Кулинарен Форум на Веселият Готвач

Лелеееее, ама аз тези имена даже не мога да ги прочета

Съмнявам се, че жител на някое от тия села ще може да ти каже къде живее

Мимер писмото за развод ме разсмя наистина от сърце :lol:

В един град построили огромен магазин, в който всяка жена можела да избере подходящия за нея мъж. Сградата била на пет етажа и единственото условие за да се пазарува в нея е, че никой и никога няма право да се връща на по-долен етаж, независимо от избора, който е направил. Както се очаквало за няколко дена магазинът набрал популярност. Една млада и атрактивна девойка се отправила натам. На първия етаж прочела следния надпис: "КРАСИВИ МЪЖЕ, КОИТО ЩЕ ВИ БЪДАТ ВЕРНИ" - Добре, но нека видим какво има на следващият етаж. - си казала девойката и се качила, почти на бегом, водена от любопитство. Била силно впечатлена от следващият надпис: "КРАСИВИ И ИЗКЛЮЧИТЕЛНО БОГАТИ МЪЖЕ, КОИТО ЩЕ ВИ БЪДАТ ВЕРНИ" - Добре, добре, но ... мисля, че това не е достатъчно. На третия етаж се мъдрела примамлива обява: "МНОГО КРАСИВИ И БЕЗКРАЙНО БОГАТИ МЪЖЕ, КОИТО ОБИЧАТ СЕМЕЙСТВОТО, ЩЕ ВИ ПОМАГАТ И ПОДКРЕПЯТ И ЩЕ ВИ БЪДАТ ВЕРНИ." - Мдааааа. Определено звучи примамливо, но навярно има някаква уловка. - помислила девойката и продължила нагоре. На четвъртия етаж имало надпис, на който било трудно да се устои. "МНОГО КРАСИВИ И БЕЗКРАЙНО БОГАТИ МЪЖЕ, КОИТО ОБИЧАТ СЕМЕЙСТВОТО, ЩЕ ВИ ПОМАГАТ И ПОДКРЕПЯТ И ЩЕ ВИ БЪДАТ ВЕРНИ, ПРИ ТОВА ОБИЧАЩИ ДЕЦАТА И ПРАВЕЩИ ВСИЧКО ЗА ДОБРОТО ИМ ВЪЗПИТАНИЕ" - Представям си какво ли ме очаква на петия етаж. С невиждама решимост и пълно пренебрегване на ескалатори и асансьори, момичето хукнало по стълбите. На петия етаж я посрещнало следното съобщение: "Добре дошли. Тук не се продава нищо. Вие сте посетителка № 9 765 843 и сте поредното, ярко доказателство, че на една жена не може да и се угоди, независимо от това, което и се предлага." На отсрещната страна на улицата имало аналогичен магазин, но за мъже. Ако се вярва на информацията, никой не се бил качвал по-високо от втория етаж".

Надявам се да съм ви разсмяла:)

lady_LANA, мноооооого ти благодаря! Това е страхотно
Преди 2 години един колега ми го беше донесъл на хартия и аз си го залепих на стената до бюрото, но се наложи да сменя работата и то там си и остана. Убих се да го търся в нета, но без успех.
Още веднъж, много ти благодаря

Мъж лети с балон и разбира се се е загубил. Променил височината и видял една жена. Спуснал се по-ниско и се провикнал:
- Извинете, нуждая се от помощ. Разбрах се с приятели да се срещнем преди час, но не зная къде се намирам. Жената му отговорила:
- Вие сте приблизително на 30 стъпки над земята, в балон с горещ въздух. Намирате се между 40 и 41 градуса северна ширина и между 59 и 60 градуса западна дължина.
- Вие сигурно сте счетоводителка? - предположил мъжът.
- Да, но как разбрахте? - попитала дамата.
- Ами всичко, което казахте е абсолютно точно, но аз нямам идея какво да правя с вашата информация. Факт е, че аз все още съм изгубен, а вие не ми помогнахте с нищо.
- А, вие сигурно работите в ръководството - констатирала жената.
- Да, но как се досетихте?
- Не знаете къде се намирате и каква е целта ви. Издигнали сте се там, където сте, благодарение на голямо количество горещ въздух. Обещавате неща, които нямате идея как да изпълните, но очаквате другите да решат вашите проблеми. И накрая вие: все още сте в същото положение, като в момента, в който ме срещнахте, но прехвърлихте вината за това върху мен.

В нашия град откриха Лидъл:

О, Лидъл!

Три часа бабички и лелки
пред входа му чакат. Сивите панелки
трепетно повтарят на Тотю гласът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по плочките криви
и тела се блъскат, и псувни изливат.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Данчето Фандъкова сочи входа пак
и вика: „Търчете! Ниски са цените!“
И ордите тръгват с викове сърдити,
и „Банани!“ мощно въздуха разпра.
Лидълът отвръща с други вик: ура!
И с нов дъжд от лакти и псувни на майка
лелки, пенсионери спират да се вайкат,
влизат и се блъскат, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди висящи на щанда да сложи
и един банан повеч в торбата да положи.
Бабичките блъскат. Лелките крещят,
персоналът жално ги моли да спрат.
…
Няма вече олио! Има хекатомба!
Всеки банан меч е, всяко киви – бомба,
всяка стока – удар. Всяка душа – срам.
Свинско и сланина изчезнаха там.
….
Персоналът тръпне, друг път не видели
така да се блъскат овци подивели.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ кварталът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
срамът му дивен като някой ек
от дупка на дупка и от век на век!

neli.mag---с тази ода,направо ме разби !!! Колко истина има само,но така е, като народа е гладен и невъзпитан и с юмрюци си проправя път,за да оцелее в тази държава,където нищо не е сигурно.

Страхотна ода! Не казвай кой е автора - да не стане като с Алеко Константинов