Кулинарен Форум на Веселият Готвач

Много ми хареса! Мерси, Ани!

Заслужен отдих

Да си жена и да работиш е трудно, но да работиш и да гледаш деца е още по-трудно.

Има една история за майка на три буйни момченца, която един летен ден след вечеря си играела с тях на „полицаи и разбойници” в задния двор.

Едно от децата „гръмнало” майка си и извикало:

- Бааам, убих те.

Тя се проснала на земята и понеже не се надигнала веднага, един съсед изтичал да види дали не се е наранила при падането.

Когато съседът се навел над нея, преуморената майка отворила едно око и рекла:

- Шътт, тихо. Не ме издавай. Това е единственият ми шанс да си почина.

Моля те, просто ме слушай

Помоля ли те просто да ме слушаш,

а ти понечиш съвет да ми дадеш,

значи молбата ми изобщо не е чута.

Помоля ли те просто да ме слушаш,

а ти разправяш ми защо

не трябва да съм тъй унил,

усещам – чувствата ми не зачиташ.

Помоля ли те просто да ме слушаш,

а ти си мислиш, че проблема мой

все някак трябва да решиш,

неразбран останал съм тогава,

колкото и странно да звучи.

Слушай! Искам само да ме слушаш.

Не говори, не действай – просто чуй.

Най-евтино съвет се дава. За едно петаче

и мъдрост, и поука ще откриеш

по страниците вестникарски.

А аз оправям се и сам; не съм безпомощен.

Навярно съм обезсърчен и нерешителен,

но не – безпомощен.

Направиш ли нещо за мен,

което мога и трябва да сторя сам,

знай, подклаждаш моя страх

и моята обърканост.

Но приемеш ли тъй простичкия факт,

че чувства свои имам аз,

колкото и нелогични да са те,

да си отдъхна мога – не са нужни

повече уговорки и въпроси

какво се крие зад нелогичното чувство.

А изясни ли се това, отговорите

идват сами и от съвет не се нуждая.

Нелогичните чувства разбираеми стават,

щом видиш какво има зад тях.

Затуй навярно много хора

утеха срещат във молитвите –

Бог е ням, съвет не дава,

а и нещата да оправи не се опитва.

Той просто те изслушва

и до прозрението сам достигаш.

Ето защо те моля, просто слушай – и ме чуй.

Ако искаш да говориш, почакай секунда,

дойде ли редът ти, ще те изслушам и аз.

Днес ми е ден за обичане

Днес може би не ми е ден
за някакви велики промени.
Може някъде вътре във мен
да е спряло летящото време.
Днес може да не извърша дела
за награди достойни дори.
Ала всъщност, какво от това.
Щом светът и без мен се върти…
Днес едва ли е нещо специално,
или аз на това не залагам.
И така съм си пак идеално.
Важността май ме кара да бягам…
Днес съм само обикновено момиче.
Няма нищо интересно във мен.
Всъщност, днес ми е ден за обичане.
Знаеш, точно като всеки друг ден.

Мира Дойчинова

Йоанка, прекрасни са, благодаря ти.

Йоанка,много ми харесаха!Браво !
Да ви призная,и на мен ми се е случвало,да се преструвам на умряла,само че,мойте разбойници започват да плачат и веднъж толкова силно извикаха,че съм умряла,че майка ми,милата,неможах да я свестя един час след тази случка.
И затова,вече внимавам кога да умирам.

Нинка, стана ми забавно, но моля те, не плаши сладките душици, колко им трябва на тях, иначе се посмях, как вече внимаваш, като умираш.Хубава вечер.

Приказка за любовта
Имало едно време един остров, на който живеели всички чувства: Щастието, Тъгата, Познанието и всички други, включително и Любовта.
Един ден на чувствата било съобщено, че островът ще потъне, затова всичко
приготвили лодките си и отплували. Единствено Любовта упорствала да остане до
последния възможен момент. Когато островът бил почти потънал, Любовта решила
да помоли за помощ. Богатството преминало покрай Любовта...
Любовта казала: "Богатство, взими ме със себе си!" ,
Богатството отговорило: "Не мога, имам много злато на кораба си и няма място
за теб."
Любовта решила да помоли Суетата, която също преминавала в красив кораб.
"Суета, моля те помогни ми!"
"Не могада ти помогна, Любов, ти си цялата мокра, може да повредиш кораба ми"
- отговорила Суетата.
Тъгата била наблизо, затова Любовта я помолила:
"Тъга, позволи ми да избягам с теб!"
"Не мога, Любов... Толкова съм тъжна, че имам нужда да остана сама..."
Щастието също преминало покрай Любовта, но то било толкова щастливо, че дори
не чуло, когато Любовта го повикала...
Внезапно се чул глас:
"Ела, любов, аз ще те взема със себе си."
Гласът бил на непознат възрастен...
Любовта била толкова развълнувана и щастлива, че забравила да попита за името
му.
Когато пристигнали брега, напознатият продължил по пътя си.
Любовта, осъзнавайки колко много му дължи, попитала Познанието:
"Кой ми помогна"
"Помогна ти Времето." - отговорило Познанието.
"Времето ли?" - учудила се Любовта. - "Но защо Времето ми е помогнало?"
Познанието се усмихнало и с дълбока мъдрост отговорило:
"Защото само Времето е способно да разбере колко Велика е Любовта!"

ИСКАМ.ИСКАМ.ИСКАМ.
******************************
Искам да ме изслушаш, без да ме съдиш.
Искам мнението ти, не съвет.
Искам да ми вярваш, без да изискваш.
Искам помощта ти, но не и да решаваш вместо мен.
Искам грижите ти, но не и да ме обезличаваш.
Искам да ме гледаш, без да проектираш твоите неща у мен.
Искам прегръдката ти, да не ме задушава.
Искам да ме окуражаваш, без да ме насилваш.
Искам да ме подкрепяш, без да се нагърбваш с мен.
Искам да ме защитаваш, без лъжи.
Искам да си близо, без да ме завземаш.
Искам да познаваш моите черти, които най-силно те отвращават.
Искам да ги приемаш, без да се опитваш да ги промениш.
Искам да знаеш... че днес може да разчиташ на мен ...
Безусловно...

Букай