защото съдържа термини като : кремотартър - ???, бит каймак - разбирай сметана , платки – разбирай блатове, торта Сахер , линдзерови пастички с кайсиево сладко и прочие.
Подготовката, започна 2 дена преди рождения ден, като естествено бях много „ нахъсана” и започнах с изливането от черен шоколад на пънче, пеперудки, калинки /според племеницата ми костенурки/ , цветенца и други сюрреалистични представители на флората и фауната.
Не се оплаквам, но цялата тази дейност по склуптуриране, на мен / инженер съм, а не художник / ми отне около 4-6 часа .
На следващия ден оформих първо ореховите блатове – като вместо да смеля орехите и да се получи мазна орехова паста , цял час рязох наситно орехи.
Преди това говорих за принципа : „ Колкото повече толкова повече” и в контекста на това направих 2 дози яйчен крем ванилия, като през останалите ми пролуки от време заформих и няколко гъбки от целувчена смес.
Сглобяването на тортата мина успешно. След няколко часа престой в хладилник махнах страничния ринг на тортата и я украсих с много ганаш и шоколад. До тук добре. Никакви проблеми, ексцесии с оформянето или тотални гафове.
На другия ден опаковах тортата с голям лист целофан . Настанихме я /б.а - аз и мъжа ми/ „ удобно” сам самичка в багажника на колата и потеглихме за събитието. Незнам дали по силата на Провидението попаднахме на задръстване – кръстовища с изгаснал светофар, с полицай регулировчик всяващ повече хаос и увеличаващ задръстването. По средата на пътя телефона ми „ опари „ ухото – звъннаха ми да ми напомнят, че нашето закъснение притеснява както останалите вече дошли гости, така и рожденичката, която трябва да си легне до 21.30 и т.н .......... В отговор, започнах да таралясвам на мъжа ми, как е могъл да мине по този маршрут и като резултат на всичко това, през следващия половин час мъжът ми успя да уцели всички съществуващи дупки по пътя , а шофирането беше на принципа : газ, спирачка, газ , спирачка..................
Закъснели порядъчно грабнахме подаръка, цветята и хукнахме. Тортата остана в багажника и никой не се сети да я погледне. Разговори, хапване, игри с племеницата и се стигна до десерта. Изпратих мъжа ми да я вземе от колата. Аз съм невероятен кутсуз - падам с тортата всеки път щом реша да я нося извън "пределите" на дома/ така и не се научих , че торта не се носи пред физиономията ми ,а по надолу , за да гледам къде стъпвам/ . Наредени в шпалир в коридора чакахме пристигането на тортата . Вратата се отвори и мъжа ми донесе нещо разпаднало и сринало се обвито в целофан.
Поради голямото количество крем и тежка шоколадова украса, в следствие друсането на колата, блатовете се бяха приплъзнали на различни страни както при свличане на земни маси , крема се разтекъл на където си иска, да не говорим за украсата - всичко на куп.
От сакралното ми вцепенение :shock: ме извади хълцащата ми племеница –
„ Лельо, КОЙ МИ Е СЕДНАЛ ВЪРХУ ТОРТАТА ????.

И като на „ минута е много” си казах : Ами сега???
След обща дискусия, цялата женска част от присъстващите, успяхме да оформим леко куполовиден вид на тортата , като въоръжени с лъжици една през друга изядохме не дотам представителната част от нея останала на целофана - удивително вкусно по мнение на дегустиращите / направо хапващи/
Снимка на дооформената торта качвам тук :


И като завършек казвам, че принципа на Мечо Пух : „ Колкото повече толкова повече”, след практически изследвания не е вселенски закон!