Страница 25 от 118

Re: Да се усмихнем, посмеем...

Публикувано: ср яну 23, 2013 7:26 am
от Makaweli
Хлапе плаче на майка си:
- Мамо, мамо, искам колело!
- Няма да ти купя колело.
- Ами хайде тогава да си поиграем на майка и татко?
- Добре, как?
Малкия кара майка си да се съблече и да легне на леглото. После излиза от стаята, пак влиза като я отваря със шут и казва:
- А така, жено, само за секс мислиш! А, че малкия няма колело хич не ти пука!

:rotlf: :rotlf: :rotlf: :rotlf: :rotlf:

Re: Да се усмихнем, посмеем...

Публикувано: ср яну 23, 2013 11:16 pm
от pajarita
:clap: :clap: :clap: :clap: :clap: :clap: :clap: :clap: :clap: :clap: :clap: :rotlf: :rotlf: :rotlf: :rotlf: :rotlf: :rotlf: :rotlf: :rotlf: :rotlf:

Re: Да се усмихнем, посмеем...

Публикувано: чет яну 24, 2013 5:48 pm
от ma_rri_na
Един стар виц в студентски вариант...Въпреки че за стари вицове се бият комбали...
Студент решил да отиде на баня, че вечерта имал среща.
Отива на касата, а служителката като го видяла, веднага сложила надпис :
НЯМА ВОДА, ТЕЛЯКЪТ Е БОЛЕН, БАНЯТА НЕ РАБОТИ!
Върнал се студента при съквартиранта си и му се жалвал :
- Ами сега, как ще изляза с Мичето на кино... Банята не работи! Касиерката шие бримки на чорапогащи , а теляка и общия работник играят карти !
Подсмихнал се съквартиранта му и казал :
Ела да видиш , как накарам банята да проработи.
Отиват на гишето и пак същия номер с табелата :НЯМА ВОДА, ТЕЛЯКЪТ Е БОЛЕН, БАНЯТА НЕ РАБОТИ!
Пита съквартиранта му касиерката :
- Водата циркулира ли ?
- Циркулира :?
- Телякът манипулира ли ?
- Манипулира :?
- Банята функционира ли ?
- Функционира :?
- ТОГАВА, ми дайте два билета за две лица !
Студента сбутал съквартиранта си - Ама как само лицето! Аз искам да си измия и г..за

Re: Да се усмихнем, посмеем...

Публикувано: съб фев 02, 2013 9:16 am
от Makaweli
- Иванчо, едно птиче ми каза, че сте правили тест по математика. Какво получи?
- Питай птичето, майко!

:D :D :D

- Ваня, каза ли вкъщи за родителската среща?
- Да, ама само кучето чу.

В кратунската ръж

Публикувано: чет фев 07, 2013 7:14 am
от Makaweli
Каза кмета преди времи,
чи видял виднъж
младата красива Джени
ф цъфналата ръж.

Кой ма караши и мени,
баш слет тоя дъжд,
да въря да търся Джени
ф тая мокра ръж?!

Знам ги селскити серсеми -
лъжат неведнъж.
Точно Джени ли ши земи
тук да търси мъж?

Аку скоро срешна кмета
някъде веднъж,
ши гу перна пу каскета -
да ни лъжи мъж!

автор Дядо Поп

Re: Да се усмихнем, посмеем...

Публикувано: нед мар 03, 2013 7:14 pm
от Makaweli
Пиян мъж лежи в канавка пълна с вода. Към него се приближава полицай:
- Гражданино, защо седите в канавката?
- А ти кой си пък?
- Аз съм полицай.
- Морски или сухопътен?
- Естествено че сухопътен.
- Тогава какво се вреш в нашите морски дела!

:rotlf:

Re: Да се усмихнем, посмеем...

Публикувано: чет мар 07, 2013 6:38 pm
от Makaweli
Изображение

Повечето мъже посрещат с досада 8 Март – деня на жената, като досадно задължение да са любезни към нея. Но и жените не са очаровани, че само на 8 март и то по задължение мъжете ги уважават.

Обаче някои мъже направо имат 8 мартенско късогледство и дори на този празник искат да ги оставят на мира, на бира или на друга напитка…

http://www.utro.bg/cool/?p=12638

Re: Да се усмихнем, посмеем...

Публикувано: пон мар 11, 2013 3:33 pm
от ma_rri_na
Артър пък се прибра в кабината си, за да попрегледа Фордовия екземпляр на ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ГАЛАКТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ. Щом отсега нататък трябваше да живее в тази Галактика, разсъждаваше той, най-добре щеше да е да се опита да научи нещо повече за нея.

Случайно попадна на следния пасаж:

ИСТОРИЯТА НА ВСЯКА ВЕЛИКА ГАЛАКТИЧЕСКА ЦИВИЛИЗАЦИЯ — прочете той — ПРЕМИНАВА ПРЕЗ ТРИ РАЗЛИЧНИ И ЯСНО ОЧЕРТАНИ ПЕРИОДА: ОЦЕЛЯВАНЕ; ЛЮБОЗНАТЕЛНОСТ И ИЗТЪНЧЕНОСТ, ИЗВЕСТНИ СЪЩО КАТО ПЕРИОДИТЕ „КАК“, „ЗАЩО“ И „КЪДЕ“.

НАПРИМЕР ПЪРВИЯТ ПЕРИОД БИ МОГЪЛ ДА СЕ ХАРАКТЕРИЗИРА С ВЪПРОСА „КАК ДА СЕ НАХРАНИМ?“, ВТОРИЯТ С ВЪПРОСА „ЗАЩО СЕ ХРАНИМ?“, А ТРЕТИЯТ С ВЪПРОСА „КЪДЕ ЩЕ ОБЯДВАМЕ?

Не можа да стигне по-нататък, защото вътрешният телефон напомни за съществуванието си.

— Хей, землянино? Гладен ли си, момчето ми? — каза гласът на Зейфод.

— Ъъъ, да, струва ми се, че съм малко гладен — отговори Артър.

— Окей, сладур, стягай се — каза Зейфод. — Скоро ще похапнем в ресторант „На края на Вселената“.
Из Пътеводител на галактическия стопаджия - Дъглас Адамс

Re: Да се усмихнем, посмеем...

Публикувано: ср мар 13, 2013 7:13 am
от Makaweli
Спортист разказва:
- Тренирам сина си на бокс, за да може да се отбранява като порасне.
- А ако срещне някой много по-силен от него?
- И затова съм помислил. Освен бокс тренираме и бягане с препятствия.

Re: Да се усмихнем, посмеем...

Публикувано: съб мар 16, 2013 2:51 pm
от BRIDA
:yee: :yee: :yee: :yee: :yee: :yee: :yee:
Забавна история с поучителен край

Приятелката ми и аз бяхме гаджета повече от година, когато решихме да се оженим.Пред нас нямаше никакви пречки – моите и нейните родители ни подкрепяха напълно, приятелите ми бяха зад мен. И двамата имаме страхотни работи. Приятелката ми е мечта! Единственото, което ме притесняваше беше по-малката й сестра.

Бъдещата ми балдъза беше 20 годишно момиче със страшно дълги крака, което носеше само минижупове и блузки, които разкриваха пъпа й. Често уж случайно тя се навеждаше и правеше стойки пред мен, но само когато в стаята няма никой друг.

Тъй като тя се занимаваше с част от организацията на сватбата, един ден ми се обади и ме помоли да отида до у тях за да коментираме текста и вида на сватбените покани.

Когато пристигнах, тя беше сама. Още докато влизах тя ме хвана за ръка и ми прошепна, че скоро ще съм женен, а тя има чувства към мен, които не може да преодолее и всъщност не иска да преодолява. След кратка пауза ми предложи да правим любов – само веднъж преди да се врека във вярност на сестра й.

Бях в тотален шок! Не можех да кажа нито дума. Тя добави, че отива в спалнята и ако съм я желаел да я последвам. След това се качи бавно по стълбите и се изгуби от погледа ми.

Потресен, аз се затичах през входната врата към колата ми, когато отвън изненадващо се сблъсках с бъдещия ми тъст, който със сълзи на очи каза, че е щастлив, че съм минал успешно малкия им тест и че ще съм страхотен съпруг за дъщеря му! След това ме прегърна и каза „Добър дошъл в семейството!”

Изводът от историята е: Винаги си дръжте презервативите в жабката на колата! :tongue: :tongue: :tongue: