Кулинарен Форум на Веселият Готвач

Благодаря ти мое тяло, че ме приюти,
че се чувствам така прекрасно в теб,
че ми даваш възможност да отлитам и
да се връщам и да си почивам от дългите си полети в теб,


Благодаря ти моето тяло,
че ме приемаш - отново и отново и отново
че ми прощаваш - отново, и отново, и отново,
че се самолекуваш - отново и отново,
че си мъдро, смело, меко и твърдо,
женствено и обгръщащо ме с
толкова много внимание, грижи любов.

Благодаря ти тяло, че ме даряваш с
толкова много прекрасни мигове,
че си толкова търпеливо, послушно
и изпълнително и в същото време
мъдро и водещо.
Разхлаждащо ме в горещините
стоплящо ме в студенините,
утешаващо ме в самотата,
развеселяващо ме с красотата.

Благодаря ти тяло, че ти си един прекрасен
партньор на моята палавница Душа.
Без теб,естествено че нямаше да постигна това, което съм сега.
Благодаря, прекланям се на всичко това, което си и не си.

Victoria

Бони, трогна ме това за майчинството, да можех пак бих изживяла отново онези моменти на разтеж на малкото човече.
Докато се обърнем и те вече самостоятелни и независими.....

Миленка, много хубаво стихотворение. Натъжих се и се замислих колко бързо растат децата... Почти неусетно... А на нас ни се иска, ако може малко да позабавят растежа си или да се върне времето назад, за да изживеем отново всичко, да запълним пропуснатите мигове...
Бони, това за майчинството е хем комично, нем самата истина. Много се посмях и си припомних тези години

Знай, че винаги по стълбата следва друго стъпало, което трябва да бъде изкачено.
Не проявявай нерешителност и плахост, върви напред и нагоре.
Стреми се към най-високото.
Животът е движение, той е промяна, той е растеж.
Никоя дума не може да остане завинаги в едно и също състояние.
Природата не може да бъде неподвижна, тя винаги се променя и разширява, расте от един етап към следващия.
/Айлийн Кади/

Мила Йоанка,много ми допадат такива извадки, сентенции - действат ми много насърчаващо, в случая цитата от Айлийн Кади ме докосна силно,прекрасно е,много точно и добре казано! Благодаря ти,мило момиче!!!

Мила Кате!
Когато съм обезкуражена мотивационните думи ми дават сила да продължа напред. За някои хора е тъпо да се взимат под внимание думи, казани от някого, който може би е минал по трудния път и е успял да извлече поука от урока. Наричат ги псевдо философи и философии. Не е необходимо да приемаш всяко мнение, нито да се влияеш от него, но може спокойно да го изслушаш и ти да си извлечеш нещо от него.
Радвам се, че сентенциите ти допадат.

Преди малко ми хареса ето тази:
Ще научиш, че няма значение на колко парчета се е пръснало сърцето ти....., светът няма да спре, за да ти даде възможност да се възстановиш.
Ще научиш...., че човек сам трябва да поддържа собствената си градина и украсява душата си, вместо да чака някой друг да му подари цветя.
Ще започнеш да приемаш провалите си с високо вдигната глава и гледайки напред, ще се научиш да строиш „днес“ всичките си пътища, защото „утре“ може да бъде твърде несигурно….“
Хорхе Луис Борхес

Също и това:

Човешкото слово има силата да дава и отнема живот....
Всяка добра или окуражаваща дума може да помогне на някого, който се чувства зле и да направи денят му по-хубав. Обезсърчаващата дума, отправена към същия този човек, може да го убие.
Давайте живот на хората около вас. Не подценявайте силата на думите. Всеки може да каже нещо, което да сломи човек в труден момент. Достоен за уважение обаче е онзи, който окуражава останалите.
Мислете и подбирайте думите си, преди да ги изречете, особено пред онези хора, които са важни за вас и истински обичате. Никога не забравяйте, че всяка от думите ви е като пирон, който се забива в сърцето. Веднъж изречена, никакво усилие не може да върне обратно лошата дума и да заличи болката от направената рана!

Научете децата си, че нямат нужда от нищо извън себе си, за да бъдат щастливи.... нито от човек, нито от място, нито от нещо - и че истинското щастие се намира вътре в тях.
Научете ги, че са достатъчни сами на себе си.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че неуспехът е измислица, че всеки опит е успех и че всяко усилие постига победа, като първото е не по-малко достойно за уважение от последното.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок!

/Нийл Доналд Уолш/

Боже, колко хубаво и точно е казано...
Нийл Доналд Уолш - почти нищо не знам за него, освен че се занимава с духовното и за срам нищо не съм прочела от него...
Йоанка, благодаря ти, че го сподели!

Бизнес притча за истинската стойност



Известен лектор трябвало да изнесе презентация на семинар. В залата се събрали 200 души отбрана публика, която очаквала отдавна да чуе мъдрите му думи. Но всето обичайното встъпление, лекторът извадил 100-доларова банкнота и попитал: - Кой иска тази банкнота?

Всички вдигнали ръце.

- Ще я дам на един от вас тази вечер, но преди това … - казал лекторът и скъсал банкнотата на две.

- А сега, кой я иска ? Пак всички ръце се вдигнали.

- А ако направя така?… - попитал пак, хвърлил късчетата на земята и започнал да ги тъпче. После ги вдигнал, мръсни и изпокъсани.

- А сега? Иска ли ги все още някой?

И пак всички вдигнали ръце.

Тогава той започнал да говори:

- Няма значение какво ще направя с банкнотата, вие винаги ще я искате, защото тя не губи стойността си. Така е и с хората. Много пъти сме смазвани, ритани и не се чувстваме важни. Но без значение какво ни се случва, ние не губим стойността си. Мръсни или чисти, смачкани или цели, дебели или слаби, високи или ниски, нищо няма значение. Нищо от това не променя нашата значимост. Цената на живота ни не е в това как изглеждаме пред другите, а в това кои сме и какво знаем. Сега помислете добре и се опитайте да си спомните: кои са петимата най-богати души в света, кои са петте последни Мис Свят или пък петима лауреати на Нобелова награда, петимата последни носители на Оскар... Как върви? Трудно, нали? Не се притеснявайте. Никой от нас не си спомня вчерашните най-добри. Аплодисментите отлитат, трофеите потъват в прах, победителите се забравят!

А сега си спомнете: трима учители, помогнали ви за вашето истинско израстване; трима приятели, помогнали ви в труден момент, петима души, съпътствали ви през живота. Как върви? Много по-добре, нали?!

Защото хората, които оставят следа в живота ни, не са най-известните, нито най-богатите, нито най-надарените. Те са онези, които се грижат за нас, обичат ни, вярват в нас. Тези, които са винаги с нас.