Добро утро!
Днес е
ЛАЗАРОВДЕН
Лазаровден е християнски празник, носещ името на Свети Лазар, който се празнува на осмия ден преди Великден. Поради това, че Великден се определя по лунния календар, а не по слънчевия, Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота.
Според народната вяра Лазаровден е празник на нивите, ливадите и горите. Народът ни смята, че Лазар заповядва на горите и шумаците. Легендите го представят като човек, който тръгнал с брадва в ръка, обикаля горите, подсича старите дървета, шумаците и храсталаците, почиствал ливадите и ги подготвя за коситба. Затова в тоя ден земеделските стопани извършват тъкмо такава работа в полето.
Лазаровден е празник на нивите, пастбищата и горите, но и празник на момичетата, които след като лазаруват, придобиват нов социален статут – могат публично да се момеят, да се обличат и държат така, че да ги харесват ергените, да имат любим, да се омъжват. Денят се нарича още Лазарова събота, Лазарица, Лазар. Три обредни ритуала са свързани с него – лазаруване, избиране на кумица и боенек. И трите са свързани с прехода към моминството, с любовта и задомяването.
Най-важен е обичаят лазаруване – в него участват само моми (момичета или подевки, от 8-9 до 16-17 години). Момите, наричани „лазарки„, се събират в дома на една от тях. След това, пременени в традиционни фолклорни носии, с венчета на главите от зеленина и цветя, обикалят къщите из селото на дружини от по десетина човека, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Във всеки дом изпълняват песни за всеки член от семейството, пожелавайки плодородие:
А бре, Бое, бело Бое,
тука ли си, дома ли си?
Я отваряй равни двори,
равни двори, чимшир порти,
да улезнат лазарици.
— Бог помага, равни двори!
— Дал Бог добро, лазарици!
Стопаните им раздават от погачата с мед и плодове, за да има берекет. Даряват ги с яйца и дребни пари.
Лазарките обикалят и засетите ниви, където също изпълняват песен – пожелание:
Къде ние заминале,
родило се, преродило,
та на земня натегнало:
от два класа кутел жито,
от два грозда бъчва вино.
Когато свърши лазаруването, лазарките си поделят събраното. Устройват си обща трапеза в дома на водачката (кумицата).
Някъде в шествията на лазарките участват булка и момък — едно малко момиче е облечено в сватбени дрехи, а по-голямото е с калпак и с мъжки дрехи. Те разиграват пантомимата за възкръсването на Лазар, комуто предстои женитба.
На площада лазарките изиграват ритуалното си хоро, наречено буенец (буенек), хванати в дълга редица (разтворено хоро). На хорото се хващат само моми и се подреждат по ръст (бой): най-високата и най-възрастната мома е начело и се нарича боеница (или боенек). Тя държи в ръцете си тояга. По-възрастните моми са в невестински дрехи.
В някои краища след обеда лазарките се събират за обичая надпяване на пръстените. Предварително всяка мома е оставила в общото менче свой знак: гривна, пръстен, огърлица или китка. Менчето (или котелът) престоява през нощта под цъфнал трендафил. Предварително избрана мома вади един по един знаците и определя коя мома за какъв момък ще се омъжи. Обичаят е сходен с ладуването на Васильовден.
По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден — Връбница (Цветница). Младите жени набират цветя за венците, които ще оплетат за празника Цветница. На Лазаровден младите девойки пускат изплетените от тях венци в реката. Така символично те изразяват своето желание да се задомят. А ако венецът се улови от момък, той ще я поиска за жена. Пускайки венците във водата, момите пеят и се надяват венците им да бъдат уловени от момъка, когото те харесват. Този обичай се нарича лазаруване, а момите — лазарки.
За следващия ден — Връбница, още от вечерта се омесват к у к л и (обредни хлябове, прилични на човешки фигури).
В народните представи ясно личи сливането на езически и християнски елементи: възраждането, възкръсването на природата, превръщането на мъртвото в живо се свързва с библейската история за възкръсването на Лазар.
Обредните практики на Лазаровден ни дават основание да потърсим в тях връзката с древните култове към Богинята-майка, т.е. към пораждащото начало и затова обредността е женска, в нея участват само моми. Целта й е да осигури здраве и плодородие, да се предотврати суша и градушка. Момите, участвали в лазаруването, не са застрашени да бъдат „грабнати от змей“ и следователно биха могли да изпълнят функциите си за продължаването на рода.
Шествието, ритуалното обикаляне на домовете и песните – благопожелания имат характер на вербална магия, целяща щастие и берекет. В същото време момите доказват зрелостта си и възможностите си за създаване на семейство чрез ритуала „булка и момък“ и обличането на невестински дрехи.
Ритуалният танц — буенецът, също подсказва със своите елементи социализиращия си характер — хорото е отворено, момите са подредени строго по възраст и са в редица, т.е. те се представят в обществото, те са отворени за социума, подканвайки момците за избор.
Надпяването на пръстените има сватбена насоченост и неговият гадателски аспект е свързан с преходния момент, когато постепенно психофизическият хаос на индивида трябва да се трансформира в семеен космос.
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ!!!
ХУБАВ, ЦВЕТЕН И УСМИХНАТ ДЕН