Какво ще кажете за малко поезия

Всичко НЕ свързано с ядене и пиене :)
perunika
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 120
Регистриран на: пет юли 10, 2009 7:46 pm
:: 55 рецепти от perunika
:: 993 снимки от perunika

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Мнение от perunika » съб май 17, 2014 7:20 pm

С времето разбираш, че истинските приятели се броят на пръсти, а който не се бори за тях, рано или късно ще се окаже заобиколен от фалшиви приятелства. След време също разбираш, че думи казани на прощаване, могат да наранят човек за цял живот. След време си даваш сметка, че който унижава или подиграва което и да е човешко същество, рано или късно ще преживее същите унижения или подигравки, умножени многократно. След време разбираш, че да се извини може всеки, но да прощават могат само тези с голяма душа. След време ще се увериш, че макар да си щастлив с тези, които са до теб, безкрайно ще ти липсват онези, които до вчера са били с теб, а днес вече са си отишли. След време си даваш сметка, че макар да си щастлив с тези, от които си заобиколен, един ден ще плачеш за онези, които си оставил да си отидат. След време си даваш сметка, че всяко едно преживяване с всеки един човек е неповторимо. След време разбираш, че да избързваш нещата или да ти насилваш да се случат, накрая ще накарат да станат не така, както си очаквал. С течение на времето си даваш сметка, че всъщност най-хубаво е било не бъдещето, а моментът, в който си се намирал! Точно този неповторим миг! С течение на времето също научаваш, че животът е тук и сега и че е без значение колко планове имаш - не съществува нито утре, нито вчера. След време разбираш, че да се опитваш да простиш или да молиш за прошка, да казваш че обичаш, да казваш че ти липсва, да казваш че ти е нужен, да казваш че искаш да бъдеш приятел на някой до гроб е късно и вече няма смисъл! Човек остарява твърде бързо, прекалено бързо и помъдрява прекалено късно! Точно когато...вече няма време...
Прикачени файлове
10363536_564286163689207_6126066746501137171_n.jpg


Потребителски аватар
sladki64e
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 1888
Регистриран на: пон сеп 21, 2009 6:34 pm
:: 20 рецепти от sladki64e
:: 582 снимки от sladki64e

Мнение от sladki64e » чет май 22, 2014 7:26 am

Изображение

Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5639
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 66 рецепти от Makaweli
:: 908 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Мнение от Makaweli » пет май 30, 2014 7:01 am

Не се боя, че може да те няма.
Че жицата доникъде отвежда.
Дървета тръгват. Проговаря камък…
Щом има мъка – има и надежда.

Боя се от това да не излезеш
от разказа и в някоя тетрадка
поредният глупак, език изплезил,
да отбележи: срещнах бяла патка!

Боя се да не литнеш помежду ни
за да спасяваш вярата ни боса.
Съседът има пушка и куршуми.
А пийне ли едно – съвсем не носи.

Перата ти тогава ще поникнат
по шапката на някоя кокетка.
И не една патриотична тиква
ще я почерпи – но за твоя сметка.

Откакто го написах ми се струва,
че все по-тъжно вече ще живея.
Реших: писмото няма да пътува.
Пристигне ли – и ти ще почернееш!

Камелия Кондова
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение

perunika
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 120
Регистриран на: пет юли 10, 2009 7:46 pm
:: 55 рецепти от perunika
:: 993 снимки от perunika

Мнение от perunika » пон юли 07, 2014 9:37 pm

БЛАГОДАРЯ на всеки един от Вас

Аз не зная, как да ти благодаря
а ми се искаше да мога…
В живота няма хиляди слънца
и единици са добрите хора.
За всички мигове, в които си до мен,
за всяка топла дума и прегръдка,
за опората в несигурния ден,
за силата в страхливите ми стъпки,
за тихата ти обич без слова,
за слънчевите изгреви в пороя,
аз цял живот не мога да се отплатя,
за дарът на ДОБРИТЕ хора!

Ако знаех как да ти благодаря,
ти навярно щеше да избягаш.
Затова ти пиша тук, сега,
сърцето ти ще се познае…
m_space


perunika
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 120
Регистриран на: пет юли 10, 2009 7:46 pm
:: 55 рецепти от perunika
:: 993 снимки от perunika

Мнение от perunika » пон юли 07, 2014 9:53 pm

Е, щом ме питаш как съм, ще ти кажа,
за ужас на мнозина съм добре,
решили от мечти да ме откажат,
ще ги откажа от отровни бесове.
Те духом се опитват да ме смажат,
духът ми е свободен да лети,
отива до мечтите ми, разказва,
след туй при мен се връща, пак лети.
Високите поглеждам от високо,
напук на тях и средния ми ръст,
опитват се дори да ме прескочат,
не могат, лазят, почват да пълзят.
Попаднали в брътвежите злочести,
омесени във собствен сос и жлъч,
обсебени от завист нечовешка,
раздирани от мисълта за мъст.
Е щом ме питаш как съм, вече знаеш,
че всеки ден воювам с бесове,
победите отдавна не ме радват,
Разбра ли… аз съм дразнещо добре!

Петко Илиев

Потребителски аватар
janova
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 1539
Регистриран на: ср юли 21, 2010 11:16 pm
:: 90 снимки от janova

Мнение от janova » пон юли 07, 2014 10:08 pm

PERUNIKA,БЛАГОДАРЯ :giflo2: . :night: СПОКОЙНА НОЩ! :night:

Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5639
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 66 рецепти от Makaweli
:: 908 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Мнение от Makaweli » съб сеп 13, 2014 12:32 pm

Изображение
Една жена, рисуваща света,
но не с бои, а с думи и куплети.
Понякога ги случва през деня
и често ги отнася на небето.
...
Не е поет, а пълна е с мечти
и много иска този свят да бъде
такъв, какъвто искаш го и ти-
прекрасен и едно голямо чудо!

За фон му слага точно Любовта,
за облачета-Вяра и Надежда.
И пак без четка си играе тя,
накрая Мир поръсва и поглежда.

Отдолу вижда мъничко тъга,
но може бързо тя да я поправи.
Усмивка слага бързо над света
и от тъгата в миг ще го избави.

Такава е люблящата жена,
тя често неразбрана си заспива.
Рисуваща картини за света
с Усмивка и Любов! Но й отива!

http://bg.netlog.com/DNen/blog/blogid=265160
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение

mamas
аматьор с виличка
аматьор с виличка
Мнения: 2
Регистриран на: пон сеп 15, 2014 8:48 pm

Мнение от mamas » пон сеп 15, 2014 9:28 pm

elena13677 написа:Вместо възпоменание (1,2) - на баща ми

1. 1991г.

Татко, сега съм по-голяма от теб -
с цели десет над твоите двайсет и пет.
Растат синовете ми, за тебе незрими.
Дъщеря ми носи твоето име.
Не те упреквам, че ме остави сама,
че рано напусна тази грешна земя.
Може би така е трябвало да бъде,
може би си го сторил за моето бъдеще.
Твоето отсъствие ме направи силна,
дори(смея да мисля) несломима.

2. 2004г.

Татко, не съм по-голяма от теб,
макар че оставаш все на двайсет и пет.
Децата пораснаха...Внук вече имам!
Знам, че ни виждаш, и те моля - пази ни!
Разбрах, че не си ме оставил сама.
И не е толкоз грешна тази "грешна земя",
щом над нея зора всеки ден зазорява
и я къпе с лъчи, и с любов я дарява!
Може би с някой лъч ти достигаш до мен
и ми носиш надежди за бъдния ден?!
По житейските пътища - все така несломима -
с мен бъди!
Благославяй ме, татко, води ме!
Радвам се, че Ви харесва! Но защо без автор?
http://mamas.blog.bg/poezia/2009/08/13/ ... -mi.379037

mamas
аматьор с виличка
аматьор с виличка
Мнения: 2
Регистриран на: пон сеп 15, 2014 8:48 pm

Мнение от mamas » пон сеп 15, 2014 10:08 pm

elena13677 написа:Благодаря Ти, Господи, за вчера!
Бъди до мен и в днешния ми ден!
Подкрепяй ме да понеса без ропот
товара, който ми е отреден!

Дари ме, Господи, със вечната си сила
и днес да нося тежкия си кръст!
Не ме оставяй, Боже, без закрила
додето се превърна в шепа пръст.

Пази ме, Боже, да не се забравя
и да повярвам, че съвсем сама
с неволите успявам да се справя
без Твоята подкрепяща ръка.

Обръщам се назад - два реда стъпки.
Пред моята е Твоята следа.
Благодаря Ти, Господи прескъпи,
не ме оставяш никога в беда!

Благодаря Ти, Господи, за вчера,
за днес, за утре и за Вечността!

Йордана Василева


Готова съм да споделя тази молитва(и не само нея)с всеки от вас. Ето и оригиналната публикация в блога ми:
http://mamas.blog.bg/poezia/2009/07/26/ ... odi.369756

Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5639
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 66 рецепти от Makaweli
:: 908 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Мнение от Makaweli » ср ное 26, 2014 9:30 pm

Не те родих отмяна да ми бъдеш
(напук на всички бабини заръки).
Сега си тук. Но някой ден ще тръгнеш.
Ще имаш свои радости и мъки.
Ти няма да повториш мойта есен
и мойто лято няма да те блазни.
(Да вярвам, че ще пееш чужди песни,
надежди са лъжливи и напразни.)
Не мога да те скрия във дланта си –
там винаги уютно да те пазя.
Така ще пропилееш младостта си,
а аз за цял живот ще се намразя.
Та ти си птица! Как ще те задържам?!
Единствено крила ще ти предложа.
Със тях понякога да се завръщаш,
за да изваждам от гърба ти ножа…

от нета
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение


Отговори