Как си тръгва любовта? Използва намалението докато се разсейвате, казва, че отива до тоалетната, взима палтото си от гардероба и се измъква в навалицата. Излиза навън в нощта, миришеща на цигари, хвърля се на първото такси и се изгубва в неизвестна посока. В други случаи любовта ви изпраща на вратата с мека целувка и пожелание за приятен полет и повече никога не се обажда. Понякога се измъква по чорапи от леглата ви, събрала набързо дрехите си от пода. Почти приведена затваря внимателно външната врата, за да не ви събуди и се облича на площадката по зазоряване. Често любовта си тръгва и от он-лайн списъците ви и никога повече не светва в зелено. Любовта може да си тръгне и по време на вечеря докато се храните в приятно мълчание и докато всеки предъвква деня си на ум. Докато се чакате пред тоалетната или пред мивката – всеки с готова четка за зъби в ръка. Любовта си тръгва и на Коледа, и на Нова година докато се целувате със шампа
нско в ръка. Докато си подарявате подаръци около елхата. Може да избяга дори, когато се кълнете във вечна вярност пред общинската служителка с глас на Кашпировски. Може да ви наблюдава от отсрещния ъгъл, да ви остави да се въртите след всеки непознат и така и да не се появи на срещата. Може да си тръгне още преди да е дошла. Любовта има винаги актуален план за бягство. Разчертан с червени чертички и инструкции да не използва асансьора. Знае набор от лъжи, за да омекоти удара. Владее източни техники, за да пробие блокадата, която сте поставили на пътя й за навън. Прави конспиративни планове, за да я намразите и сами да се откажете от нея, а тя доволно да си отдъхне. Маскира се на обич, топлина, семеен бит и уют, изчезва яко дим и след нея остават само мебелите и порцелановите чинии. Любовта винаги си тръгва тихо. Често ви трябва време, за да забележите отсъствието й. Любовта си тръгва по 100 хиляди начина и винаги е със 100 километра в час, които развива за секунди. Секунди, в които сте забелязали малко по-различен тон или поглед. Секунди, в които не сте успели да кажете нещо или да се усмихнете дори. Любовта си отива. И сте свикнали с това. Така сте научени – любовта винаги си тръгва. Отдавна знаете, че новата рибка в аквариума, любимото ви куче, любимата ви баба, родителите ви…всички си отиват. Научили сте се да живеете с това наследство. Приемате, че всяка среща е началото на една дълга раздяла. Гените ви знаят как да реагират. Всяка клетка във вас носи паметта за всички раздели назад и е подготвена.
Какво става обаче, когато любовта избере да остане? Бодлива, неудобна или ненавременна. Често дълга като живота. Когато любовта не иска да си тръгне…Когато някой е скрил Вашия план за евакуация… Какво правите тогава?! Чакате – това правите.
Рецепта за Настояще
Всяко нещо, което при теб е дошло
е учител.... И даже приятел.
Всяка случка я пишеш с мисълта за добро,
и растеш – до ръба на душата си...
Че дори и отвъд. Сякаш няма предели.
Има само небе. И крила,
със които да литнеш в най-човешката смелост:
Да живееш. Но точно Сега.
Сякаш всеки момент е случайно последен,
но го дишаш с любов. До безкрайност.
Точно в тази минута ти си адски потребен,
без идея за земна нетрайност,
без игрички със времето. Отведнъж го прескачаш,
и щастливо се сбъдваш. Наистина.
Ти си имаш Сега, и това е достатъчно.
Всеки миг си е твой. И единствен.
irini
Човек е едновременно непредвидим, напълно детерминиран и въпреки всичко може да бъде свободен. Това му дава възможност да бъде щастлив. – Анри Атлан
“Не пътувам, за да отида някъде, все едно къде… Просто тръгвам. Пътувам заради самото пътуване. Голямото нещо е да бъдем в движение.”Нещата се нагаждат по време на пътя. Човек се адаптира към обстоятелствата, които го променят, оставя следи, след което се прибира различен. Отвъд хоризонта, добил вкус към широта и предизвикателства, открил нови качества в себе си, копнежа за нов път не му дава мира. Номадът е вестонодец. Вестите, които носи, отговарят на качества, които е развил в себе си. За търсещия дух светът е провокация, стимул да надминава себе си. Качественият обмен събужда творчески елемент във всеки.Отивай надалеч. Оставай дълго. Задълбочавай все повече. И дано слънцето да изгрява по два пъти преди да заспиваш… Авторът е неизвестен, вероятно на път.Крайният смисъл на пътуването е човек да се превърне във всичко и навсякъде. Във фотографията окото без технология в ръцете да лови светлината и бягащия момент. Музиката да звучи за всички във всичките си форми без помощни инструменти. Да отпадне всичко изкуствено в изразните средства, а те да се заменят с познание по идентификация. Накрая животът и смъртта да се изразят в жива, все по-комплексна, осъзнаваща себе си субстнация. Звучи силно, нали! Тук там на земята в човешката ни история това е било и вероятно все още е възможно. Според пламъчето, което всеки носи в себе си, да поискаме да разберем и разгорим необходия вътрешен огън, двигател на човека „НА ПЪТ“.
източник
http://www.bg.pastoukhov.com
Фотогалерия на Иван Пастухов