Кулинарен Форум на Веселият Готвач

Веднъж магарето на един фермер паднало в дълбока яма. То ревяло силно и отчаяно, докато той се суетял и се опитвал някакси да го извади.
След като никак не успявал, фермерът решил, че магарето е старо, а дупката така или иначе трябва да се затрупа, тъй че повикал на помощ съседите си.
Всички грабнали лопати и започнали да хвърлят пръст в ямата. Първоначално, разбирайки какво се случва, магарето започнало да крещи още по-силно и по-ужасено, но след известно време млъкнало. Фермерът се навел над дупката да провери каво става и останал изумен. С всяка лопата пръст, която го удряла в гърба магарето правело нещо изумително: отърсвало се и стъпвало върху нея. И за всеобщо учудване след още известно време магарето се показало на ръба, изскочило навън и избягало щастливо.

Животът ни засипва с всякаква мръсотия. Номерът "да се измъкнеш от ямата" е да се изтръскаш и да стъпиш отгоре. Всеки един проблем не е препъникамък, той е стъпало. Можем да се измъкнем и от най-дълбоката дупка ако не спираме, ако никога не се предаваме!
Отърсете се и направете крачката нагоре.

Момче за всичко

Безработен кандидатствал за работа като “момче за всичко” в много голяма компания. Мениджърът от отдел “Човешки ресурси” го интервюирал, а после го изпитал и практически: накарал го да измие пода.

- Наемаме ви – казал му накрая той. - Кажете ми своя имейл адрес, за да ви изпратя формуляра, който трябва да попълните, преди да започнете.

- Нямам компютър, нито имейл – отговорил човекът.

- Съжалявам – поклатил глава мениджърът, - но ако нямате имейл, значи не съществувате, а щом не съществувате, значи не можете да започнете работа при нас.

Мъжът си тръгнал, останал и без капка надежда. В джоба си имал само 10 долара и не знаел къде да отиде, нито какво да прави. Решил да влезе в един супермаркет и да купи щайга с 10 кг домати. Тръгнал от врата на врата и след по-малко от два часа удвоил капитала си. Повторил обиколката три пъти и се прибрал вкъщи с 60 долара.

Мъжът разбрал, че може да изкарва така прехраната си и всеки ден започвал работа все по-рано и се прибирал все по-късно. Парите му се удвоявали и утроявали. Скоро си купил микробус, а после и камион. След време се сдобил и със собствен автопарк с товарни коли.

След пет години мъжът станал един от най-големите търговци на хранителни стоки в САЩ. Решил, че трябва да помисли за бъдещето на семейството си и да си направи застраховка “Живот”.

Обадил се на един застраховател, избрал си и вида застраховка. В края на разговора брокерът го попитал за неговия имейл.

- Нямам – отговорил търговецът.

- Нямате имейл и сте построили империя?! Представете си какъв щяхте да станете, ако имахте имейл - изумил се брокерът.

Мъжът помислил за момент и отговорил:

- Момче за всичко.

Из “Скритият дар”, Джериес Авад

Добра вечер!
BRIDA,поздравления !
Есента си купих книгата,прочетох я,а сега от време на време я
препрочитам.След 12 притча,има няколко изречения с ръкописен
текст,които много ми допадат.
“ Много пъти онова,което ни изглежда
като лош късмет,се оказва скрит дар.А
щом сърцата и умовете ни са в хармония,
всяка случка е дар,от който можем да научим
важен урок“
Понякога,когато нещата не се получават както трябва,си
припомням тези думички и....... сякаш помагат.
Спокойна нощ!

“ Много пъти онова,което ни изглежда
като лош късмет,се оказва скрит дар.А
щом сърцата и умовете ни са в хармония,
всяка случка е дар,от който можем да научим
важен урок“

Живял някога богат търговец. Той имал четири жени. Обичал най-много четвъртата, обсипвал я със скъпи дрехи, глезел я с всякакви лакомства, грижел се за нея и й давал винаги най-доброто.

Обичал много и третата си жена. Бил много горд с нея, държал да я показва на всичките си приятели, но постоянно се страхувал, че тя ще избяга от него с някой друг мъж.

Имал чувства и към втората си жена. Тя била дискретна, много търпелива и той й доверявал всичките си тайни. Когато имал проблеми, търговецът се съветвал с нея и тя винаги намирала изход от трудностите.

Първата му жена била негова вярна спътница, грижела се за богатството, търговските му дела и домакинството. Търговецът обаче не обичал първата си жена и макар че тя изпитвала към него силни чувства, той едва я забелязвал.

Един ден търговецът се разболял. Разбрал, че скоро ще умре. Мислел за охолния си живот и си казал: „Сега имам четири съпруги, но когато умра, ще остана без тях. Колко самотен ще бъда!“

Затова попитал четвъртата си жена:

– Обичах те повече от всички, дарявах те с най-прекрасни дрехи и се грижех непрестанно за теб. Сега умирам, ще ме придружиш ли в смъртта, за да останем заедно?

– Няма начин – отсякла четвъртата жена и без да каже нещо повече, си тръгнала.

Отговорът й се забил като остър нож в сърцето на търговеца. Натъжен, той попитал третата си жена:

– Обичах те през целия си живот, ще дойдеш ли с мен в отвъдното?

– Не – отговорила тя. – Животът тук е твърде хубав! Когато умреш, ще се омъжа за друг!

Търговецът целият изтръпнал от болка. Тогава попитал втората си жена:

– Винаги когато съм имал нужда от помощ, ти си се отзовавала. Сега отново се нуждая от теб. Когато умра, ще ме последваш ли, за да не бъда сам?

– Съжалявам, но този път не мога да ти помогна – отговорила тя. – Мога единствено да те изпратя до гроба.

Отговорът сразил търговеца като гръм, след който останал безмълвен. Тогава се чул глас:

– Аз ще дойда с теб. Ще те последвам, където и да отидеш.

Търговецът погледнал и видял първата си жена. Тя била само кожа и кости, сякаш страдала от недохранване. Силно разстроен, търговецът казал:

– Трябваше да се грижа по-добре за теб, когато имах възможност!

Всъщност всеки от нас има четири жени в своя живот.

Четвъртата е нашето тяло. Без значение колко усилия полагаме, за да изглежда добре и да е здраво, то винаги ни напуска, когато умрем.

Третата жена са парите ни, професията, положението ни в обществото. Когато умрем, те отиват при някой друг.

Втората жена са семейството и приятелите ни. Без значение колко близки са ни били приживе, те могат само да ни придружат в последния ни житейски път –
до гроба.

А първата жена е нашата душа, която често пренебрегваме в стремежа си към материално богатство и чувствено удоволствие. Тя единствена може да ни последва дори и в смъртта. Затова е добре да се грижим за нея и да зачитаме желанията й – сега, а не едва когато сме на смъртния си одър.

Душата е единствената част от нас, която ще ни съпътства винаги .

http://bg.netlog.com/DNen/blog/blogid=168742

Много истинско.............

Веси, Миле, Бони - всичко, което сте предоставили е много силно докосващо,поучително,реално - от сърце ви благодаря мили момичета, вие сте невероятни,благодаря.

Момичета, страхотни сте!

Притча за човека с велико сърце

Веднъж, преди време, един Учител говорил пред събралото се множество от хора, а посланието му било толкова забележително, че всички се почувствали докоснати от думите му, изпълнени с любов. В тълпата имало един човек, който попил всяка дума от казаното от Учителя. Този човек бил много скромен и имал велико сърце. Думите на Учителя го докоснали до такава степен, че той поискал да го покани у дома си. Когато Учителят спрял да говори, мъжът си проправил път в тълпата, погледнал го в очите и му казал: “Зная, че сте зает и че всеки се нуждае от Вашето внимание. Зная, че разполагате със съвсем оскъдно време дори да ме изслушате, но сърцето ми е толкова отворено и така преизпълнено с любов, че ми се иска да Ви поканя у дома. Искам да приготвя най-доброто ядене за Вас. Не очаквам да приемете, но просто исках да знаете.”

Учителят погледнал в очите на мъжа и с най-прекрасната усмивка казал: “Приготви всичко. Ще дойда”, след което си отишъл.

При тези думи сърцето на мъжа се изпълнило със сила. Той очаквал с нетърпение да посрещне Учителя и да изрази своята любов към него. Това щяло да бъде най-важният ден в неговия живот – Учителят щял да бъде с него. Купил от най-добрата храна и най-доброто вино и намерил най-красивите дрехи, които да предложи на Учителя като подарък. Отишъл си вкъщи да приготви всичко за Учителя. Почистил цялата къща, приготвил прекрасни ястия и наредил изящно масата. Сърцето му сияело от радост, защото Учителят скоро щял да дойде.

Човекът чакал неспокойно, когато някой почукал на вратата. Той отворил нетърпеливо, но вместо Учителя, видял една възрастна жена, която го погледнала в очите и казала: “Ужасно съм гладна. Можеш ли да ми дадеш парче хляб?”

Човекът малко се разочаровал, защото това не бил Учителят. Погледнал жената и казал: “Заповядай у дома.” Сложил я да седне на мястото, което бил определил за Учителя и й дал от храната, която бил приготвил за него. Човекът обаче бил неспокоен и едва чакал старата жена да приключи и да си тръгне. Жената, трогната от щедростта на човека, му благодарила и си тръгнала.

Мъжът отново подредил масата за Учителя и едва приключил, на вратата отново се почукало. Този път бил друг странник, който пътувал през пустинята. Той го погледнал в лицето и казал: “Жаден съм. Ще ми дадеш ли нещо да пийна?” Мъжът отново бил малко разочарован, тъй като отново не бил Учителят. Поканил странника у дома си и го сложил да седне на мястото, приготвено за Учителя. Дал му да пие от виното, предназначено за него. Когато непознатият си тръгнал, човекът отново приготвил всичко за Учителя.

Някой отново почукал. Когато мъжът отворил вратата, там стояло малко момче. То го погледнало и казало: “Замръзвам. Можеш ли да ми дадеш одеало да завия тялото си?”

Мъжът отново се разочаровал леко, но погледнал в очите на детето и усетил любовта в сърцето си. Бързо събрал дрехите, които възнамерявал да даде на Учителя и покрил детето с тях. То му благодарило и си тръгнало.

Мъжът отново приготвил всичко за Учителя и зачакал, докато не станало късно. Когато разбрал, че той няма да дойде, се разочаровал, но веднага му простил. Казал си: “Аз си знаех, че не мога да очаквам Учителя да дойде в този скромен дом. Въпреки, че обеща да дойде, може би нещо много по-важно го е завело някъде другаде. Учителят не дойде, но поне ми каза, че ще дойде и това е достатъчно за моето сърце, за да бъде то щастливо.”

Бавно прибрал храната и виното и си легнал. През нощта сънувал, че Учителят е дошъл в неговия дом. Мъжът се зарадвал, че го вижда, но не знаел, че сънува. “Учителю, ти дойде. Ти удържа на думата си!”

Учителят отговорил: “Да, аз съм тук, но бях тук и преди това. Бях гладен и ти ме нахрани, бях жаден и ти ми даде да пия вино, беше ми студено и ти ме облече. Каквото правиш за другите, ти го правиш за мен.”

Когато се събудил, сърцето му било изпълнено с щастие, защото той разбрал урока на Учителя. Той толкова много го обичал, че му изпратил трима души, за да му даде най-великия урок: Учителят живее във всеки. Когато даваш храна на някой, който е гладен; когато даваш вода на някой, който е жаден; когато обличаш някой, на който му е студено – ти даваш своята любов на Учителя.

http://bg.netlog.com/DNen/blog/blogid=233364

Слепец седял на тротоара, а до него шапката му, в която хората да пускат монети и табела:"Аз съм сляп. Моля, помогнете!"
Минувач забелязал, че инвалидът има едва няколко монети в шапката си. Пуснал цяла шепа монети, преправил надписа и си заминал.
В края на деня се връщал по същия път. Шапката била пълна с монети. Слепецът познал стъпките му и го спрял, за да му благодари и да разбере какво точно е написал.
-Нищо, което да не е истина. Просто малко преправих надписа.
Усмихнал се и си отишъл.

На табелата пишело: "Сега е пролет, но аз не мога да я видя."