Животът скрит е в дребните неща
Животът скрит е в дребните неща,
в жест най-обикновен, ала човешки.
В любима песен, слушана в нощта
с човек, умеещ да прощава грешки.
В усмивката на влюбени очи,
която търсиш твоя ден да сгрее.
В забравата на смелите мечти,
когато правиш опит за летене.
В стремежа да запазиш своя дух
...свободен в несвободното ни време.
Да не виниш за всичко някой друг,
да не превръщаш обичта във бреме.
Във ручеите топли на кръвта,
в сълзите, непринудено родени.
Най-истински са дребните неща
и те остават спомени след време.
Moника Dимитровa
http://bg.netlog.com/MISTIK_Kler/blog/b ... 28195#blog
Какво ще кажете за малко поезия
- Makaweli
- магьосник в кухнята
- Мнения: 5639
- Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
- :: 66 рецепти от Makaweli
- :: 908 снимки от Makaweli
- Местоположение: РУСЕ
- Makaweli
- магьосник в кухнята
- Мнения: 5639
- Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
- :: 66 рецепти от Makaweli
- :: 908 снимки от Makaweli
- Местоположение: РУСЕ
Старата къща
Селската уличка, старата къща
в синка варосана, с дървен чардак!
Толкоз години не съм се завръщал
тук, сред покоя на син полумрак.
Плочите покривни в мъх наобрасли
тегнат над прашния, стар гредоред.
Долу кошарата, празните ясли
сякаш напомнят предишния ред:
Сутрин как птиците будят покоя,
звънкат косачи край слога тревист,
песни жътварски политнали в зноя
стигат орлите в небесната вис.
Вечер в усое как слънцето слиза,
лъхва прохлада над морния ден;
къра навлича си тъмната риза,
свиркат щурците приспивен рефрен.
Как се завръщат от паша звънците,
крачи след стадото момък с кривак.
Бях ли там, бяха ли дните с игрите
в старата къща със дървен чардак?
Как се вършее на кръглото гумно,
снопи как ронят узрелия клас?
Пълно по жътва и толкова шумно
някога беше на двора у нас!
Някога беше... Но днес не така е.
Кой да насели покоя с живот? -
Старата къща мълчи и нехае,
селската уличка - в тръни и глог.
автор:Иван Христов
Селската уличка, старата къща
в синка варосана, с дървен чардак!
Толкоз години не съм се завръщал
тук, сред покоя на син полумрак.
Плочите покривни в мъх наобрасли
тегнат над прашния, стар гредоред.
Долу кошарата, празните ясли
сякаш напомнят предишния ред:
Сутрин как птиците будят покоя,
звънкат косачи край слога тревист,
песни жътварски политнали в зноя
стигат орлите в небесната вис.
Вечер в усое как слънцето слиза,
лъхва прохлада над морния ден;
къра навлича си тъмната риза,
свиркат щурците приспивен рефрен.
Как се завръщат от паша звънците,
крачи след стадото момък с кривак.
Бях ли там, бяха ли дните с игрите
в старата къща със дървен чардак?
Как се вършее на кръглото гумно,
снопи как ронят узрелия клас?
Пълно по жътва и толкова шумно
някога беше на двора у нас!
Някога беше... Но днес не така е.
Кой да насели покоя с живот? -
Старата къща мълчи и нехае,
селската уличка - в тръни и глог.
автор:Иван Христов
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.
- Makaweli
- магьосник в кухнята
- Мнения: 5639
- Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
- :: 66 рецепти от Makaweli
- :: 908 снимки от Makaweli
- Местоположение: РУСЕ
И ВСИЧКО ПАК Е ВЕЧНО
Голямото е в малките ни дни,
понякога съвсем обикновени.
Една тревичка, спряла отстрани,
улавя думите като антена.
Една калинка с шарени крила,
застанала на белия прозорец,
донася от далечните поля
забравения дъх на прясна оран.
Едно покрито кладенче със лист,
намерено сред камъните тежки,
подсказва, че живота пак е чист,
макар понякога да правим грешки.
Една светулка, влязла у дома,
от мислите за мрака ни спасява.
Една пътека, слязла под земя,
усещането за смъртта създава.
И всичко пак е вечно. Под звезди,
застанал прав, един човек се смее :
едно дърво на хълма посади
и векове в листата му живее.
Евтим Евтимов
Голямото е в малките ни дни,
понякога съвсем обикновени.
Една тревичка, спряла отстрани,
улавя думите като антена.
Една калинка с шарени крила,
застанала на белия прозорец,
донася от далечните поля
забравения дъх на прясна оран.
Едно покрито кладенче със лист,
намерено сред камъните тежки,
подсказва, че живота пак е чист,
макар понякога да правим грешки.
Една светулка, влязла у дома,
от мислите за мрака ни спасява.
Една пътека, слязла под земя,
усещането за смъртта създава.
И всичко пак е вечно. Под звезди,
застанал прав, един човек се смее :
едно дърво на хълма посади
и векове в листата му живее.
Евтим Евтимов
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.
- nailyan
- ентусиаст с миксер
- Мнения: 81
- Регистриран на: ср сеп 22, 2010 11:04 am
ПРОСТИ МИ ТАТЕ
Завърнах се в бащината къща,
от дълга разлъка,от гурбет.
Мама на прага чакаше,
погали ме нежно,но плачеше.
Попита ме..Как си детето ми?
погали с длан челото ми,
почувствах топлинка в сърцето си,
нежна обич разля се в душата ми.
Прегърнах я.милата и попитах.
А къде е тати мамо?
Тогава на глас заплака,
и посочи с пръст към тепето
Няма го сине,тръгна си.
Не можа да те дочака.
Погледа сине портрета ти,
и с усмивка замина си..
Над мен черни гарвани грачеха,
мъка разкъса душата ми.
По лицето ми сълзи на вадички се стичаха,
а ехото разнасяше болката ми.
Прости ми тате,моля теee..
за миналите спомени тате,
когато с прегракнал глас ме молеше,
-Не отивай сине,тук остани..
Прости ми тате,моля те.
Ето и клипчето към стихчето ми..
http://www.youtube.com/watch?v=YfStLB0_ ... r_embedded
- Makaweli
- магьосник в кухнята
- Мнения: 5639
- Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
- :: 66 рецепти от Makaweli
- :: 908 снимки от Makaweli
- Местоположение: РУСЕ
Любов е ...
Любов е да помогнеш.
Любов е да дадеш:
на гладния - надежда,
на сития - копнеж,
на силния - неволя,
на слабия - кураж ,
на веселия - милост,
на тъжния - мираж,
на скромния - посока,
на алчния - сърце,
на имащия - радост,
на можещия - цел,
на гордия - утеха,
на плахия - мечта,
на властника - боязън,
на роба - доброта…
ЛЮБОВ е да раздаваш душата си без жал
и мигом да забравяш кому, какво си дал.
Надежда Захариева
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.
- vyra59
- магьосник в кухнята
- Мнения: 1616
- Регистриран на: пон авг 16, 2010 8:22 am
- :: 25 рецепти от vyra59
- :: 43 снимки от vyra59
- Местоположение: Плевен
- Makaweli
- магьосник в кухнята
- Мнения: 5639
- Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
- :: 66 рецепти от Makaweli
- :: 908 снимки от Makaweli
- Местоположение: РУСЕ
Росата…
Росата в равнината е изгряла
По капките и сребърни вървя,
а утре сам ще бъда капка бяла
под тая необятна синева.
Пчелите ще ме търсят по цветята,
щурците – в кладенчета от лъчи,
земята – в облаците и тревата.
А аз ще бъда в твоите очи.
Евтим Евтимов
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.
- Makaweli
- магьосник в кухнята
- Мнения: 5639
- Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
- :: 66 рецепти от Makaweli
- :: 908 снимки от Makaweli
- Местоположение: РУСЕ
ПЕСНИЧКА ЗА НАДЕЖДАТА
Когато изглежда,
че няма надежда,
че всичко е свършено вече -
недей се смущава,
недей се прощава,
недей се предава, човече.
Кажи: Не ми пука
от таз` несполука -
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта,
това е антракта,
това е антракта - не края.
От огън опърлен,
от всички захвърлен,
затворен в най-тъмната стая -
недей се спотайва,
недей се отчайва,
кажи си: Това не е края!
Кажи: Не ми пука
от таз` несполука -
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта,
това е антракта,
това е антракта -
НЕ КРАЯ!
Недялко Йорданов
Когато изглежда,
че няма надежда,
че всичко е свършено вече -
недей се смущава,
недей се прощава,
недей се предава, човече.
Кажи: Не ми пука
от таз` несполука -
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта,
това е антракта,
това е антракта - не края.
От огън опърлен,
от всички захвърлен,
затворен в най-тъмната стая -
недей се спотайва,
недей се отчайва,
кажи си: Това не е края!
Кажи: Не ми пука
от таз` несполука -
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта,
това е антракта,
това е антракта -
НЕ КРАЯ!
Недялко Йорданов
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.
- Makaweli
- магьосник в кухнята
- Мнения: 5639
- Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
- :: 66 рецепти от Makaweli
- :: 908 снимки от Makaweli
- Местоположение: РУСЕ
Този изгрев безкраен
Разгадавам обратната диря
и разбирам сега удивен -
моят вчерашен ден
се намира
на светлинни години от мен.
Ще разнася той хладния космос
от сърцето ми топъл сигнал...
Или казано ясно и просто -
с още ден
съм сега обеднял.
Но светът продължава и днеска .
Зад стъклата
друг вятър бучи,
иде облак със нова прическа,
светлината е с млади очи.
Този изгрев безкраен - животът -
преминава
и пак е пред мен !...
И за спомени няма охота.
И живея във днешния ден.
Георги Константинов
Разгадавам обратната диря
и разбирам сега удивен -
моят вчерашен ден
се намира
на светлинни години от мен.
Ще разнася той хладния космос
от сърцето ми топъл сигнал...
Или казано ясно и просто -
с още ден
съм сега обеднял.
Но светът продължава и днеска .
Зад стъклата
друг вятър бучи,
иде облак със нова прическа,
светлината е с млади очи.
Този изгрев безкраен - животът -
преминава
и пак е пред мен !...
И за спомени няма охота.
И живея във днешния ден.
Георги Константинов
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.
- nailyan
- ентусиаст с миксер
- Мнения: 81
- Регистриран на: ср сеп 22, 2010 11:04 am
Ти си тук..Искам те
Галиш ме и ме усмихваш,
разплакваш ме,и ме обичаш.
Какво си ти..Огън или Стихия,
или просто моя нежна орисия.
Погледа ти ме хипнотизира,
сърцето ми тупти и примира
кръвта бушува във вените ми
слънчев лъч огрява косите ми..
Ела при мен, докосни ме
искри да запалят и душата ми
пълзи с език по тялото ми
I LOVE YOU кажи ми..
Звездите ще се усмихнат,
цветята ще затанцуват,
Огънят в очите ще запламти
устата ще шепти
I LOVE YOU MY BABY
Oбичам те любов,
Обичам те живот
Обичам те миг неповторим.
I LOVE TO LOVE YOU MY LOVE
Автор-nailyan..naidobriq
http://www.youtube.com/watch?v=tCIbNvCH ... r_embedded