Добро утро, мили момичета!
Вчера най-после мина операцията на сина ми !!!!! Мина успешно, без никакви усложнения, за около час само го изкараха от операционната, събуди се бодър и нямаше никакви болки, напротив, от упойката беше в приповдигнато настроение, като пийнал човек, майтапеше с мен и сестрите, с лекарите, странно беше, но и много смях падна
) Толкова добре беше, че ни пуснаха следобеда да се приберем!!!! Слава Богу, слава Богу, слава Богу!
Днес трябваше в 8,00 часа да сме там за контролен преглед, но той отиде сам с татко си. Аз станах да се приготвям, но ето, сега съм си в къщи, а те са на път. Честно казано, не смея да повярвам, че всичко се свърши покрай неговото коляно. Дано никога повече не се налага да минем през подобно изпитание. Година и половина като облак над главите ни беше...
Сега е пак на патерици, но само за 2 седмици. И пак всеки ден трябва да му слагам инджексия против тромбоза, а как ме боли да дупча собственото си дете, чувствам се ужасно при тази мисъл, чак получавам странно усещане в пръстите си, като че ли ми лазаят мравки. Но няма начин, каквото е нужно, трябва да бъде направено... Пожелавам ви да са ви здрави децата и да не ви се налага да ги виждате така безпомощни и страдащи, от все сърце ви го пожелавам!
Днес трябва да отида на пазар, вчера нищо не съм свършила. Имам да чистя, да готвя, имам да пера... колкото и странно да звучи, дори на тези ежедневни занимания се радвам в момента, след вчерашните страхове ми се струва благодат да размахам парцала
Желая на всички ви приятен и усмихнат ден!
<object><param name="movie" value="
http://www.youtube.com/v/E9HDic7ze04?version=3"><param name="allowFullScreen" value="true"><param name="allowScriptAccess" value="always"><embed src="
http://www.youtube.com/v/E9HDic7ze04?version=3" type="application/x-shockwave-flash" allowfullscreen="true" allowScriptAccess="always" width="425" height="344"></object>