Опитай пак, и пак, и пак...
Публикувано: пон май 03, 2010 10:33 pm
- Това е невъзможно - казала Причината.
- Това е безразсъдство! - отбелязал Опитът.
- Това е безполезно! -отсякла Гордостта.
- Опитай...- прошепнала Мечтата.
Нека това ни накара да се замислим, независимо как възприемаме думите сладко и горчиво - в пряк или в преносен смисъл.Сладко и горчиво
Опитвал ли си скоро сок от грейпфрут? Студен е прекрасен за летните жеги и освежава така, както нищо друго на света. Първото усещане е хлад, после върхът на езика ти се потапя в сладост, а накрая, чак когато започнеш да преглъщаш и няма връщане назад, усещаш горчивината, която те отрезвява.
И ти става хубаво, че си я преглътнал и че идва отново сладостта на втората глътка.
Не зная дали да го нарека философско изживяване, или игра. Като нещата от живота, вероятно би казал някой с по-голяма склонност към обобщения.
Горчиво
Вече над 2000 години ни убеждават, че сладостите на живота водят до горчивини.
Това така се е вкоренило в съзнанието ни, че поне 50% от населението на планетата изпада в състояние на гузност и срам всеки път, когато си позволи някое съвсем дребно удоволствие.
Забраненият плод вече не е един, а нещата започнаха да се изместват от моралната към материалната страна.
Не ни е неудобно, когато нараним някого – бързо забравяме случилото се, но щом изядем два-три шоколадови бонбона повече, цял ден ще се въртим пред огледалото, ще се гледаме в очите, и ще се питаме: „Какъв човек станах, нямам ли воля и мисъл в главата?!”
Мятаме се от една крайност в друга – месеци наред без нито зрънце захар в устата и след тях – грозни преяждания, от които мозъкът ни направо губи усещането за удоволствие от вкуса на шоколада например.
Несъмнено прекаляването със сладко вреди на организма. Безплодие, рак, проблеми с мозъка, алергии при новородените, съкращаване на продължителността на живота. Бялата захар е лекарството и болката на нашата цивилизация. Откакто открихме, че сладкишите заместват другите сладости на живота – любов, семейство, деца, успехи в работата или творчеството – масово затлъстяхме. Проблемът е, че затлъстяха не само телата ни, но и мозъците. Станахме по-малко борбени, по-малко оцеляващи, свикнахме да се оставяме на проблемите, да ги затъкваме с хапки сладкиш, а не да ги решаваме.
Неслучайно някой беше казал, че прогресът се движи от бедните, гладните и провинциалистите.
Не цитирам точно, но това беше смисълът. Всички, които не са имали „сладък” живот, всички, които са били неудовлетворени, с незаситени амбиции, желания, мозъци – всички те са борбените, изобретателните, нападателните. От малка живеех в задоволена със сладко среда – не ми липсваха нито шоколади, нито хубави дрешки, нито обич, нито други приятни житейски сладости. Накрая се превърнах в жена, която обича сладкото и в трудни моменти прекалява с него – защото не се е научила от малка, че за да усетиш сладките неща в живота, първо трябва да изпиташ малко горчивина. Интересно, обратно на природния закон. Защо ли Природата е сложила рецепторите ни за горчиво чак на дъното,
в края на езика, при гърлото, та да не усещаме веднага предупреждението на отровата.
Когато родих сина си, в родилния дом сестрите раздаваха за бебетата шишета с преварена вода. Моето дете, в момента, в който усетеше биберона на това шише, започваше лакомо да пие.
Естествено, водата беше с толкова захар, че чак на мен – дето ям мармалада с лъжица от буркана – ми стана „доста“. Няма да споменавам после при изписването какви съвети получих и в колко книги прочетох как трябва и аз да приготвям тази вода с кристална бяла захар за детето си.
А после ни повтарят, че сладкото било вредно.