Казу Марцу (Casu Marzu) - да не се чете от чувствителни хора!
Реших да ви разкажа с какъв специалитет бях конфронтирана преди няколко дни и как тотално се провалих в моите твърдения, че съм отворена за нови и нестандартни вкусове. По принцип досега не съм отказвала да пробвам сирене и много рядко се е случвало сирене да не ми хареса (Есром, Харц).
Миналата седмица бях на един сардински празник тук в Кьолн, на който освен музика, отчасти облечени в носии хора и много добро настроение, главната атракция бяха кулинарните специалитети. По този повод бях и аз там: пекорино сардо, пане карасау и пане гутияу винаги са били за мен продукти, принадлежащи към вкусната, но непретенциозна южна кухня. Обичам дори ла бутарига (La Buttariga, на италиански Bottarga) - сушен и осолен хайвер, считан от много хора за най-странното, което сардинската кухня има да предложи. Но моите понятия за това кое е ядливо и кое е вкусно бяха разтърсени из основи от друг един сардински специалитет, считан за безспорен деликатес: Казу марцу. Точно пък едно сирене
Казу марцу е вид презряло сирене от Сардиния.
Казу марцу означава буквално преведено РАЗВАЛЕНО СИРЕНЕ (на италиански се казва формаджо марчо).
Сиренето се заквасва и замесва по технологията на пекорино сардо, като разликата се състои в това, че при замесването се добавят ларви на определен вид муха (Piophila casei). В процеса на зреене ларвите се излюпват и започват да се хранят със зреещото сирене. Отпадъчните продукти от тяхното храносмилане правят сиренето меко, лепкаво и кремаво, и му придават силна, характерна миризма. На определен етап от зреенето питите започват да абсорбират капки течност, наречени сълзи (лагрима). Тогава сиренето е готово.
При консумация още живите червеи биват изяждани. Естествено съществува и възможността и да ги махнеш преди консумация: разчупваш сиренето на горна и долна част, изчопляш разхождащите се извътре червеи и си хапваш с наслада. Е, сардинците те гледат с насмешка и съжаление, но все пак показваш някакъв вид отвореност. Моят случай беше обаче доста плачевен: аз просто гледаш втрещена. Дори после се страхувах от пекориното, което ми е едно от любимите сирена
Надявам се да възприемете тази статия като това, което тя е: нещо любопитно и куриозно. За такива неща явно няма нужда да се ходи до края на света, и пред собствените ни врати има достатъчно кулинарни куриози