Рисунка от дъжд...
Дъжд вали из ведро!
Вземам си едно перо
и те рисувам с любов!
Следвам нежния си зов...
Пиша думи по стъклото,
щрихите са с твоя образ
и някак пак междудругото -
обзема ме тъга на показ!
Добре, че няма кой да види
как в мечтите се губя за час
и ето път - копнежен за нас!
По прозореца с обич те рисувам!
Такъв, какъвто винаги те сънувам...
Докарвам те на визия и обаяние -
е да, полагам неимоверно старание!
Навън вали безпощадния дъжд -
да ръми, рисувам любимия мъж!
Нищо, че в очите ми има сълзи...
Нали в Сърцето ми живееш само ти?
Нарисувах те! Винаги си ми потребен -
много обич добавих, стана неземен!
Сега постой пред мен да те погледам.
Дори илюзорен, и така те приемам!
Нека да вали, този дъжд обезумял...
Пред стои мъж, от бляновете оживял!
Ще го погаля, целуна, вдъхнала му сила...
Чух глас отдалече: "За тебе тук съм, мила!"...
/Диди Лунади/
Какво ще кажете за малко поезия
-
- виртуоз с тиган
- Мнения: 611
- Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm
- mami48
- магьосник в кухнята
- Мнения: 6242
- Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm
Ели, миличка,много чувствено стихотворение,благодаря ти !!!
-
- виртуоз с тиган
- Мнения: 611
- Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm
Посветено на всички български майки-имигрантки
Земя далечна,чужди небосводи
кога на теб любими са били
та ето вече всичките години
от младостта си ти им посвети?
Децата ти отрано помъдрели
не питат вече "Мамо,докога?"
с вързоп от грижи на плещи поели
посрещат свойта делнична съдба.
А в нощите...Ах,нощи носталгични
в които образът ти мил трепти
им връщат времената носталгични
от техните безгрижни детски дни.
Под ласките ти - пухени завивки
притихваше спокойният им ден,
а днес в тревожните усмивки
наднича споменът смутен.
Земя далечна,чужди небосводи...
Родината ти- мащеха мълчи,
а нуждата от къшея пороби
животът ти и залъкът горчи.
И скътала в сърцето си голямо
надеждата,че в утрешният ден,
ще чуеш дълго-чаканото "Мамо"
изпращаш делникът си уморен.
Земя далечна,чужди небосводи
кога на теб любими са били
та ето вече всичките години
от младостта си ти им посвети?
Земя далечна,чужди небосводи
кога на теб любими са били
та ето вече всичките години
от младостта си ти им посвети?
Децата ти отрано помъдрели
не питат вече "Мамо,докога?"
с вързоп от грижи на плещи поели
посрещат свойта делнична съдба.
А в нощите...Ах,нощи носталгични
в които образът ти мил трепти
им връщат времената носталгични
от техните безгрижни детски дни.
Под ласките ти - пухени завивки
притихваше спокойният им ден,
а днес в тревожните усмивки
наднича споменът смутен.
Земя далечна,чужди небосводи...
Родината ти- мащеха мълчи,
а нуждата от къшея пороби
животът ти и залъкът горчи.
И скътала в сърцето си голямо
надеждата,че в утрешният ден,
ще чуеш дълго-чаканото "Мамо"
изпращаш делникът си уморен.
Земя далечна,чужди небосводи
кога на теб любими са били
та ето вече всичките години
от младостта си ти им посвети?
-
- магьосник в кухнята
- Мнения: 656
- Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
- :: 156 рецепти от BRIDA
- :: 269 снимки от BRIDA
много вярно !!!........остават ми още 3 дни в България.. никога не съм се отделяла от,,корените си,,!!!
- mami48
- магьосник в кухнята
- Мнения: 6242
- Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm
Мила Ели, поплаках на това, толкова силно стихотворение - та остана ли дом в България, в който да няма поне един член от семейството в чужбина,само вие си знаете какво ви е на душиците -мъка,носталгия,пропускане на важни моменти в живота на децата,родителите ви,Боже мили,но нека не те разстройвам мило момиче,то нали и аз съм на тоя огън - бъдете живи и здрави,това ни крепи нас - вашите родители.Веси,пожелавам ти добре да се заредиш на родна земя,преди да тръгнеш - пожелавам ти всичко добро,пожелавам ти много щастие и радост!!!
-
- магьосник в кухнята
- Мнения: 656
- Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
- :: 156 рецепти от BRIDA
- :: 269 снимки от BRIDA
КАТЕ,благодаря ти мила
-
- виртуоз с тиган
- Мнения: 611
- Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm
Мила Кате,и аз си поплаках на воля докато го четях.А на теб Веси,пожелавам много късмет и дано не си като мен аз във всяко нещо виждам България,а това прави още по труден престоя в чужбина.
- Makaweli
- магьосник в кухнята
- Мнения: 5639
- Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
- :: 66 рецепти от Makaweli
- :: 908 снимки от Makaweli
- Местоположение: РУСЕ
Подарявам ти Радост, Любов и Мечти!
Подарявам ти своето цвете...
Нека Щастие вечно в теб да звъни,
а Живота - рисувай го цветен!
И Усмивки ти пращам от мен за Добро,
приеми ги... Раздавай ги после.
Нека все те обливат като дъжд из ведро,
ще поникнат и цветенца рoсни.
После лудо танцувай, живей и мечтай,
смело себе си в страст изразявай!
Стъпвай само напред. И твори, и дерзай!
Ако паднеш, ти винаги ставай!!!
И когато е трудно, не се колебай,
потърси ме, до тебе заставам!
Твой приятел ще бъда в живота до край.
Виж ме - тук съм. Ръка ти подавам!
Десислава Церовска
Подарявам ти своето цвете...
Нека Щастие вечно в теб да звъни,
а Живота - рисувай го цветен!
И Усмивки ти пращам от мен за Добро,
приеми ги... Раздавай ги после.
Нека все те обливат като дъжд из ведро,
ще поникнат и цветенца рoсни.
После лудо танцувай, живей и мечтай,
смело себе си в страст изразявай!
Стъпвай само напред. И твори, и дерзай!
Ако паднеш, ти винаги ставай!!!
И когато е трудно, не се колебай,
потърси ме, до тебе заставам!
Твой приятел ще бъда в живота до край.
Виж ме - тук съм. Ръка ти подавам!
Десислава Церовска
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.
- Makaweli
- магьосник в кухнята
- Мнения: 5639
- Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
- :: 66 рецепти от Makaweli
- :: 908 снимки от Makaweli
- Местоположение: РУСЕ
От тридесет години съм в чужбина.
Тук бизнесът ми никак не е лош.
Пари печеля колкото дузина.
Работя здраво, не през куп за грош.
Забравих за родината си мила
в стремежа си да стана по-богат.
Жената, дето беше ме родила,
отдавна вече е на оня свят.
Баща си не познавам, бил битанка.
Издъхнал във Врачанския затвор.
За пустите пари ограбил банка.
Намушкали го с нож в пиянски спор.
Ожених се. Родиха се децата.
Животът ни във времето е миг.
Живеех като чужденец там в щата,
ругаех все на български език.
Жена ми бе добра американка.
Жена такава си е чист късмет.
Обичаше ме, беше моя сянка.
В дома ни имаше уют и ред.
Гордеех се с две сладки дъщерички,
с прекрасен син, с приятели добри.
Наричаха ме Българина всички,
щастлив, усмихнат, будех се в зори.
Така живеех в радост и богато,
животът ми сервираше десерт,
до паметния божи ден, когато
жената ме заведе на концерт.
Дочула, че и български артисти
участват в музикалното турне
и пожелала с помисли най-чисти
да ме зарадва мъничко поне.
Завесата се вдигна. Писна гайда.
Заудря тъпан. Нещо в мен се сви.
И като лъв, завърнал се сред прайда,
аз гледах как хорото се изви.
Напет гайдар засвири ръченица.
Кръвта ми като луда заигра.
Понесоха се момък и девица.
Родината в душата ми изгря.
България с играта е прочута.
Той скачаше напред като елен.
Тя ситнеше назад като кошута.
Усещах как вулкан бушува в мен.
Видях Балкана, родната си къща,
нахлу в разтворените ми гърди
природата омайна, вездесъща
и сякаш че отново се родих.
Сълзите бликаха сами в очите.
Аха, да заридая чак на глас!
Треперех като лист пред красотите!
България тук виждах само аз.
Разтапях се в усмивката на мама,
бях пак безгрижно весело дете
и радост като океан голяма
усещах как в душата ми расте.
Жената гледаше ме с изненада,
но можеше ли тя да разбере,
за българското в този щат аз страдах,
едва сега го проумях добре.
България е майката светица,
родината най-свидна на света!
Тогава българската ръченица
пред мене бъдещето начерта.
Видях се като старец белобради,
завърнал се при родния Балкан,
там с внуци палави дърво да сади.
Да, знам, че ще се сбъдне моят блян!
Не искам да натъжавам никого, но много е силно това ...
Тук бизнесът ми никак не е лош.
Пари печеля колкото дузина.
Работя здраво, не през куп за грош.
Забравих за родината си мила
в стремежа си да стана по-богат.
Жената, дето беше ме родила,
отдавна вече е на оня свят.
Баща си не познавам, бил битанка.
Издъхнал във Врачанския затвор.
За пустите пари ограбил банка.
Намушкали го с нож в пиянски спор.
Ожених се. Родиха се децата.
Животът ни във времето е миг.
Живеех като чужденец там в щата,
ругаех все на български език.
Жена ми бе добра американка.
Жена такава си е чист късмет.
Обичаше ме, беше моя сянка.
В дома ни имаше уют и ред.
Гордеех се с две сладки дъщерички,
с прекрасен син, с приятели добри.
Наричаха ме Българина всички,
щастлив, усмихнат, будех се в зори.
Така живеех в радост и богато,
животът ми сервираше десерт,
до паметния божи ден, когато
жената ме заведе на концерт.
Дочула, че и български артисти
участват в музикалното турне
и пожелала с помисли най-чисти
да ме зарадва мъничко поне.
Завесата се вдигна. Писна гайда.
Заудря тъпан. Нещо в мен се сви.
И като лъв, завърнал се сред прайда,
аз гледах как хорото се изви.
Напет гайдар засвири ръченица.
Кръвта ми като луда заигра.
Понесоха се момък и девица.
Родината в душата ми изгря.
България с играта е прочута.
Той скачаше напред като елен.
Тя ситнеше назад като кошута.
Усещах как вулкан бушува в мен.
Видях Балкана, родната си къща,
нахлу в разтворените ми гърди
природата омайна, вездесъща
и сякаш че отново се родих.
Сълзите бликаха сами в очите.
Аха, да заридая чак на глас!
Треперех като лист пред красотите!
България тук виждах само аз.
Разтапях се в усмивката на мама,
бях пак безгрижно весело дете
и радост като океан голяма
усещах как в душата ми расте.
Жената гледаше ме с изненада,
но можеше ли тя да разбере,
за българското в този щат аз страдах,
едва сега го проумях добре.
България е майката светица,
родината най-свидна на света!
Тогава българската ръченица
пред мене бъдещето начерта.
Видях се като старец белобради,
завърнал се при родния Балкан,
там с внуци палави дърво да сади.
Да, знам, че ще се сбъдне моят блян!
Не искам да натъжавам никого, но много е силно това ...
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.
-
- магьосник в кухнята
- Мнения: 656
- Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
- :: 156 рецепти от BRIDA
- :: 269 снимки от BRIDA
Ели.. стискайте ми палци ше ви пиша от Ирландия лека вечер.....
КОГАТО СИ ГОТОВ ДА ПОЛЕТИШ
О, само който дръзне да се бори,
ще има този шанс – да победи.
Не са далечни сините простори,
когато си готов да полетиш.
Тогава всяка пречка е дразнител.
Да я надмогнеш – дълг неотменим.
Роденият да бъде победител
и пречките използва за трамплин.
И даже ад пред теб да се отвори,
вдигни очи и светлината виж!
Не са далечни сините простори,
когато си готов да полетиш!
РУМЕН ЧЕНКОВ
Един живот ти дава този свят,
и ти се постарай да го живееш.
Заслужил тази висша благодат,
заслужил тази болка да живееш!
Успей да бъдеш силен цял живот,
гори, бори се, вярвай и обичай.
Живей така, че да оставиш път,
по който някой следващ би затичал!
Приемай като струна всеки звук,
и с всяка тръпка музика извличай.
И вярвай, че ако сега си тук -
там някой непременно те обича.
Един живот ти дава този свят,
и ти си длъжен да го изживееш.
Заслужил тази висша благодат,
заслужил тази болка да живееш!
КОГАТО СИ ГОТОВ ДА ПОЛЕТИШ
О, само който дръзне да се бори,
ще има този шанс – да победи.
Не са далечни сините простори,
когато си готов да полетиш.
Тогава всяка пречка е дразнител.
Да я надмогнеш – дълг неотменим.
Роденият да бъде победител
и пречките използва за трамплин.
И даже ад пред теб да се отвори,
вдигни очи и светлината виж!
Не са далечни сините простори,
когато си готов да полетиш!
РУМЕН ЧЕНКОВ
Един живот ти дава този свят,
и ти се постарай да го живееш.
Заслужил тази висша благодат,
заслужил тази болка да живееш!
Успей да бъдеш силен цял живот,
гори, бори се, вярвай и обичай.
Живей така, че да оставиш път,
по който някой следващ би затичал!
Приемай като струна всеки звук,
и с всяка тръпка музика извличай.
И вярвай, че ако сега си тук -
там някой непременно те обича.
Един живот ти дава този свят,
и ти си длъжен да го изживееш.
Заслужил тази висша благодат,
заслужил тази болка да живееш!