Страница 13 от 16
Легенда за кактуса и розата
Публикувано: съб сеп 15, 2012 9:00 am
от Makaweli
Наближавал рожденият ден на нежната и беззащитна роза. Всички цветя и приготвили подаръци - цветни листчета с капчици роса. Само Кактусът не знаел какво да направи. Розата е толкова прекрасна! - мислел той. - А аз съм толкова неугледен с тия бодли ... Не, не е за мен рожденния и ден. Но Розата била чувствителна и внимателна и сякаш предугаждайки тъжните мисли на Кактуса, помолила една позната пеперуда да му предаде непременно да дойде на рожденния и ден. Та нали приятелството е по-ценно от всичко. Как се зарадвал Кактусът на поканата!
-Непременно ще дойда - казал той на пеперудата.
Рожденният ден на Розата настъпил. Приемайки подаръците от гостите, тя се усмихвала на всеки нежно и леко тъжно. Последен към Розата пристъпил Кактусът.
-Желая ти от сърце всичко най-хубаво! - казал той. - Но ти си толкова нежна и ранима, затова и усмивката ти е винаги леко печална. Дълго мислих какво да ти подаря ... Ето, заповядай ... - и той и поднесъл трънена дрешка.
-Благодаря ти, скъпи приятелю! - отвърнала Розата. - Наистина много ми трябваше такава дреха. Но ти си прекалено скромен, премълча, че също имаш рожден ден. Но аз не съм забравила. Приеми и ти подарък от мен!
И Розата му подала ароматна бяла пъпка.
Оттогава Розата носи бодлива дрешка, а Кактусът цъфти на рожденния си ден.
http://www.playcast.ru/view/1284137/e49 ... 691c14dapl
Re: За Нея... За Него... За Приятелството... За Любовта...
Публикувано: съб сеп 29, 2012 10:53 pm
от Makaweli
Един мъж си идва у дома от работа и заварва децата си отвън, все още по пижами, играят в калта, с празни кутии от храна и обвивки разпръснати из цялата градина. Вратата на колата на съпругата му била отворена, както и предната врата на къщата. Нямало и помен от кучето. Влизайки през вратата, той открил ... още по-голяма бъркотия. Лампата съборена на пода, изтривалката захвърлена срещу едната стена, в хола телевизията бучала на максимум на някакъв анимационен канал, фамилната стая била осеяна с играчки и различни дрехи се въргаляли по пода. В кухнята... чинии препълвали мивката, остатъци от закуската били разляти на тезгяха, вратата на хладилника била широко отворена, кучешка храна била разлята на пода, счупено стъкло лежало под масата и една малка купчина пясък се разпространявала от задната врата чак до коридора.
Той бързо изтичал нагоре по стълбите, стъпвайки върху играчки и още купища дрехи да търси жена си. Притеснен, че тя може да е болна или, че нещо много сериозно се е случило с нея.
Преминавайки покрай вратата на банята, съпругът нагазил във локва вода. Надникнал вътре и заварил мокри кърпи, пенест сапун и други играчки, разпръснати по пода. Километри тоалетна хартия лежали на купчина и паста за зъби била размазана върху огледалото и стените.
Уплашен изтичва в спалнята и заварва съпругата си все още да се изтяга по пижама в леглото, чете роман ... Тя поглежда нагоре към него, усмихва му се и пита как е минал денят му. А той бил озадачен: “Какво се е случило днес тук?” Тя отново се усмихва и казва: “Знаеш ли, нали всеки ден, когато се прибереш от работа и ме питаш - “Какво за бога правиш по цял ден?” ...
“Да”, казал той недоверчиво ...
Тя отговорила: “Е, днес аз не го направих.”
Re: За Нея... За Него... За Приятелството... За Любовта...
Публикувано: чет окт 04, 2012 4:44 am
от sladki64e
Бони, това трябва всеки един мъж да го прочете, че те мъжете, някак си, не го проумяват това
Re: За Нея... За Него... За Приятелството... За Любовта...
Публикувано: чет окт 04, 2012 5:15 am
от sladki64e
Има такава любов
Не търси съвършенство в любовта, защото ще умреш без любов! Намери и обикни нещо обикновено и го направи съвършено!
Има любов, която не забелязваш, защото тя толкова леко докосва студенината на ежедневието, че не би могла да го промени ако някой не и подаде ръка.
Има любов, която връхлита като торнадо и след нея остават само разбити мечти и остатъци съществуване.
Има любов, която чакаш с дни, месеци, седмици и години, а тя все не идва и не идва, обречена на несъществуване…
Има любов, която се колебае дали да премине прага на настоящето и понякога го прави, а друг път просто си остава в бъдещето… много често завинаги…
Има обаче такава любов, която независимо дали ще се случи или не, променя съзнания, срива стени, върши чудо след чудо.
Тази любов понякога адски боли, а друг път те задъхва от щастие, понякога те води, а друг път е сляпа, понякога те убива за да те възкреси или да те погуби завинаги.
Такава любов не можеш да предизвикаш, нито пък да търсиш или пренебрегнеш. Не можеш да я пропуснеш край себе си незабелязано…
Когато се случи ти просто знаеш, че това е ТЯ… знаеш, че животът ти тръгва в нов коловоз – знаеш, че нищо няма да е както преди… знаеш, че дори самият ти няма да си вече точно същия…
Това е ИСТИНСКАТА любов – тази която остава дори евентуално да си отиде някой ден – остава в някои от пукнатините на сърцето и напомня за себе си с меланхоличния си ревматизъм.
Остава в погледа и влагата в очите, остава в сънищата нощем и спомените денем. Остава едновременно в миналото, настоящето и бъдещето. Защото само тя умее това…
Джеймс Бари
Re: За Нея... За Него... За Приятелството... За Любовта...
Публикувано: чет окт 04, 2012 12:17 pm
от mami48
Re: За Нея... За Него... За Приятелството... За Любовта...
Публикувано: чет окт 04, 2012 11:29 pm
от sladki64e
Мила Кате,
Re: За Нея... За Него... За Приятелството... За Любовта...
Публикувано: вт окт 09, 2012 12:09 am
от sladki64e
Kога лъжат мъжете
Веднъж един дървар сечал дърво на брега на реката и изпуснал в нея брадвата си. Той седнал на земята и заплакал от мъка. Тогава му се явил Бог и го попитал:
-Защо плачеш?
-Как да не плача, Господи! Изпуснах брадвата си в реката и сега нямам с какво да изкарвам прехраната на семейството си.
Господ бръкнал в реката, извадил златна брадва и попитал:
-Тази ли е твоята?
-Не, не е моята – отвърнал дърварят.
Господ отново бръкнал в реката и този път извадил сребърна брадва.
-Може би тази е твоята? – отново попитал той.
-Не, и тази не е – поклатил глава дърварят.
Третия път Господ извадил желязна брадва.
-Да, да, тази вече е моята! – радостно възкликнал дърварят.
-Виждам, че си честен човек и съблюдаваш заповедите ми - рекъл Бог. - Вземи за награда и трите брадви.
Заживял дърварят в охолство, но, не щеш ли, един ден в реката паднала жена му. И той отново седнал на брега и горко заплакал. И Бог отново дошъл и го попитал защо плаче.
-Как да не плача, Господи! Жена ми падна в реката.
Тогава Бог извадил от реката Дженифър Лопес и попитал:
-Това ли е жена ти?
-Да! – радостно възкликнал дърварят.
Смръщил се Бог:
-Защо този път ме излъга?
-Виждаш ли, Господи, - въздъхнал дърварят - бих ти казал, че това не е моята жена, но тогава ти би извадил от реката Катрин Зита-Джоунс. Аз отново бих ти казал, че това не е моята жена и накрая ти би извадил нея. Като награда за честността ми би ми дал и трите. Аз не бих могъл да ги изхраня и ние четиримата бихме били много нещастни.
Извод: Когато мъжете лъжат, го правят с достойнство и за всеобщото благо!
Re: За Нея... За Него... За Приятелството... За Любовта...
Публикувано: вт окт 09, 2012 12:13 am
от sladki64e
Всяка жена трябва да има и знае…
Всяка Жена трябва да има:
-една стара любов, за която да си мисли, че може да върне…
-и една, която да й напомня колко далече е стигнала…
-достатъчно собствени пари, които да й позволят да наеме собствено жилище, дори и да не го желае…
- нещо стилно, което да облече, ако Мъжът на живота й иска да се види с нея веднага…
- младост, която иска да остави в миналото…
- едно минало – достатъчно интересно, за да я топли на старини…
- комплект отвертки и бельо от черна дантела…
- един приятел, който винаги я кара да се смее… и един, който често я разплаква…
- малка, но стилна мебел, която не е принадлежала преди това на някой друг от семейството…
~ осем чинии, чаши за вино със столче, които си пасват и една невероятна рецепта, която ще накара гостите й да си оближат пръстите…
- чувството, че контролира съдбата си…
Всяка Жена трябва да знае:
-как да се влюби, без да изгуби себе си…
-как да напусне работа, да скъса с гаджето и да спори с приятел, без да загуби приятелството…
-кога да си тръгне…
-детството й може да не е било перфектно, но е приключило…
-какво би направила и какво Не би направила за Любовта…
-как да живее сама, дори и това да не и харесва…
- на кого може да вярва и на кого Не може да вярва и защо Не трябва го взема навътре…
- къде да отиде (независимо дали ще е кухнята на най-добрата й приятелка или малка хижа в гората), когато душата и иска утеха…
-какво може и какво Не може… да довърши за ден, месец, година…
Re: За Нея... За Него... За Приятелството... За Любовта...
Публикувано: вт ное 06, 2012 1:19 am
от sladki64e
Когато синовете пораснат – Таня Мезева
Когато синовете пораснат
и тайничко станат мъже,
обаждат се плахо и казват:
“Маме, не чакай днес твойто хлапе!”
И тъжно се свива сърцето,
проблясват в очите сълзи,
пропити със майчина ревност.
Контролът ненужно боли.
Къде е момчето, което,
до вчера държеше в ръце?
Май днеска е яхнал крилете
и литнал към свойто небе.
Отлитай, детето ми, нищо,
че мъката в мене расте.
Тя, майката, тъй е орисана,
гнездо да изгражда, но и път да даде!
Re: За Нея... За Него... За Приятелството... За Любовта...
Публикувано: вт ное 06, 2012 5:31 pm
от mami48