Попитали един мъдрец:
-Защо бедните са много по приветливи и по-малко стиснати от богатите?
-Виж през прозореца,какво виждаш?
-Деца,които си играят на двора.
-А сега погледни в огледалото. Какво виждаш?
-Себе си.
-Виждаш ли,и прозореца и огледалото са от стъкло,но само добави малко сребро и вече виждаш само себе си.
Омар Хаям- Притча за огледалото
В плодородната пролетна почва две семена лежали едно до друго.
Първото семе казало:
— Искам да раста! Искам да пусна корените си дълбоко в почвата под мен и да провра филизи през земната кора над мен… Искам да развия нежните си пъпки като знамена, за да оповестя пристигането на пролетта… Искам да почувствам топлината на слънцето върху лицето си и благословията на утринната роса върху моите венчелистчета.
И така то пораснало. Второто семе казало:
- Страхувам се. Ако пусна корените си надолу в земята, не зная с какво ще се сблъскам в мрака. Ако си проправя път нагоре през твърдата почва над мен, мога да нараня нежните си филизи… Ами какво ще стане ако отворя пъпките си и някой охлюв се опита да ги изяде? А ако трябва да отворя цветовете си, някое малко дете може да ме изтръгне от земята. Не, много по-добре е да изчакам, докато стане сигурно.
И така то зачакало.
Една кокошка, както си ровела из рохкавата пролетна пръст да търси храна, намерила семенцето, което чакало, и бързо го глътнала.
Онези от нас, които отказват да рискуват и да растат, биват погълнати от живота.
Пати Хансон
Бъди благодарен, че все още не си постигнал всичко, което желаеш.
Ако беше, какво ли щеше да очакваш?
Бъди благодарен, когато не знаеш нещо,
за възможността да го научиш.
Бъди благодарен за трудните времена.
През тези времена, ти израстваш.
Бъди благодарен за ограниченията си,
защото те ти дават възможност за усъвършенстване.
Бъди благодарен за всяко ново предизвикателство,
защото то ще оформи силата и характера ти.
Бъди благодарен за грешките си,
те ще те научат на ценни уроци.
,,Когато бях дете, майка ми обичаше да приготвя за вечеря храна, която обикновено се яде за закуска. Правеше го често и тогава и сега. Една от вечерите, в която тя беше приготвила закуска вместо вечеря, след дълъг и изморителен ден на работа, аз ще помня винаги.
През тази вечер, майка ми постави чиния с яйца, наденички и изключително изгорени препечени филийки пред баща ми. Спомням си, че чаках някой да отбележи това!
И все пак баща ми се протегна за филийка, усмихна се на майка ми и ме попита какво съм правил в училище днес. Не си спомням какво му отвърнах, но си спомням, че го гледах как размазва масло и конфитюр върху филийката и изяжда всичко, до последната троха!
Когато ставах от масата същата вечер си спомням, че чух майка ми да се извинява на баща ми за това, че е изгорила филийките. Никога няма да забравя какво й каза той:
“Скъпа, аз обичам изгорели препечени филийки!”
По-късно вечерта отидох при баща ми, за да си взема целувка за лека нощ и го попитах дали наистина обича изгорели препечени филийки. Той ме прегърна през раменете и ми каза:
“Днес майка ти е преживяла тежък ден на работа и е много изморена. Нищо няма да ни стане ако веднъж хапнем малко поизгорели препечени филийки. И освен това те са полезни за стомаха!”
Животът е пълен с несъвършени неща… и несъвършени хора. Аз не съм най-добрият в почти нищо и забравям рождени дни и годишнини, точно както всички останали. Но това, което съм научил през годините е, че да се научим да приемаме всяка грешка или провал на другите и да избираме да отпразнуваме всяко тяхно различие е едно от най-важните неща за създаването на здрави, градивни и трайни отношения!
Това се отнася за абсолютно всяка връзка! В действителност разбирането е в основата на всички видове отношения, били те съпруг-съпруга, родител-дете или приятелство!
Не оставяйте ключа към Вашето щастие в нечий друг джоб. Дръжте го в своя собствен,,
"И ще дойде ден, когато най-тежките моменти ще са само спомени, които ще се разказват като случки на всички, които искат да ги чуят. А те ще слушат с почитание и ще научат три важни неща: да имаш търпение да изчакаш точния момент за действие, да проявиш достатъчно мъдрост да не пропуснеш следващата възможност, и да се гордееш с белезите си."
Дете било родено три месеца след смъртта на баща си. Родено преждевременно, то било толкова малко, че се побирало в халба от бира. Когато станало на 3 години, майка му се омъжила повторно и заминала с новия си съпруг, оставяйки детето на грижите на баба му.
Детето тръгнало на училище в селото, в което живеело. Но когато станало на 15 години, починал доведеният му баща. Майка му се върнала отново, но за да го спре от училище и да се опита да го направи фермер.
Момчето било много нещастно, работейки фермерската работа. За щастие, един от неговите учители му помогнал да завърши образованието си.
На 19 години, момчето се влюбило и след година ухажване се сгодило за дамата на сърцето си. Обаче така бил погълнат в изследванията, които правел, че романтиката се изгубила, чувствата изстинали и момичето се омъжило за друг.
Момчето никога не се оженило. Срещало предизвикателства навсякъде през живота си.
Едно момче, родено без късмет, живеейки живот изпълнен с трудности и борба за образование.
Какво бихте очаквали от едно такова момче да постигне в живота? Помислете.
Помислете.
Помислете.
Помислете отново.
Момчето (вече мъж) се научило да мисли!
Докато се бил замислил на сянка под едно ябълково дърво, една ябълка го ударила по главата. И така се родила теорията за гравитацията. Но не само това.
Той е обобщил законите за движение, превърнали се в основа на класическата механика;
Изобретил е телескопа;
Бил е преподавател в Кембридж;
член на Парламента;
магистър на Монетния двор – под негово ръководство, Британския паунд преминава към “златен стандарт”;
вдъхновяваща личност за много изследователи;
Той е Сър Исак Нютон!
Това и много повече от изброеното е постигнала една личност, която е избрала да не се примирява с това, което казват другите, а да се отдаде на мечтите и желанията си. Да използва докрай възможностите на ума си.
Това можете да постигнете и Вие, стига да имате желанието да освободите и използвате скрития си потенциал. Не отлагайте, започнете още от днес!
“Когато бях млад и свободен и въображението ми не знаеше граници, мечтаех да променя света. Като започнах да остарявам и помъдрявам, открих, че светът няма да се промени, така че поукротих стремежите си и реших да променя само страната, в която жвееех.
Но и тя изглеждаше непоклатима.
В залеза на моя живот, в последен отчаян опит се залових да променя поне моето семейство, най-близките ми, но уви, те не искаха и да чуят.
Сега, когато лежа на смъртния си одър, внезапно прозрях: ако най-напред бях променил себе си, тогава, чрез моя собствен пример щях да променя семейството си.
Вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да мога да направя и страната си по-добра, а кой знае, може би дори щях да успея да променя света.”
,,Грешките на архитектите са над земята..грешките на лекарите под земята...грешките на родителите в децата!!!,,
,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,
Съдебната зала бе препълнена. Двойка в преклонна възраст се развеждаха този ден. Присъстващите гледаха с интерес към двойката, като от време на време се повдигаха на пръсти за да ги видят. Възрастния мъж гледаше със срамежливо напрегнати очи. Възрастната жена, може би от старост, може би от вълнение се стремеше да контролира треперещите си ръце, като от време на време поглеждаше гневно прегънатия старец, седнал до нея.
- Хайде, разкажете моля. – започна съдията. - Защо искате развод?
Възрастната жена, обърна поглед към съдията. Пое дълбок въздух:
- Стига вече. – каза с пресъхнало гърло.
Преглътна. След няколко безуспешни опита да пречисти гърлото си, продължи:
- Този мъж, от 50 години ми трови живота. – каза, сочейки с пръст стареца до нея, без да го поглежда.
Залата бе потънала в мълчание. Паузата, сторила са на всички като цяла вечност, бе пробита от светкавицата на журналист от местен вестник. Последваха още няколко светкавици. Кой знае, какво заглавие щяха да поставят. Делото бе интересно за тях. Седнаха на местата си, извадиха си тефтерчета, готови да си водят записки. След делото, щяха да имат възможност да зададат и въпроси. Жената, в желанието си да отбегне погледа на мъжа си, обърна гръб към него. Облизвайки сълзата, стекла се до устната и, успя да навлажни пресъхналите си устни:
- Имахме си цвете… което аз много обичах! – отново посочи мъжа до нея. - Той не знае… беше преди 50 години… Бях си отделила от луковиците които ми бе дал тогава. Деца не ни даде бог. Цветето което отгледах, го считах за мое дете. Милвах го, обичах го… След известно време, цвете нещо повехна. Уплаших се да не пресъхне. Обещах си, всяка вечер, да стана и да го поливам. Бяха ми казали, че ще му се отрази добре. В продължение на 50 години, непрекъснато го правех. Този мъж, ни една вечер не стана, да го полее! Поне миналата вечер да бе станал, пак щях да му простя! Премаляла бях… проспала съм се.
Жената се умори. С последни сили, успя да добави:
- С такъв човек прекарах 50 години.. Живот, мечти, всичко каквото имах му дадох, но нищо не получих. Поне един път не свърши някоя от моите работи. Ето защо мисля, че без него ще съм по-добре. Няма да ми липсва.
Съдията се обърна към мъжа:
- Имате ли нещо да кажете, господине?
Възрастния човек никога не бе говорил със съдия. Срамуваше се. Стана, подпря се на бастуна си, поогледа присъстващите:
- Военната ми служба в голямата си част, бе като градинар в генералния щаб на армията. Имаше най различни, разкошни цветя. Цветето за което говори, което аз бях и дал, го срещнах именно в тази градина. Там я срещнах и нея, в него град се запознахме, там живееше. Много я обичах, често и пращах букетчета. Няколко години след брака ни…започнаха някакви болки по врата и. Доктора бе казал, че не бива да спи дълго или да стои неподвижна дълго време. – Всяка вечер, поне един път да стане и да се поразкърше – ми бе препоръчал.
Възрастния мъж погледна с очи пълни с тъгa и обич жената, която стоеше с гръб към него.
- Жена ми не послуша доктора. Мен също. Обичаше съня.
Очите му блеснаха хитро. По устните му, премина бегла усмивка.
- Тъкмо по това време, цветето бе повяхнало. Казах и: - Ако го поливаш всяка вечер, ще се оправи. Обещах и. Всяка вечер я събуждах. Гледах отдалече, как любимата ми поливаше цветето, което имаше за свое дете. За момент се спря и я погледна така, както я гледаше в ония нощи: – Всяка вечер, цветето сякаш бях аз.
Цялата зала бе съсредоточена в стареца. Мъжът, събра сили, остави бастуна и се изправи.
- Всяка вечер, след като тя си легне, аз ставах.
С обяснителен тон продължи:
- Това цвете, вечер влага не понася, господин съдия. Затова, бе нужно, след като тя заспи, аз да стана и да изпразня саксията, полята от нея.
Премести тежестта на тялото си върху другия крак.
- Ех, старост... онази вечер, и аз съм се проспал. Обвини ме… Не можах да й обясня, съгласих се.
Мами,благодаря ти за милите думи
това букетче е за теб от сърце....