"Уроци" за Живота

Всичко НЕ свързано с ядене и пиене :)
Потребителски аватар
mami48
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 6242
Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm

Re: "Уроци" за Живота

Мнение от mami48 » чет авг 23, 2012 2:13 pm

Бони, много силно ме развълнуваха - 10 Заповеди за родители, за пръв път ги чета,но в голяма степен съм в пълен синхрон с тях, много ти благодаря,редно е да знаем всичко това и да се стараем да го изпълняваме.


Потребителски аватар
lady_LANA
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 555
Регистриран на: ср окт 20, 2010 4:37 pm
:: 98 рецепти от lady_LANA
:: 177 снимки от lady_LANA
Местоположение: Гърция

Мнение от lady_LANA » пет авг 24, 2012 10:23 am

Скъпи хора по целия свят,

Днес синът ми тръгва на училище. За известно време всичко ще му бъде ново и чуждо. Иска ми се да бъдете добри и мили към него.

До този момент той беше пълен господар на дома, командваше всичко живо в задния двор. Аз бях винаги край него, за да се погрижа за раните му и да го утеша. Но сега нещата ще се променят.

Тази сутрин той ще излезе, ще ми махне с ръчичка и ще започне своето голямо приключение, което вероятно ще включва войни, трагедии и страдания...

За да живее в този свят, ще са му необходими вяра, обич и смелост. Затова, хора, иска ми се да го хванете за ръка и да го научите на нещата, които трябва да знае:

Научете го, но ако може, нека това да стане с грижа и любов. Научете го, че на всеки мошеник се пада и по един герой; че на всеки недостоен политик се пада и по един всеотдаен водач; че на всеки враг се пада по един приятел. Научете го на чудесата на книгите...

Дайте му достатъчно време, за да размишлява на спокойствие над вечната загадка на птиците в небето, пчелите в слънчевата светлина и цветята по зелените склонове.

Научете го, че е много по-достойно да загубиш, отколкото да измамиш. Научете го да има вяра в собствените си идеи, дори ако всички твърдят, че не е прав.

Научете го да продава мускулите и ума си на най-високата цена, но никога да не продава сърцето и душата си!

Научете го да запушва уши при освиркванията на тълпата... но да се изправя и да се бие, ако смята, че е прав!

Научете го с нежност. Но без да го разглезвате! Защото само в огъня се закалява чистата стомана.

Молбата ми е голяма, хора, знам. Но вижте какво можете да направите. Той е толкова мило момченце...

~ . ~ . ~
Из "Пилешка супа за душата"
Оригинал - Abraham Lincoln, "Letter to my son's teacher"
Изображение
"Когато не ти остане нищо друго ,освен любовта,само тогава разбираш ,че любовта е достатъчна!"

Потребителски аватар
mami48
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 6242
Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm

Мнение от mami48 » пет авг 24, 2012 2:30 pm

Мила Ани, това е толкова трогателно,на места се просълзих, но е много,много истинско,насърчаващо,благодаря ти мила, за прекрасната публикация.

Потребителски аватар
lady_LANA
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 555
Регистриран на: ср окт 20, 2010 4:37 pm
:: 98 рецепти от lady_LANA
:: 177 снимки от lady_LANA
Местоположение: Гърция

Мнение от lady_LANA » пет авг 24, 2012 11:01 pm

Кате, радвам се, че ти харесва :winkiss: :heart: :giflo2:
Изображение
"Когато не ти остане нищо друго ,освен любовта,само тогава разбираш ,че любовта е достатъчна!"


Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5639
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 66 рецепти от Makaweli
:: 908 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Мнение от Makaweli » нед авг 26, 2012 10:33 am

Дано не повтарям :roll:

По дълъг и уморителен път вървял човек с куче. Двамата били напълно изтощени. Изведнъж видели пред себе си оазис: прекрасни порти, зад оградата - музика, цветя, ромолене на ручеи.
- Какво е това?-попитал пътешественикът пазача на портата.
- Това е раят. Ти вече си мъртъв, можеш да влезеш и да си починеш истински....
- Има ли вода?
- Колкото искаш - чисти фонтани, прохладни басейни.
- А ще ми дадат ли храна?
- Колкото поискаш.
- А кучето?
- Съжалявам, с кучета не може! То трябва да остане тук.

Пътешественикът продължил нататък. Скоро стигнал до една ферма. На портата също имало пазач.
- Може ли да пием вода тук?-попитал човекът с кучето пазача.
- Да, на двора има кладенец.
- А кучето ми?
- До кладенеца има поилка.
- А дали ще ви се намери малко храна?
- Да, ще те нахраним.
- А за кучето?
- Ще се намери кокалче.
- Какво е това място?
- Това е раят.
- Но пазачът на оазиса, покрай който минах преди да стигна тук, ми каза, че раят е там.
- Лъже! Там е адът.
- Но как търпите това?
- Те са ни много полезни, защото до рая достигат само тези, които не изоставят приятелите си.

/"Приятели", Паулу Коелю/
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение

BRIDA
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 656
Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
:: 156 рецепти от BRIDA
:: 269 снимки от BRIDA

Мнение от BRIDA » пет авг 31, 2012 2:49 pm

Изображение
Как си тръгва любовта? Използва намалението докато се разсейвате, казва, че отива до тоалетната, взима палтото си от гардероба и се измъква в навалицата. Излиза навън в нощта, миришеща на цигари, хвърля се на първото такси и се изгубва в неизвестна посока. В други случаи любовта ви изпраща на вратата с мека целувка и пожелание за приятен полет и повече никога не се обажда. Понякога се измъква по чорапи от леглата ви, събрала набързо дрехите си от пода. Почти приведена затваря внимателно външната врата, за да не ви събуди и се облича на площадката по зазоряване. Често любовта си тръгва и от он-лайн списъците ви и никога повече не светва в зелено. Любовта може да си тръгне и по време на вечеря докато се храните в приятно мълчание и докато всеки предъвква деня си на ум. Докато се чакате пред тоалетната или пред мивката – всеки с готова четка за зъби в ръка. Любовта си тръгва и на Коледа, и на Нова година докато се целувате със шампа
нско в ръка. Докато си подарявате подаръци около елхата. Може да избяга дори, когато се кълнете във вечна вярност пред общинската служителка с глас на Кашпировски. Може да ви наблюдава от отсрещния ъгъл, да ви остави да се въртите след всеки непознат и така и да не се появи на срещата. Може да си тръгне още преди да е дошла. Любовта има винаги актуален план за бягство. Разчертан с червени чертички и инструкции да не използва асансьора. Знае набор от лъжи, за да омекоти удара. Владее източни техники, за да пробие блокадата, която сте поставили на пътя й за навън. Прави конспиративни планове, за да я намразите и сами да се откажете от нея, а тя доволно да си отдъхне. Маскира се на обич, топлина, семеен бит и уют, изчезва яко дим и след нея остават само мебелите и порцелановите чинии. Любовта винаги си тръгва тихо. Често ви трябва време, за да забележите отсъствието й. Любовта си тръгва по 100 хиляди начина и винаги е със 100 километра в час, които развива за секунди. Секунди, в които сте забелязали малко по-различен тон или поглед. Секунди, в които не сте успели да кажете нещо или да се усмихнете дори. Любовта си отива. И сте свикнали с това. Така сте научени – любовта винаги си тръгва. Отдавна знаете, че новата рибка в аквариума, любимото ви куче, любимата ви баба, родителите ви…всички си отиват. Научили сте се да живеете с това наследство. Приемате, че всяка среща е началото на една дълга раздяла. Гените ви знаят как да реагират. Всяка клетка във вас носи паметта за всички раздели назад и е подготвена.
Какво става обаче, когато любовта избере да остане? Бодлива, неудобна или ненавременна. Често дълга като живота. Когато любовта не иска да си тръгне…Когато някой е скрил Вашия план за евакуация… Какво правите тогава?! Чакате – това правите. :thinking: :thinking:


Рецепта за Настояще

Всяко нещо, което при теб е дошло
е учител.... И даже приятел.
Всяка случка я пишеш с мисълта за добро,
и растеш – до ръба на душата си...
Че дори и отвъд. Сякаш няма предели.
Има само небе. И крила,
със които да литнеш в най-човешката смелост:
Да живееш. Но точно Сега.
Сякаш всеки момент е случайно последен,
но го дишаш с любов. До безкрайност.
Точно в тази минута ти си адски потребен,
без идея за земна нетрайност,
без игрички със времето. Отведнъж го прескачаш,
и щастливо се сбъдваш. Наистина.
Ти си имаш Сега, и това е достатъчно.
Всеки миг си е твой. И единствен.

irini


Човек е едновременно непредвидим, напълно детерминиран и въпреки всичко може да бъде свободен. Това му дава възможност да бъде щастлив. – Анри Атлан

“Не пътувам, за да отида някъде, все едно къде… Просто тръгвам. Пътувам заради самото пътуване. Голямото нещо е да бъдем в движение.”Нещата се нагаждат по време на пътя. Човек се адаптира към обстоятелствата, които го променят, оставя следи, след което се прибира различен. Отвъд хоризонта, добил вкус към широта и предизвикателства, открил нови качества в себе си, копнежа за нов път не му дава мира. Номадът е вестонодец. Вестите, които носи, отговарят на качества, които е развил в себе си. За търсещия дух светът е провокация, стимул да надминава себе си. Качественият обмен събужда творчески елемент във всеки.Отивай надалеч. Оставай дълго. Задълбочавай все повече. И дано слънцето да изгрява по два пъти преди да заспиваш… Авторът е неизвестен, вероятно на път.Крайният смисъл на пътуването е човек да се превърне във всичко и навсякъде. Във фотографията окото без технология в ръцете да лови светлината и бягащия момент. Музиката да звучи за всички във всичките си форми без помощни инструменти. Да отпадне всичко изкуствено в изразните средства, а те да се заменят с познание по идентификация. Накрая животът и смъртта да се изразят в жива, все по-комплексна, осъзнаваща себе си субстнация. Звучи силно, нали! Тук там на земята в човешката ни история това е било и вероятно все още е възможно. Според пламъчето, което всеки носи в себе си, да поискаме да разберем и разгорим необходия вътрешен огън, двигател на човека „НА ПЪТ“.
Изображение
източник http://www.bg.pastoukhov.com
Фотогалерия на Иван Пастухов
Изображение

Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5639
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 66 рецепти от Makaweli
:: 908 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Мнение от Makaweli » чет сеп 06, 2012 9:08 am

Първи важен урок - Чистачката

По време на втория ми месец в колежа, професорът ни реши да ни направи кратък тест. Аз бях съвестен ученик и отговорих бързо на въпросите, докато не прочетох последния:
„Как е малкото име на жената, която чисти училището?”
Със сигурност това беше някаква шега. Бях виждал чистачката няколко пъти… беше висока, около 50 годишна, но как бих могъл да знам името й?
Предадох си листа, без да отговарям на последния въпрос. Точно преди часът да свърши, един ученик попита дали последният въпрос ще окаже влияние на оценката ни от теста.
„Със сигурност,” отговори професорът. „Във вашата кариера ще срещате много хора. Всички те са важни. Те заслужават вашето внимание и грижа, дори всичко, което можете да направите е да им се усмихнете и да кажете „здравей”.
Никога не забравих този урок. Освен това научих името й – Дороти.

Втори важен урок – Качи някого, когато вали дъжд

Една нощ, към 11:30 вечерта, възрастна афро-американка стояла на края на магистралата на Алабама, опитвайки се да се държи под поройния дъжд и голямата буря. Колата й се развалила и тя отчаяно се нуждаела от някой, който да я закара. Почти прогизнала, тя решила да спре следващата кола. Млад бял мъж спрял да й помогне, което било почти нечувано през шейсетте години, изпълнени с конфликти. Мъжът я качил, закарал я на безопасно място и й помогнал да се качи в такси.
Тя изглежда много бързала, но си записала адреса му и му благодарила.
Минали седем дни и някой почукал на вратата на мъжа. За негова изненада, огромен цветен телевизор бил доставен в дома му. Имало специална бележка, закрепена към него. На нея пишело:
„Благодаря Ви много за това, че ми помогнахте на магистралата онази вечер. Дъждът беше намокрил не само дрехите, но и духа ми. И тогава се появихте Вие. Благодарение на Вас, успях да стигна до леглото на умиращия ми съпруг, точно преди да си отиде… Бог да ви благослови за това, че ми помогнахте и безкористно служите на другите.”
Искрено Ваша Г-жа Nat King Cole (* Nat King Cole - Известен американски джаз пианист).

Трети важен урок – Никога не забравяй тези, които служат

В дните, когато сладоледените мелби струваха много по-малко, едно десетгодишно момче влязло в бара на хотел и седнало на една маса. Сервитьорката му донесла чаша вода.
„Колко струва една мелба?”-попитало момченцето.
„Петдесет цента,” отговорила сервитьорката.
Малкото момченце извадило ръката от джоба си и започнало да брои монетите в нея.
„А колко струва една обикновена топка сладолед?” попитало то.
По това време много хора чакали за маса и сервитьорката започнала да става нетърпелива.
„Тридесет и пет цента”, малко грубичко му отговорила.
Момченцето отново преброило монетите си.
„Ще си взема обикновен сладолед”, казало то.
Сервитьорката донесла сладоледа, сложила сметката на масата и се отдалечила. Момченцето изяло сладоледа си, платило на касиера и си тръгнало…
Когато сервитьорката се върнала, започнала да бърше масата и внезапно се разплакала. На масата, поставени на чисто до празната чинийка от сладолед имало две монети от 5 цента и 5 пени (монети от един цент)…
Разбирате ли, той не могъл да си поръча мелба, защото трябвало да му останат достатъчно, за да остави бакшиш на сервитьорката…

Четвърти важен урок – Препятствията по пътя ни

В древни времена, един цар поставил огромен скален блок на главен път.
След това се скрил наблизо, за да наблюдава дали някой ще отмести скалата от пътя.
Минали някои от най-богатите царски търговци и придворни. И просто го заобикаляли… Много от тях гласно обвинявали царя за това, че не поддържа пътищата чисти, но никой нищо не направил, за да премести камъка извън пътя.
Тогава един селянин минал, носейки товар със зеленчуци. Наближавайки скалния блок, селянинът оставил на земята товара си и се опитал да избута камъка настрани от пътя. След много усилия и напъване, най-накрая успял. След като селянинът вдигнал товара си със зеленчуци, забелязал едно портмоне на мястото, където бил камъкът. Портмонето било пълно със златни монети и бележка от царя, на която пишело, че това злато е за този, който измести камъка от пътя. Селянинът научил нещо, което много от нас никога не разбират!
Всяко препятствие по пътя ни представлява възможност да подобрим текущата ситуация.

Пети важен урок – Да даваш, когато има значение...

Преди много години, когато работех като добровлолец в болница, се запознах с едно малко момиченце, на име Лиза, която страдаше от рядка и сериозна болест. Единственият й шанс да се възстанови, изглежда беше да й се прелее кръв от пет годишния й брат, който по някакво чудо беше оцелял след същата болест и беше развил необходимите антитела за борба с болестта.
Лекарят обясни ситуацията на малкия й брат и попита момченцето дали би се съгласило да даде кръв за сестра си.
Видях, че то се поколеба само за момент преди да си поеме дълбоко дъх и да каже, „Да ще го направя, ако това ще я спаси”.
Когато започна преливането, то лежеше в леглото до сестра си и се усмихваше, както всички нас, виждайки как цвета на лицето й се възвръща. После неговото личице пребледня и усмивката му изчезна.
Той погледна лекарят и попита с треперещ глас, „Веднага ли ще започна да умирам?”
Понеже било толкова малко, момченцето не разбрало добре доктора, когато му обяснявал за преливането. То си било помислило, че ще трябва да даде цялата кръв на сестра си, за да я спаси. И все пак се съгласило!

Неизвестен автор
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение

Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5639
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 66 рецепти от Makaweli
:: 908 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Мнение от Makaweli » вт сеп 11, 2012 6:53 pm

Житейски закон 1:
~ Или схващаш, или не.
Стратегия:
~ Бъди от тези, които схващат.
~ . ~ . ~
Житейски закон 2:
~ Сам си правиш живота.
Стратегия:
~ Осъзнай и поеми отговорността за своя живот.
~ . ~ . ~
Житейски закон 3:
~ Хората вършат онова, което има ефект.
Стратегия:
~ Открий стимулите, които насочват твоето поведение и поведението на другите.
~ . ~ . ~
Житейски закон 4:
~ Не можеш да промениш нещо, което не си признаваш.
Стратегия:
~ Погледни реално на себе си, на живота си и на всички, които имат връзка с него.
~ . ~ . ~
Житейски закон 5:
~ Животът награждава действието.
Стратегия:
~ Вземай добре обмислени решения и действай незабавно.
~ . ~ . ~
Житейски закон 6:
~ Няма действителност, само възприятия.
Стратегия:
~ Открий филтрите, през които гледаш света.
~ . ~ . ~
Житейски закон 7:
~ Животът се управлява, не се лекува.
Стратегия:
~ Научи се да направляваш живота си.
~ . ~ . ~
Житейски закон 8:
~ Ние сами учим хората, как да се отнасят към нас.
Стратегия:
~ Осъзнай, че всичко зависи от теб, вместо да се оплакваш от другите.
~ . ~ . ~
Житейски закон 9:
~ Да прощаваш е проява на сила.
Стратегия:
~ Почерпи сила от онези, които са те наранили.
~ . ~ . ~
Житейски закон 10:
~ Преди да поискаш нещо трябва да го назовеш.
Стратегия:
~ Бъди наясно какво искаш и действай!
~ . ~ . ~

http://bg.netlog.com/DNen/blog/blogid=195839
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение

Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5639
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 66 рецепти от Makaweli
:: 908 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Мнение от Makaweli » чет сеп 13, 2012 8:44 pm

"Дядо ми казваше, че всеки трябва да остави нещо след себе си, когато умре. Дете или книга, или картина, или къща, или чифт обувки, които е изработил. Или пък градина, която е посадил. Нещо, до което ръката ти се е докоснала по такъв начин, че да има къде да отиде душата ти, когато умреш. И когато хората погледнат дървото или цветето, което си посадил, ще те видят в тях."

Рей Бредбъри- 451 градуса по Фаренхайт
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение

Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5639
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 66 рецепти от Makaweli
:: 908 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Мнение от Makaweli » нед сеп 16, 2012 8:34 am

Всеки ден се сблъсквам с хора, които са нещастни и недоволни по принцип. Нямат пари или някой не ги ощастливява, не ги ценят достатъчно в работата, или са самотни… Бих обобщила: "Ту им млякото горещо, ту пък друго нещо".

Ясно, че никога няма пълно щастие, но трябва ли да ни открият рак, за да се сетим, че животът е прекалено кратък, за да го хабим в негодувание и в размисли, че е гаден, лош и ни мачка?

Явно само в тази ситуация се сещаме, че ни се живее. Защо си даваме сметка за хубавите неща, чак когато някой близък се разболее или някой извратен камикадзе гръмне цял автобус с хора?

Все пак, не е ли по-добре да вземаме всичко, което ни подарвява животът, сега? Какво ни коства сутрин, като се събудим, да лепнем по една яка усмивка и да кажем на този, който е до нас "Обичам те, бе, човек” (изключвам случаите, когато сме го прибрали предната вечер).

Няма нищо по-хубаво от това да се изкефиш на живота максимално!

Във времето се убедих, че никой няма да живее вместо мен, никой няма да премине през трудните ми моменти, никой няма да изплаче сълзите ми и никой няма да се радва на щастието ми, вместо мен самата.

Аз съм си главният незаменим герой в моя филм. Като заговорих за филми, се сетих какво казва онази, хубавата жена – Джулия Робъртс : "Никой мъж няма да те върне, докато си гола."

Тази мисъл, момичета, е по повод на това, че ако ви се яде сладолед - трябва да си купите без да мислите за калориите; ако ви се кара самолет - запознайте се с някой пилот; ако искате да намерите мъжа с главно М - просто си отворете веднага очите, за да го разпознаете.

Време е да започнем най-накрая да ценим двете си ръце, очи и крака, защото някой си нямат и това.

Като не се чувствате добре там, където работите, просто си тръгнете, защото утре ще имате двойна гушка и земното притегляне, относно гърдите ни, например, ще си е казало думата.

Затова смело и бързо забравяйте за битовите проблеми, раздавайте си визитките в задръстването на симпатягите от отсрещните коли, казвайте си по един път на ден "Оооооом", "Хакуна матата" или каквото друго си изберете. И се радвайте, и раздавайте!

Aз лично напълно споделям онази мисъл, приписвана най-често на една друга интересна общественичка, първата дама на Америка – Елинор Рузвелт, която гласи: "Вчера е история, утре е мистерия, а днес е подарък! Затова на английски за настояще и подарък имат една и съща дума."

Автор: Бианка

http://bg.netlog.com/DNen/blog/blogid=206491
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение


Отговори