Кулинарен Форум на Веселият Готвач

Намери време да си дружелюбен - това е пътят към Щастието!

Намери време да мечтаеш - така впрягаш в живота си Звездите!

Намери време да обичаш и да бъдеш обичан - това е привилегия на Боговете!

Намери време да се огледаш - Времето е твърде кратко за себелюбие!

Намери време да се смееш - това е музиката на Душата!

Имало едно време един остров, на който живеели всички чувства: Щастието, Тъгата, Познанието и всички други, включително и Любовта.

Един ден на чувствата било съобщено, че островът ще потъне, за това всички приготвили лодките и отплували.

Единствено Любовта упорствала да остане до последния възможен момент. Когато островът бил почти потънал, Любовта решила да помоли за помощ.

Богатсвото преминало покрай Любовта.
Любовта казала:Богатство, вземи ме със себе си
-Не мога- отговорило Богатството... ;Имам много злато на кораба си и няма място за теб

Любовта решила да помоли Суетата, която също преминавала в красив кораб: Суета, моля те, помогни ми!
-Не мога да ти помогна Любов, ти цялата си мокра и можеш да повредиш кораба ми – отговорила Суетата.

Тъгата била наблизо, затова Любовта я помолила:Тъга, позволи ми да избягам с теб...
-Не мога Любов...толкова съм тъжна, че имам нужда да остана сама

Щастието също преминало край Любовта, но било толкова щастливо, че дори не чуло когато Любовта го повикала...

Внезапно се чул глас:-Ела Любов, аз ще те взема със себе си
Гласът бил на непознат възрастен... Любовта била толкова развълнувана и щастлива, че забравила да попита за името му.

Когато стигнали сушата, той продължил по пътя си... Любовта осъзнала колко много му дължи, попитала Познанието: - Кой ми помогна?
-Помогна ти Времето - отговорило Познанието...
Времето - почудила се Любовта? -Но защо Времето ми е помогнало?

Познанието се усмихнало и с дълбока мъдрост отговорило:
Защото само времето е способно да разбере колко велика е ЛЮБОВТА!

http://bg.netlog.com/DNen/blog/blogid=198916

Ех,че хубаво Бони.

==========================================
Нужно е време,
За да разбереш тънката разлика
Между преплетени ръце и оковани души...

Да осъзнаеш,
Че любовта не е вечно упование,
А човекът до теб - сигурност за цял живот...

Да прозреш,
Че целувките не подпечатват договори,
А подаръците не означават обещания...

Да срещаш пораженията си с вдигната глава
И смел поглед - силен като голям човек,
А не раним като малко дете...

Да разбереш,
Че пътищата се проправят днес,
Защото земята утре е несигурна за градеж...

Нужно е време,
За да разбереш, че дори
Топлите лъчи на слънцето изпепеляват,
Стоиш ли дълго под тях...

Така, че
Посади сам цветята в градината на душата си -
Не чакай случаен букет...

Накрая ще видиш, че можеш да оцелееш...
Че си наистина издръжлив,
Че си действително силен,
Че си истински ценен...

И ще се учиш,
И ще научаваш нещо ново
При всяко сбогуване...

автор

Брида,много е хубаво!

"Попитали веднъж една добра и мъдра старица: - Бабче, ти си преживяла толкова тежък живот, а душата ти е останала по-млада от на всички нас. Кажи ни, имаш ли някаква тайна за това? - Имам, милички! - отвърнала бабата. - Всичко хубаво, което са правили за мен, аз записвах върху сърцето си, а всичко лошо - на водата. Ако аз правех обратното, сега сърцето ми щеше да е цялото в страшни рани и болезнени ръбове. А сега то е рай благоуханен. Животът ни е дарил с две много важни и еднакво ценни способности - да помним и да забравяме. Когато за нас направят нещо добро, нашата признателност изисква да го помним. А когато някой постъпи лошо, любовта ни насърчава да го забравим..."



Грешката ни е, че не сме нито истински глупави, нито истински умни. Винаги сме някъде по средата - ни рак, ни риба. Това уморява и понякога ни прави тъжни. Човек трябва да знае къде му е мястото... (Из "Черният обелиск", Ерих Мария Ремарк)

"Попитали веднъж една добра и мъдра старица: - Бабче, ти си преживяла толкова тежък живот, а душата ти е останала по-млада от на всички нас. Кажи ни, имаш ли някаква тайна за това? - Имам, милички! - отвърнала бабата. - Всичко хубаво, което са правили за мен, аз записвах върху сърцето си, а всичко лошо - на водата. Ако аз правех обратното, сега сърцето ми щеше да е цялото в страшни рани и болезнени ръбове. А сега то е рай благоуханен. Животът ни е дарил с две много важни и еднакво ценни способности - да помним и да забравяме. Когато за нас направят нещо добро, нашата признателност изисква да го помним. А когато някой постъпи лошо, любовта ни насърчава да го забравим..."



Грешката ни е, че не сме нито истински глупави, нито истински умни. Винаги сме някъде по средата - ни рак, ни риба. Това уморява и понякога ни прави тъжни. Човек трябва да знае къде му е мястото... (Из "Черният обелиск", Ерих Мария Ремарк)

Веси,страхотна си,непременно ще се възползвам от Рецептата на деня - мисля,че ефекта ще е фантастичен,а защо не, да я повтарям всеки ден,съвсем не е излишно нали,мила Веси с удоволствие чета всичко,което публикуваш и ми харесва много,благодаря ти.

"Ако един ден почувстваш, че ти се плаче…Обади ми се!
Не ти обещавам, че ще те накарам да се засмееш, но
мога да поплача с теб!
Ако един ден искаш да избягаш надалеч, не се
страхувай да ми се обадиш.
Не ти обещавам, че ще те помоля да спреш…
Но мога да бягам с теб!
Ако един ден не искаш да слушаш никой…Обади ми се!
Обещавам, че ще бъда с теб и ще бъда много тихa..."

Мила Бони,ако имам труден момент в живота си - бих ти се обадила, защото ти си човек,който умее да печели доверие, макар и виртуално не е трудно да усетиш по свои си начин даден човек, нещата в живота са така подредени,че колкото и някой да се прави на това, което не е, то в даден момент собственото АЗ изплува и всичко се намества.Стихчето е прекрасно, благодаря ти Бони.