Какво ще кажете за малко поезия
- mami48
- магьосник в кухнята
- Мнения: 6242
- Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm
Re: Какво ще кажете за малко поезия
Миле, много реално,истинско звучи това стихотворение,благодаря ти!
- Makaweli
- магьосник в кухнята
- Мнения: 5639
- Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
- :: 66 рецепти от Makaweli
- :: 908 снимки от Makaweli
- Местоположение: РУСЕ
ПРИМИРЕНИЕ
Евтим Евтимов
Примириш ли се, пристига старост.
Примириш ли се, пристига мрак.
Примирявах се. И не изгарях,
както някога, при първи сняг.
И си казвах тихо : есен иде.
Забрави горещите слова.
Но когато вчера чух обида,
закипя отново в мен гнева.
Запламтяха кротките зеници,
блесна огън в тихия ми глас
и ударих яростна плесница
на един подлец, израснал с нас.
Ей така. Пред всички. Без пощада.
Стига подлеци на тоя свят.
Тръгнах си направо през площада
и усетих, че съм още млад.
Светла му памет
Евтим Евтимов
Примириш ли се, пристига старост.
Примириш ли се, пристига мрак.
Примирявах се. И не изгарях,
както някога, при първи сняг.
И си казвах тихо : есен иде.
Забрави горещите слова.
Но когато вчера чух обида,
закипя отново в мен гнева.
Запламтяха кротките зеници,
блесна огън в тихия ми глас
и ударих яростна плесница
на един подлец, израснал с нас.
Ей така. Пред всички. Без пощада.
Стига подлеци на тоя свят.
Тръгнах си направо през площада
и усетих, че съм още млад.
Светла му памет
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.
- Sirena
- магьосник в кухнята
- Мнения: 3898
- Регистриран на: пет юли 11, 2008 8:31 pm
- :: 17 рецепти от Sirena
- :: 171 снимки от Sirena
- Местоположение: Варна
- miteva71
- виртуоз с тиган
- Мнения: 26
- Регистриран на: пет дек 11, 2015 11:25 pm
Да поседнем на чаша кафе ,
може би е никое време ...
да поговорим за лято, море,
усмивки от мечтите да вземем .
Да спрем дъх пред високия връх ,
да се влеем с възхита в безкрая ,
да вдишаме чистия въздух,
да почувстваме сякаш сме в рая .
може би е никое време ...
да поговорим за лято, море,
усмивки от мечтите да вземем .
Да спрем дъх пред високия връх ,
да се влеем с възхита в безкрая ,
да вдишаме чистия въздух,
да почувстваме сякаш сме в рая .
- miteva71
- виртуоз с тиган
- Мнения: 26
- Регистриран на: пет дек 11, 2015 11:25 pm
Живей, сърце! И щедро се раздавай!
Отмервай дръзко своя календар!
Да те сломят нивга не позволявай!
На себе си бъди ти господар!
С палитра нарисувай всички чувства,
родили се от твоите искри.
Живей и всеки миг недей пропуска!
Със всяка своя фибричка тупти!
Живей, сърце! Напук на всичко, дето
забавя твоя ритъм тъй лудешки!
Намирай светлинка и там, където
спотайва се тъма зад чужди грешки...
Живей сега по своите закони
и всяка болка в теб изкорени!
Със своя бяг успявай да догониш
най-смелите, най-дръзките мечти!
Отмервай дръзко своя календар!
Да те сломят нивга не позволявай!
На себе си бъди ти господар!
С палитра нарисувай всички чувства,
родили се от твоите искри.
Живей и всеки миг недей пропуска!
Със всяка своя фибричка тупти!
Живей, сърце! Напук на всичко, дето
забавя твоя ритъм тъй лудешки!
Намирай светлинка и там, където
спотайва се тъма зад чужди грешки...
Живей сега по своите закони
и всяка болка в теб изкорени!
Със своя бяг успявай да догониш
най-смелите, най-дръзките мечти!
- Прикачени файлове
-
- 16852_big.jpg (16.62 KиБ) Видяна 8149 пъти
- Makaweli
- магьосник в кухнята
- Мнения: 5639
- Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
- :: 66 рецепти от Makaweli
- :: 908 снимки от Makaweli
- Местоположение: РУСЕ
ПИСМО ОТ СЕДМОТО ДЖУДЖЕ
Дядо Коледа добричък,
снощи писах ти писмо –
със перце от зимен птичък,
с трън от трънено валмо,
не поисках твърде много,
мъничко си е дори –
дай на бъдника ми огън,
нека дълго да гори,
мама да не е самичка,
а на тати – три души,
снощи твоята елхичка
топла ризка ми уши,
мен какво ми трябва друго? –
да дочакам старини,
нека в пролетната угар
житцето да си кълни,
и дечицата на двора
пак да скачат на въже,
знам си, че за всички хора
аз съм Седмото джудже! –
ти на римите ми луди,
моля те, недей се смя?...
Нека радостна се буди
нашата добра Земя.
Валери Станков
20 декемврий 2016 г.
гр. Варна, 8, 30 ч.
Дядо Коледа добричък,
снощи писах ти писмо –
със перце от зимен птичък,
с трън от трънено валмо,
не поисках твърде много,
мъничко си е дори –
дай на бъдника ми огън,
нека дълго да гори,
мама да не е самичка,
а на тати – три души,
снощи твоята елхичка
топла ризка ми уши,
мен какво ми трябва друго? –
да дочакам старини,
нека в пролетната угар
житцето да си кълни,
и дечицата на двора
пак да скачат на въже,
знам си, че за всички хора
аз съм Седмото джудже! –
ти на римите ми луди,
моля те, недей се смя?...
Нека радостна се буди
нашата добра Земя.
Валери Станков
20 декемврий 2016 г.
гр. Варна, 8, 30 ч.
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.
- Makaweli
- магьосник в кухнята
- Мнения: 5639
- Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
- :: 66 рецепти от Makaweli
- :: 908 снимки от Makaweli
- Местоположение: РУСЕ
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.
- Lirinka
- магьосник в кухнята
- Мнения: 1382
- Регистриран на: чет апр 12, 2012 5:02 pm
- :: 17 рецепти от Lirinka
- :: 727 снимки от Lirinka
Жената цял живот си е момиче,
на десет, тридесет, петдесет...
Душата и от детството наднича
и търси на кого да я даде.
Със шепи я раздава безпристрасно
на близки, приятели, деца...
И в бели дни, и в трудности опасни
светлее Тя прекрачила страха.
Преминала през пътища трънливи,
прегазила блата и езера,
в очите и потрепват закачливо
мечти несбъднати и до сега.
Тя следва ги, макар и уморена,
повярвала докрай във любовта.
И винаги жената е Вселена,
детето съхранила в мъдростта!
Автор Таня Мезева
на десет, тридесет, петдесет...
Душата и от детството наднича
и търси на кого да я даде.
Със шепи я раздава безпристрасно
на близки, приятели, деца...
И в бели дни, и в трудности опасни
светлее Тя прекрачила страха.
Преминала през пътища трънливи,
прегазила блата и езера,
в очите и потрепват закачливо
мечти несбъднати и до сега.
Тя следва ги, макар и уморена,
повярвала докрай във любовта.
И винаги жената е Вселена,
детето съхранила в мъдростта!
Автор Таня Мезева
- Lirinka
- магьосник в кухнята
- Мнения: 1382
- Регистриран на: чет апр 12, 2012 5:02 pm
- :: 17 рецепти от Lirinka
- :: 727 снимки от Lirinka
Бъди човек
/Добромир Радев/
Недей мечта за злато и бижута.
Недей мечта за къщи и коли.
А, помечтай за здраве и сполука.
За обич и за по-щастливи дни!
Че, те парите щастие не носят.
Не може да си купиш здраве с тях!
Хората с пари ли? Все ще просят,
любов, нежност, щастие и смях...
Всичко в този свят е тъй измамно!
Коварният живот се тъй върти...
Днес бягаш бързо, утре крачиш бавно!
Днес си богат, а утре без пари...
Недей убива детското във тебе.
Недей погребва старите мечти!
Живей така, че все да си потребна!
Бъди човек! Добър Човек бъди!
/Добромир Радев/
Недей мечта за злато и бижута.
Недей мечта за къщи и коли.
А, помечтай за здраве и сполука.
За обич и за по-щастливи дни!
Че, те парите щастие не носят.
Не може да си купиш здраве с тях!
Хората с пари ли? Все ще просят,
любов, нежност, щастие и смях...
Всичко в този свят е тъй измамно!
Коварният живот се тъй върти...
Днес бягаш бързо, утре крачиш бавно!
Днес си богат, а утре без пари...
Недей убива детското във тебе.
Недей погребва старите мечти!
Живей така, че все да си потребна!
Бъди човек! Добър Човек бъди!
- Makaweli
- магьосник в кухнята
- Мнения: 5639
- Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
- :: 66 рецепти от Makaweli
- :: 908 снимки от Makaweli
- Местоположение: РУСЕ
ЧОВЕКЪТ Е ТЪРКУЛНАТО МЪНИСТО
... аз зная как се диша без пари,
и как с пари не може да се диша –
когато тръгна в парка призори,
не ми тежи бюджетният излишък,
дали с монета в бабино кърпле,
или с имане, трупано в каруци –
с илюзията, че живеем зле,
ще надживеем синове и внуци,
и – чудя се? – щом има за едни,
защо да няма и за всички други? –
нали, щом свършат земните ни дни,
изчезват слава, злато, власт, заслуги,
дори без пукнат лев да отлетя,
един лиричен Чичко Безпаричко! –
със птиците и с туфите цветя
на този свят аз вече имах всичко,
щом банките затворят през нощта,
спя дълго, леко, праведно и чисто...
Когато си отива от света,
човекът е търкулнато мънисто.
Валери Станков
14 януарий 2017 г.
гр. Варна, 17, 00 ч.
... аз зная как се диша без пари,
и как с пари не може да се диша –
когато тръгна в парка призори,
не ми тежи бюджетният излишък,
дали с монета в бабино кърпле,
или с имане, трупано в каруци –
с илюзията, че живеем зле,
ще надживеем синове и внуци,
и – чудя се? – щом има за едни,
защо да няма и за всички други? –
нали, щом свършат земните ни дни,
изчезват слава, злато, власт, заслуги,
дори без пукнат лев да отлетя,
един лиричен Чичко Безпаричко! –
със птиците и с туфите цветя
на този свят аз вече имах всичко,
щом банките затворят през нощта,
спя дълго, леко, праведно и чисто...
Когато си отива от света,
човекът е търкулнато мънисто.
Валери Станков
14 януарий 2017 г.
гр. Варна, 17, 00 ч.
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.