"Уроци" за Живота

Всичко НЕ свързано с ядене и пиене :)
BRIDA
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 656
Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
:: 156 рецепти от BRIDA
:: 269 снимки от BRIDA

Re: "Уроци" за Живота

Мнение от BRIDA » пон фев 18, 2013 10:40 am

:thumup: :thumbsup: :thumbsup: :thumbsup:
Сега ще ви постна части от последната книга която прочетох и оставиха трайна следа у мен....следващите приказки на Хорхе Букай ви ги подарявам :love: :love:
"Търсачът" - Хорхе Букай
Из "Приказки за размисъл"

Това е историята на един човек, когото бих определил като търсач...
Търсачът е някой, който търси; не е непременно човек, който намира. Не е и някой, който непременно знае какво търси. Просто е човек, чийто живот представлява търсене.

Един ден търсачът почувствал, че трябва да тръгне за град Камир. Бил се научил да обръща сериозно внимание на тези усещания, които идвали от непознато място в него самия, така че оставил всичко и потеглил.

След като вървял два дни по прашните пътища, различил Камир в далечината. Малко преди да стигне до града, вниманието му било привлечено от хълм вдясно от пътя, покрит с чудна зеленина и обсипан с множество дървета, птици и прелестни цветя. Ниска ограда от лакирано дърво обграждала хълма от всички страни. Бронзова портичка го приканвала да влезе.

Изведнъж усетил, че забравя за града и отстъпва пред изкушението да си почине за малко на това място. Търсачът влязъл през портичката и бавно тръгнал сред белите камъни, които изглеждали безразборно разпръснати между дърветата.

Позволил погледът му да прелита като пеперуда върху всяка подробност от пъстроцветния рай. Имал очи на търсач и може би затова открил следния надпис върху един от камъните:
Абдул Тарег, живял 8 години, 6 месеца, 2 седмици и 3 дни

Малко се разстроил, като видял, че камъкът не бил просто камък: бил надгробна плоча. Натъжил се при мисълта, че там било погребано толкова малко дете. Като се огледал, човекът установил, че на съседния камък също имало надпис. Приближил се и прочел:
Ямир Калиб, живял 5 години, 8 месеца и 3 седмици

Търсачът се почувствал ужасно разстроен. Красивото място било гробище и всеки камък бил надгробна плоча. Една по една, започнал да чете плочите. Върху всяка имало подобен надпис: име и точната продължителност на живота на покойника. Обзел го ужас, когато установил, че възрастта на детето, живяло най-дълго време, едва надвишавала единайсет години... Налегнат от неизмерима мъка, седнал и заплакал. Пазачът на гробището, който минавал наблизо, се приближил. Известно време го наблюдавал мълчаливо как плаче и накрая го попитал дали оплаква някой близък.

- Не, не плача за близък - казал търсачът. - Какво става в този град? Какво ужасно нещо се случва тук? Защо има толкова много мъртви дeца, заровени на това място? Какво е това страшно проклятие, което тегне върху хората, та ги е принудило да направят детско гробище?

Старецът се усмихнал и казал:
- Успокойте се, няма такова проклятие. Работата е там, че при нас има отдавнашен обичай. Нека ви обясня: когато някой младеж навърши петнайсет години, родителите му подаряват тетрадка като тази, която нося аз на врата си. И всеки път, когато нещо много го е зарадвало, той трябва да отвори тетрадката и да запише в нея: В ляво - това, което го е зарадвало. В дясно - колко време е продължила радостта.
Запознал се с годеницата си и се влюбил в нея: колко време е продължила тази безмерна страст и радостта, че я познава? Седмица? Две? Три седмици и половина?...
След това вълнението на първата целувка - колко е продължило? Минута и половина, колкото целувката? Два дни? Седмица?
Бременността и раждането на първото дете?...
А женитбите на приятелите?
А най-мечтаното пътуване?
А срещата с брата, който си идва от далечна страна?
Колко е продължила радостта от тези събития? Часове? Дни? Така в тетрадката записваме всеки момент на радост... Всеки момент.

Когато някой човек умре, обичаят ни е да отворим тетрадката му и да съберем времето на неговата радост, за да го запишем върху гроба му. Защото това според нас е единственото и истинско живяно време...



"Искам... Безусловно!" - откъс от книгата "Приказки за размисъл"

Искам да ме изслушваш, без да ме съдиш
~ Искам мнението ти, не съвет.
Искам да ми вярваш, без да изискваш.
~ Искам помощта ти, но не и да решаваш вместо мен.
Искам грижите ти, но не и да ме обезличаваш.
~ Искам да ме гледаш, без да проектираш твоите неща у мен.
Искам прегръдката ти да не ме задушава.
~ Искам да ме окуражаваш, без да ме насилваш.
Искам да ме подкрепяш, без да се нагърбваш с мен.
~ Искам да ме защитаваш без лъжи.
Искам да си близо, без да ме завземаш,
~ Искам да познаваш моите черти, които най-силно те отвращават.
Искам да ги приемеш, без да се опитваш да ги промениш.
~ Искам да знаеш..., че днес можеш да разчиташ на мен... Безусловно!


Тъга и Ярост
Из "Приказки за размисъл" на Хорхе Букай

В едно вълшебно царство, имало някога чудно красиво езеро. В прозрачните му и чисти води плували риби във всички цветове на дъгата. А на повърхността му се отразявали всички нюанси на зеленото...

До тази приказно красива лагуна стигнали Тъгата и Яростта, за да се изкъпят заедно. Двете съблекли роклите си и влезли голи във водата. Яростта, която бързала (Яростта винаги бърза) се изкъпала на бърза ръка - и тя не знаела защо бърза толкова - и още по-бързо излязла от водата...

Но Яростта е сляпа или поне не различава ясно действителността. И така, гола и припряна, излязла от водата и облякла първата рокля, която намерила. Не забелязала обаче, че роклята не била нейната, а на Тъгата. И така облечена като Тъгата, Яростта си тръгнала...

Много спокойна и невъзмутима, както винаги склонна да остане на мястото, на което се намира, Тъгата приключила с къпането си и без въобще да бърза - или по-точно, без да съзнава, че времето минава - излязла от езерото бавно и лениво. На брега установила, че дрехите й ги няма...

Както всички знаем, ако има нещо, което Тъгата не обича, то е собствената й голота. Така че облякла единствената дреха, която намерила край езерото и която принадлежала на Яростта...

Разказват, че оттогава насам, ние хората често се срещаме с Яростта - сляпа, жестока, страховита и ядосана. Но ако си дадем време да се вгледаме по-внимателно рабираме, че Яростта която виждаме е само маска. И под дрехата й всъщност се крие Тъгата...



Градът на кладенците
Хорхе Букай
"Приказки за размисъл"


Тази история представлява за мен символът на веригата, свързваща хората чрез мъдростта на приказките. Разказа ми я пациент, който, от своя страна, я бил чул от един прекрасен чо­век - креолския свещеник Мамерто Менапасе. Така, както я възпроизвеждам тук, я подарих една нощ на Марси и Паула.

Градът не бил населен с хора, както всички оста­нали градове по света. Градът бил населен с кладенци. Живи... но все пак кладенци. Кладенците се различавали помежду си не са­мо по мястото, на което били изкопани, но и по устието си (тоест отвора, който ги свързвал с вън­шния свят). Имало кладенци заможни и пищни, с гърла от мрамор и скъпоценни камъни; скромни кладен­ци от тухла и дърво и други, по-бедни, с прости дялани отвърстия, които излизали на повърхност­та на земята.
Общуването между обитателите на града става­ло от устие на устие и новините бързо обикаляли от единия до другия му край.
Един ден в града се появила „мода", която си­гурно била родена в някое градче на човеци. Според тази нова идея, всяко самоуважаващо се Живо същество трябвало да се грижи много повече за вътрешността, отколкото за външността си. Не повърхността била важна, а съдържанието.
И така кладенците започнали да се пълнят с предмети. Някои се пълнели с бижута, златни монети и скъпоценни камъни. Други, по-практични, се на­пълнили с домакински електроуреди и механични апарати. Имало и такива, които заложили на из­куството и започнали да се пълнят с книги, с идео­логически манифести и специализирани списания.
Минало време.
Повечето кладенци се напълнили толкова, че не им останало място за нищо повече.
Не всички кладенци били еднакви, така че, до­като някои се примирили с положението, други ре­шили, че трябва да направят нещо, за да продъл­жат да побират предмети във вътрешността си... На един от тях му хрумнало, че вместо да сгъс­ти съдържанието, може да увеличи вместимостта си, като се разшири.
Не минало много време и други започнали да му подражават. Всички използвали голяма част от енергията си, за да се разширяват и печелят по­вече пространство във вътрешността си. Един кладенец, малък и отдалечен от центъра на гра­да, наблюдавал как другарите му се разширявали извънмерно. Казал си, че ако продължават да рас­тат по същия начин, очертанията на различните кладенци щели скоро да се слеят и всеки щял да загуби самоличността си...
Може би тази мисъл станала причина да му хрум­не, че другият начин да увеличи вместимостта си бил да расте не на широчина, а на дълбочина. Да стане по-дълбок, вместо по-широк. Скоро осъз­нал, че всичко, което имал у себе си, правело та­зи задача невъзможна. Ако искал да бъде по-дъл­бок, трябвало да се изпразни от цялото си съдър­жание...
В началото се уплашил от празнотата. Но след това, когато видял, че няма друга възможност, го направил. Изпразнен от собствеността си, кладенецът за­почнал да става по-дълбок, докато останалите присвоявали нещата, от които се бил освободил...
Един ден нещо изненадало кладенеца, който растял навътре. Вътре, много дълбоко в себе си... намерил вода!
Дотогава никой кладенец не бил намирал вода.
Кладенецът преодолял изненадата си и започ­нал да си играе с водата на дъното - мокрел сте­ните си, пръскал устието си и най-накрая изва­дил водата на повърхността. Дъждът бил единственият, който понякога на­появал града, но той впрочем се оказвал доста ос-к ьден. И така почвата около кладенеца, съживе-на от водата, започнала да се пробужда.
Семената в недрата й покълнали и се превър­нали в трева, в детелини, цветя и крехки стъбълца, които по-късно станали дървета... Животът избликнал в цветове около отдалечения кладенец, когото започнали да наричат Оазиса. Всички го питали как е успял да постигне това чудо.
Не е никакво чудо - отвръщал Оазиса. - Тряб­ва да се търси вътре, в дълбочина.
Мнозина пожелали да последват примера му, но се отказали от тази идея, когато разбрали, че за
да бъдат по-дълбоки, трябвало да се изпразнят. Продължили да се разширяват все повече, за да се пълнят с нови и нови неща...
В другия край на града друг кладенец решил да поеме риска да се изпразни... И също започнал да става по-дълбок... И също стигнал до вода...И също напръскал наоколо, с което създал вто­ри зелен оазис в града...
Какво ще правиш, като свърши водата? - пи­тали го.
Не знам какво ще правя - отговарял. - Но за­сега колкото повече вода вадя, толкова повече из вира.
Минали няколко месеца преди голямото откри­тие.
Един ден, почти случайно, двата кладенеца раз­брали, че водата, която всеки от тях намерил на дъното си, е една и съща...
Че подземната река, която минавала през еди­ния, напоявала дълбините на другия.
Осъзнали, че пред тях се откривал нов живот.
Не само можели да общуват от устие на устие, на повърхността, като всички останали, но чрез търсенето си познали нов и таен начин да контак­туват.
Така открили дълбокото общуване, до което сти­гат само онези, които имат смелостта да се из­празнят от съдържанието и да търсят в дълбини­те на съществото си всичко, което имат да дадат...


Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5639
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 66 рецепти от Makaweli
:: 908 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Мнение от Makaweli » пон фев 18, 2013 6:08 pm

Веси, благодаря ти - толкова много истина има във всичко написано :thumup:

А най-прекрасното е ако всеки осмисли всичко това със сърцето си и живее така, че да е в синхрон с Доброто :love:
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение

Потребителски аватар
mami48
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 6242
Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm

Мнение от mami48 » вт фев 19, 2013 1:01 pm

:winkiss: :giflo1: :winkiss: Веси, присъединявам се към написаното от Бони, очарована съм от творчеството на Хорхе Букай - много житейска философия, много мъдрост,дълбочина на мисли и чувства - невероятен е.Благодаря ти, мила Веси. :heart: :heart: :giflo2: :heart: :heart: :giflo2: :heart: :heart: :giflo2: :heart: :heart: :hug: :hug: :hug:

BRIDA
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 656
Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
:: 156 рецепти от BRIDA
:: 269 снимки от BRIDA

Мнение от BRIDA » пет мар 15, 2013 3:26 pm

:clap: :love: :love: :love:
.................................
За мен ти си… Ти си Силна…

Когато се усмихваш,въпреки болката си.

Ти си Смела…

Когато преодоляваш страха си и помагаш на другите да се справят с техния.

Ти си Щастлива…

Когато видиш цвете и си благодарна за тази благословия.

Ти си Добра…

Когато собствената ти болка не те прави сляпа за болката на другите.

Ти си Мъдра…

Когато знаеш границите на твоята свобода.

Ти си Истинска…

Когато признаваш, че понякога лъжеш самата себе си.

Ти си Жива…

Когато надеждата за утрешния ден има много по – голямо значение от вчерашните ти грешки.

Ти Израстваш…

Когато знаеш каква си, а не каква ще станеш.

Ти си Свободна…

Когато контролираш себе си, но не се опитваш да контролираш другите.

Ти си Красива…

Когато не се нуждаеш от огледало, което да ти го покаже.

Ти си Щедра…

Когато даваш повече,отколкото вземаш.

Ти си Скромна…

Когато не знаеш колко скромна си.

Ти си Богата…

Когато не се нуждаеш от повече, отколкото имаш.

Ти си Себе си…

Когато си в мир с тази, която не си.

За мен… Ти винаги си прекрасна!
Изображение


Потребителски аватар
mami48
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 6242
Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm

Мнение от mami48 » пет мар 15, 2013 6:06 pm

Веси,силно ме докосна с За мен ти си.....благодаря ти мила,много силно,реално,насърчително звучи. :heart: :winkiss: :giflo1: :winkiss: :heart: :hug: :hug:

BRIDA
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 656
Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
:: 156 рецепти от BRIDA
:: 269 снимки от BRIDA

Мнение от BRIDA » съб мар 16, 2013 10:32 am

mami48 :love: :love: :love: :love:
Изображение

Потребителски аватар
sladki64e
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 1888
Регистриран на: пон сеп 21, 2009 6:34 pm
:: 20 рецепти от sladki64e
:: 582 снимки от sladki64e

Мнение от sladki64e » пон мар 25, 2013 8:32 pm

Изображение
Да обидиш някого е лесно -
опитай се да му благодариш.
Да намразиш някого е лесно -
опитай се да му простиш.
Избираш сам усмивка или сълзи,
и сам решаваш омраза или любов,
не друг, а ти го правиш този избор,
не друг, а ти избираш своя свят.
Паднал си бил - ами изправи се!
От грешките си се учи.
но не превръщай ги в спирачки,
уроци са те най-добри.
Проблем си имал ... - всички имат,
но малко хора по света
успяват думата проблем
с желание да заменят.
Обичай, смей се, извиси се
над всички дребни същества.
Бъди от хората, които знаят
че смисъла е в Любовта!

Потребителски аватар
sunshine69
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 22
Регистриран на: пон фев 11, 2013 3:25 pm
:: 17 рецепти от sunshine69
:: 32 снимки от sunshine69

Мнение от sunshine69 » пон мар 25, 2013 9:49 pm

Не умирай,
без да си заплакал,
от нечия омраза и обида,
от предателството на приятел
от грубостта,
поне веднъж...
Не умирай,
без да си обичал,
някого безумно и жестоко,
на парчета без да си събирал
своето сърце,
поне веднъж...
Не умирай,без да си се радвал,
на цветовете и нощта,
на приказките и децата,
на слънцето и светлината,
на пролетта,
поне веднъж…
Не умирай, без да си живял!

Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5639
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 66 рецепти от Makaweli
:: 908 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Мнение от Makaweli » чет мар 28, 2013 7:12 am

Животът е пътуване

Не определяй какво е ценно за теб, като се сравняваш с другите.
- Всеки от нас е различен!

Не си поставяй цели спрямо това, което другите хора мислят за важно.
- Само ти знаеш, кое е най-добро за теб!

Не позволявай на живота да ти се изплъзне, като живееш в миналото или в бъдещето.
- Живей пълноценно всеки ден, за да бъде пълноценен животът ти!

Не се страхувай да поемаш рискове.
- Приемането на предизвикателства ни учи да бъдем силни!

Не пречи на любовта да влезе в живота ти, като казваш, че е невъзможно да я намериш.
- Най-лесният начин да получиш любов е, като даваш любов! Най-бързият начин да загубиш любовта е, като не я цениш!

Никога не се отказвай от мечтите си!
- Да бъдеш без мечти, означава да нямаш надежда. Да бъдеш без надежда, означава да живееш без цел!

Не преминавай през живота толкова бързо, че да забравиш не само къде си бил, но и накъде отиваш!
- Животът не е състезание, а пътуване, на което трябва да се наслаждаваш във всеки един миг!...

Автор - неизвестен
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение

Потребителски аватар
mami48
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 6242
Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm

Мнение от mami48 » чет мар 28, 2013 7:59 am

Бони, мъдри мисли,не винаги лесно постижими, но ако се придържаме към тях, ще постигнем много високо ниво в живота. Казвам, че са не винаги лесно постижими, защото забързани пропускаме доста неща,но добре,че идва момент в който да го осъзнаем.Благодаря ти,Бони. :heart: :giflo2: :heart:


Отговори