Публикувано: пет мар 05, 2010 4:13 pm
Каква е тайната на старите български къщи в Трявна, Боженци и Арбанаси ? Как са строени те, че да могат стените им да са топли през зимата и прохладни през лятото? Познавали ли са дюлгерите някои от принципите за хармония и положителна енергия, които са заложени във фън шуй?
На тези въпроси отговор търси една българка, която е убедена, че китайското учение фън шуй е с български корени. Доказателства за това открива Виолета Матеева от Габрово. Тя ги представи за пръв път по време на конференция на тема "България в света на историята на цивилизацията - дух и култура" във Варна.
"Фън шуй е българско знание. Сега се търси наше наименование на понятието, което в превод означава "вятър и вода". Старите български къщи били строени по изискванията за баланса на петте елемента във фън шуй - дърво, земя, огън, вода и метал", казва Матеева.
Според нея всички тези правила са били познати на българските майстори и те са ги използвали при градеж на къща или чешма. Балканската къща, характерна за селищата около Габрово, Трявна, Дряново и Елена, е изградена от материалите, характерни за планинската обстановка - дърво и камък, като фън шуй елементите дърво и земя.
Подобни аналогии открива и инж. Елза Панайотова, която е експерт по китайското учение и води курсове за обучение. "Например кьошкът във възрожденските къщи много прилича на това, което във фън шуй се нарича мястото на феникса - казва инж. Панайотова. - Това е открита или закрита площ в предната част на къщата, от което има най-хубава и просторна гледка. Тук то е обзаведено с миндери и масичка, служи за почивка, разговори, наблюдение какво се случва в селището или поне при съседите."
Колю Фичето градил чешми по същия тертип
Старите българи знаели, че енергията на огъня се движи нагоре, а на водата изтича надолу. На принципите на фън шуй отговарят поговорките "Не подавай през прага" и "Не сядай на ъгъл". "Чешмата на Колю Фичето в Соколовския манастир е истински фън шуй шедьовър", твърди Виолета Матеева. Тя представлява осмостен с осемте посоки и осем чучура. Чешмата е съществен елемент от бита и фолклора на българина. Винаги се строи пред къщата. Градежът на чешми и на огнища е смятан за голям майсторлък и свещено дело.
Стряхата в старата българска къща е била защитна аура, а собата - място за лично пространство. Прозорците се отваряли само навън, за да има простор на енергията. Менците били пълни с вода, която да стигне за деня. За тези къщи са характерни каменните приземия, бяло измазаните фасади и еркерите, широките стрехи и покрива с каменни плочи, отворен или затворен чардак (пруст).
Покривът от плочи отговаря на елемента земя, снежнобелите стени, прозорците и вратите съдържат елемента дърво. Червените мушката и дворното огнище и чешмата или герана отпред са допълващите елементи във фън шуй философията на нашенската къща, казва Виолета Матеева.
Планът на къщата е разделен кръстовидно на четири части, които представят духовната и материалната линия. Материалната линия е по-дългата от духовната при правоъгълните къщи.
Според габровката балканската къща дава идеална хармония на елементите, уравновесени по количество и съдържание. Външната страна на къщата е Ян енергията. Това е структурата, скелетът, светлата страна, огрявана първа от светлината. Вътре в къщата е Ин територия, мястото на жената. Там тя приготвя храната, изработва дрехи и тъкани, отглежда децата.
На тези въпроси отговор търси една българка, която е убедена, че китайското учение фън шуй е с български корени. Доказателства за това открива Виолета Матеева от Габрово. Тя ги представи за пръв път по време на конференция на тема "България в света на историята на цивилизацията - дух и култура" във Варна.
"Фън шуй е българско знание. Сега се търси наше наименование на понятието, което в превод означава "вятър и вода". Старите български къщи били строени по изискванията за баланса на петте елемента във фън шуй - дърво, земя, огън, вода и метал", казва Матеева.
Според нея всички тези правила са били познати на българските майстори и те са ги използвали при градеж на къща или чешма. Балканската къща, характерна за селищата около Габрово, Трявна, Дряново и Елена, е изградена от материалите, характерни за планинската обстановка - дърво и камък, като фън шуй елементите дърво и земя.
Подобни аналогии открива и инж. Елза Панайотова, която е експерт по китайското учение и води курсове за обучение. "Например кьошкът във възрожденските къщи много прилича на това, което във фън шуй се нарича мястото на феникса - казва инж. Панайотова. - Това е открита или закрита площ в предната част на къщата, от което има най-хубава и просторна гледка. Тук то е обзаведено с миндери и масичка, служи за почивка, разговори, наблюдение какво се случва в селището или поне при съседите."
Колю Фичето градил чешми по същия тертип
Старите българи знаели, че енергията на огъня се движи нагоре, а на водата изтича надолу. На принципите на фън шуй отговарят поговорките "Не подавай през прага" и "Не сядай на ъгъл". "Чешмата на Колю Фичето в Соколовския манастир е истински фън шуй шедьовър", твърди Виолета Матеева. Тя представлява осмостен с осемте посоки и осем чучура. Чешмата е съществен елемент от бита и фолклора на българина. Винаги се строи пред къщата. Градежът на чешми и на огнища е смятан за голям майсторлък и свещено дело.
Стряхата в старата българска къща е била защитна аура, а собата - място за лично пространство. Прозорците се отваряли само навън, за да има простор на енергията. Менците били пълни с вода, която да стигне за деня. За тези къщи са характерни каменните приземия, бяло измазаните фасади и еркерите, широките стрехи и покрива с каменни плочи, отворен или затворен чардак (пруст).
Покривът от плочи отговаря на елемента земя, снежнобелите стени, прозорците и вратите съдържат елемента дърво. Червените мушката и дворното огнище и чешмата или герана отпред са допълващите елементи във фън шуй философията на нашенската къща, казва Виолета Матеева.
Планът на къщата е разделен кръстовидно на четири части, които представят духовната и материалната линия. Материалната линия е по-дългата от духовната при правоъгълните къщи.
Според габровката балканската къща дава идеална хармония на елементите, уравновесени по количество и съдържание. Външната страна на къщата е Ян енергията. Това е структурата, скелетът, светлата страна, огрявана първа от светлината. Вътре в къщата е Ин територия, мястото на жената. Там тя приготвя храната, изработва дрехи и тъкани, отглежда децата.