Кулинарен Форум на Веселият Готвач

http://realhelp.hit.bg/iwg/InterviewWithGodBG1.html

ТИ БОГ ЛИ СИ


Една студена вечер по време на Коледните празници едно малко момченце на шест-седем годинки стоеше пред витрината на голям магазин. Детето нямаше обувки и беше облечено в истински дрипи. Една млада жена, която минаваше наблизо, забеляза детето и прочете копнежа в светлите му сини очи. Тя взе детето за ръка и го заведе в магазина. Вътре му купи нови обувки и цял комплект топли дрехи.
Двамата излязоха на улицата и жената се обърна към детето със следните думи:
- Сега можеш да се прибереш у дома и да се веселиш на празника.
Момченцето вдигна глава към нея и попита:
- Госпожо, ти Бог ли си?
Тя му се усмихна и отвърна:
- Не, синко, аз съм само едно от неговите деца.
Момченцето се замисли малко и рече:
- Знаех си, че сигурно сте роднини

"Колко пътеки трябва да измина? Колко от тях да проверя? Колко пъти "надалеч" да замина?......" ИЛИ......... ЗА ПЪТЯ НАПРЕД, НАГОРЕ ИЛИ НАСТРАНИ........
Т.Е. ЗА ДВИЖЕНИЕТО.......ИЛИ ЗА СМИСЪЛА НА ЖИВОТА..........
/ посветено на приятел /

"Търсенето на смисъл в Живота е като търсенето на вълни в пустиня...
Ние сме корабокрушенци, акостирали сред безмислено безвремие...
а ЛЮБОВТА е единствения ни БЕЗПОГРЕШЕН компас...
А ако сме го загубили???
Да спрем ли, защото можем да сбъркаме посоката....?????? "
Нееееее.........
Нужно е да продължим............Без компас.......Докато го намерим....
Или докато открием друг, загубен от някого.........
Заслужава ли си???
Дааааааа........

An Angel By Your Side - БЕЗГРАНИЧНАТА ЛЮБОВ И САМОЖЕРТВА НА ЕДНА МАЙКА


"An Angel By Your Side"


Майка ми беше полусляпа. Ненавиждах я! Създаваше ми толкова много затруднения и неприятности...

За да изхранва семейството ни, тя работеше като готвачка в училищния стол. Когато бях в началното училище, един ден се доближи до мен, за да ме поздрави и попита,как съм. Бях стъписан! Как си позволяваше да ме заговаря и пита как съм?! Не й обърнах никакво внимание и тя се отдръпна мълчаливо. На следващия ден един от съучениците ми започна да ми се подиграва:
- Хей, твоята майка има само едно око! – Идеше ми да потъна в земята от срам! И исках майка ми да изчезне от моя живот, да я няма.

Още същия ден й казах:
- Ако имаш намерение да ме правиш само за смях, защо по-добре не умреш?!

Тя не ми отговори нищо. Но аз до толкова бях обладан от гнева си към нея, че дори за миг не се замислих над думите си. Не ме интересуваше какво чувства тя. Знаех само, че искам да се махна от дома си, от нея...

Учих доста усилено и не след дълго се възползвах от възможността да замина в Сингапур да следвам. След това се ожених. Построих си собствен дом. Родиха ми се деца. Бях щастлив от живота си и доволен от комфорта, който имах.

И тогава майка ми дойде да ме посети у дома. Не бяхме се виждали от години. Тя не познаваше внуците си – никога не ги беше виждала. И когато тя застана на вратата, моите деца започнаха да й се присмиват. А аз й се развиках:
- Как смееш да идваш в дома ми и да плашиш децата ми?! Върви си! Махай се от тук! Веднага!!!
- Съжалявам! Вероятно съм дошла на грешен адрес... - отвърна майка ми съвсем тихо. След което си тръгна и повече не дойде.

Един ден получих писмо за училищна среща, която трябваше да бъде в родния ми град. Излъгах съпругата си, че заминавам в командировка. След срещата, воден от чисто любопитство, отидох до родната си къща. Съседите ми казаха, че майка ми е починала. Не пророних дори една сълза... Предадоха ми писмо, оставено от нея за мен, което тя е искала да получа:

"Скъпи синко,
Мисля за теб през цялото време.
Съжалявам, че дойдох в дома ти и изплаших децата ти.
Много се зарадвах, когато разбрах, че ще дойдеш за училищната среща. Но не зная, дали ще мога да стана от леглото, за да отида да те видя...
Съжалявам, че непрекъснато те огорчавах, докато ти растеше.
Знаеш ли..., когато беше съвсем малко детенце, ти претърпя инцидент и загуби окото си. Като твоя майка, не издържах да те гледам как се мъчиш само с едно око. Затова ти дарих моето. Бях толкова горда и щастлива, че синът ми ще може да вижда целият този свят - вместо мен, заедно с мен, с моето око...
Бог да те благослови, синко!
С цялата ми любов,
твоята майка...”

~ . ~ . ~

Автор - неизвестен

nailyan, това е потресаващо... ...

nailyan,разплака ме

НАЙ-ГОЛЯМАТА САМОЖЕРТВА ОТ-ЛЮБОВ


Линда Бритиш всъщност се раздаде сама. Тя беше изключителен учител и вярваше, че ако й остане време, би се радвала да се занимава с изкуство и поезия. На 28 години обаче, започна да страда от жестоко главоболие. Лекарите откриха, че има огромен мозъчен тумор. Казаха й, че шансовете да оживее след операцията са едва 2%. Затова, вместо да я оперират незабавно, решили да изчакат шест месеца.

Тя знаеше, че у нея се крие истински творец. Затова през тези шест месеца трескаво пишеше и рисуваше. Всичките й стихотворения, с изключение на едно, бяха публикувани в списания. Всичките й рисунки, с изключение на една, бяха изложени и разпродадени в някои от най-добрите галерии.

В края на шестте месеца я оперираха. Вечерта преди операцията Линда се раздаде и в буквалния смисъл. За всеки случай тя написа "завещание", в което даряваше всичките си телесни органи на онези, които ще имат по-голяма нужда от тях.

За жалост операцията на Линда завърши фатално. В последствие очите й заминаха за очната банка в Бетесда, щата Мериленд, а оттам при пациент в Южна Каролина. Един 28-годишен младеж си възвърна зрението. Този младеж се чувстваше толкова признателен, че написа до очната банка писмо, с което им благодареше, че ги има. Това беше едва второто благодарствено писмо, получено в очната банка, след раздадени над 30 хиляди очи!

Освен това, той заявил, че желае да благодари на родителите на донора. Те трябва да са великолепни хора, щом са отгледали рожба, способна да дари очите си. Дали му името на семейство Бритиш и той решил да отиде да се срещне с тях на остров Статън. Пристигнал без предизвестие и позвънил на вратата. Представил се и госпожа Бритиш го прегърнала.

- Младежо, ако нямате къде да отседнете, двамата със съпруга ми бихме били много щастливи да останете при нас за почивните дни - рекла тя.

Той останал и докато разглеждал стаята на Линда, видял, че била чела Платон. Той бил чел Платон с помощта на Брайловата азбука. Тя била чела Хегел. Той бил чел Хегел на Брайл.

На сутринта госпожа Бритиш го погледнала и рекла:
- Знаете ли, сигурна съм, че съм ви виждала някъде преди, но не си спомням къде...

И изведнъж се сетила. Изтичала горе и извадила последната картина, нарисувана от Линда. Това бил образът на идеалния мъж. Нарисуваният лик бил точно копие на младежа, получил очите на Линда.

Тогава майка й прочела последните стихове, написани от Линда на смъртното й легло. Те били следните:
~ Две сърца се разминават в нощта,
влюбени,
без някога да се съзрат... ~

~ . ~ . ~

Джак Канфиилд и Марк Виктор Хансен
Из "Пилешка супа за душата 2"
__________________

потресаващо и мъчно ми стана...........след тези истории!!!Дори от книга да са,да не са реални,написани като сюжет-няма как да останеш несъпричастен и да не ги почустваш...........

Буца заседна в гърлото ми.

Няма как като прочетеш написаното да не се просълзиш и да не го почувстваш. От всичко написано в тази тема човек си вади изводи, прави анализ на собствения си живот и си взема поуки. Поне при мен е така.

Винаги, когато чета такива истории, се разтройвам, те ме разтърсват. Наистина са потресаващи! Подтикват ни към размисъл, към равносметка за собствения ни живот. Наистина има много мъка по света. Как бих искала всички хора да са щастливи, да няма нещастия, но..................това е суровият живот! Стана ми много тъжно!