Кулинарен Форум на Веселият Готвач

Най -куриозните храни ни дебнат от всякъде..........

Казу Марцу (Casu Marzu) - да не се чете от чувствителни хора!

Реших да ви разкажа с какъв специалитет бях конфронтирана преди няколко дни и как тотално се провалих в моите твърдения, че съм отворена за нови и нестандартни вкусове. По принцип досега не съм отказвала да пробвам сирене и много рядко се е случвало сирене да не ми хареса (Есром, Харц).
Миналата седмица бях на един сардински празник тук в Кьолн, на който освен музика, отчасти облечени в носии хора и много добро настроение, главната атракция бяха кулинарните специалитети. По този повод бях и аз там: пекорино сардо, пане карасау и пане гутияу винаги са били за мен продукти, принадлежащи към вкусната, но непретенциозна южна кухня. Обичам дори ла бутарига (La Buttariga, на италиански Bottarga) - сушен и осолен хайвер, считан от много хора за най-странното, което сардинската кухня има да предложи. Но моите понятия за това кое е ядливо и кое е вкусно бяха разтърсени из основи от друг един сардински специалитет, считан за безспорен деликатес: Казу марцу. Точно пък едно сирене


Казу марцу е вид презряло сирене от Сардиния.
Казу марцу означава буквално преведено РАЗВАЛЕНО СИРЕНЕ (на италиански се казва формаджо марчо).
Сиренето се заквасва и замесва по технологията на пекорино сардо, като разликата се състои в това, че при замесването се добавят ларви на определен вид муха (Piophila casei). В процеса на зреене ларвите се излюпват и започват да се хранят със зреещото сирене. Отпадъчните продукти от тяхното храносмилане правят сиренето меко, лепкаво и кремаво, и му придават силна, характерна миризма. На определен етап от зреенето питите започват да абсорбират капки течност, наречени сълзи (лагрима). Тогава сиренето е готово.
При консумация още живите червеи биват изяждани. Естествено съществува и възможността и да ги махнеш преди консумация: разчупваш сиренето на горна и долна част, изчопляш разхождащите се извътре червеи и си хапваш с наслада. Е, сардинците те гледат с насмешка и съжаление, но все пак показваш някакъв вид отвореност. Моят случай беше обаче доста плачевен: аз просто гледаш втрещена. Дори после се страхувах от пекориното, което ми е едно от любимите сирена

Надявам се да възприемете тази статия като това, което тя е: нещо любопитно и куриозно. За такива неща явно няма нужда да се ходи до края на света, и пред собствените ни врати има достатъчно кулинарни куриози

Изключително интересно, сигурно и вкусно, ако човек може да превъзмогне задръжките си

Лично аз също се смятам за отворена към нови и различни храни, но поставям границата при ядене на жива храна. Не бих могла да хапна сиренето, дори и да мирише приятно, с живите червейчета вътре... милите

Рали,аз също бих била втрещена,дори ми звучи ужасно,не, не бих могла да опитам дори подобен продукт,но за хората свикнали да консумират такива продукти,може би е нещо естествено.Напълно подкрепям мнението на Неви,та това е наистина жива храна.

Леле Рали направо се потресох докато четох..и както е казал шопът.."Шо че ми ги фалате френците(в случая сардинците)като не моат да си направат едно свестно сирене,та ядат мухлясало(в случая червиво)".Не бих могла да го хапна това чудо ку ще да ми дадат 1 милион пари..затова те разбирам напълно като казваш че си била като втрещена..то и аз щях да съм на същото дередже,ако не и по-зле

Така като знам,може би и аз няма да ям такова сирене... Но представете си....колко червеи сте изяли в черешите без да знаете...

Черната вода

Колкото и да е странна идеята, някой е решил, че е време голямото разнообразие от минерални води на пазара да бъде допълнено и с уникална черна вода. Продуктът се казва blk. и шишенце 250 мл струва скромните $4. Канадската фирма, която я произвежда добавя Fulvic Acid към минерална вода, като от това тя получава черния си цвят. Също така е богата на електролити, не съдържа калории, въглехидрати и захари, което я прави подходяща за спортисти.
Това шишенце го получихме като промоционален подарък, иначе не бихме го купили Цяла седмица ни трябваше да се решим да го отворим и пробваме, все излизаше нещо друго и не му идваше реда. Някакво много вътрешно чувство ти казва, че черната вода не е нещо, което искаш да пиеш. Въпреки това отваряме бутилката, като се опитваме да изчистим всякакви предразсъдъци от съзнанието си и за наша изненада няма аромат и прилича на разгазирана кола. След известно време на подканяне "Ти пръв", "Не - ти първа", все пак стигаме до опитване - безвкусно, но не съвсем като вода, не сме впечатлени.
В заключение - може и да е хубаво по време на спорт и активни упражнения, но за всекидневна употреба - не. Каквото остана от пробата замина в мивката... Тази вода е повече моден аксесоар, отколкото спортна напитка или минерална вода, но пък е интересно и искахме да споделим с вас

Какво са Кисели херинги....

Херинги в олио и оцет, с шайби лук и маслинки?

Грешите

Киселите херинги, Surströmming, са шведски деликатес и смърдят както никоя друга храна на света!!!

Става въпрос за ферментирала риба. Напролет, по шведска традиция, херингите биват хващани и слагани в саламура. В големи бидони херингите започват да ферментират, а от този процес се образуват непоносимо миришещи млечни и аминокиселини. Един месец преди продажба херингите се разпределят в консервни кутии и биват запечатани с част от саламурата. В консервата ферментационния процес продължава. През август рибата вече може да бъде консумирана. Тъй като обаче тя е доузрявала в кутията, цялата консерва е под силно налягане. Ако бъде отворена така, смрадливата саламура би опръскала цялото помещение. Затова саурстрьоминг се отваря, като кутията бива потопена под вода и едва тогава бива дръпнат капака. Рибата се измива, кисне се един час в студена вода, а след това, заедно с лук и картофи, се навива на руло в тънък шведски хляб. Самата риба не е нито развалена, нито мирише; има фин мек, леко солен вкус. Много съдилища в Швеция разглеждат жалбите на хора, имащи за съседи любители на саурстрьоминг Въпреки това киселите херинги си остават един безспорен шведски деликатес и са много популярни сред туристите като сувенир

Какво е сладко и лютиво, мирише вкусно и но не е? Това...
Захаросан джинджифил. Не звучи толкова необичайно, особено като знаем, че джинджифила е типична подправка за сладки. Само, че тук става дума за захаросан корен от джинджифил - той е с особено силен аромат и... лют

Купихме си го някъде из Азия, където е обичан десерт и с радост си го донесохме вкъщи - частица екзотика и необичайни аромати. Въпреки ентусиазма ни в този момент обаче, пликчето с това сладко изкушение прекара много време в шкафа, търпеливо чакащо деня, в който най-после ще се решим да го пробваме. Може би скептичността ни към азиатските десерти допринесе за факта винаги да има нещо по-интересно за подслаждане, но в крайна сметка притеснението, че наближава края на годността му ни подтикна да отворим пакетчето.
Ароматът на захаросания джинджифил е изключително приятен, сладникав и мек, и това ни окуражи да пробваме от оранжевите парченца, които за наше учудване се оказаха люти. Ама съвсем люти - все едно хапваш захаросана люта чушка Пробвахме по още малко, осъзнахме, че не е за нашия вкус и със съжаление оставихме остатъка в коша...