Виринея Вихра
Имам тебе. Значи, имам всичко.
Значи, ненапразно слънце грей.
И дано все тъй да ме обичаш,
нашта обич да ни надживей.
Завистта край мен не ме смущава.
Злобата не ще ме огорчи.
Ти такива радости ми даваш,
гледат светло моите очи.
И по ясното небе на обичта ни
облаци не ще се напластят.
На земята ние сме призвани
да вървим из светлоширнат път.
Какво ще кажете за малко поезия
- Sirena
- магьосник в кухнята
- Мнения: 3898
- Регистриран на: пет юли 11, 2008 8:31 pm
- :: 17 рецепти от Sirena
- :: 171 снимки от Sirena
- Местоположение: Варна
- Sirena
- магьосник в кухнята
- Мнения: 3898
- Регистриран на: пет юли 11, 2008 8:31 pm
- :: 17 рецепти от Sirena
- :: 171 снимки от Sirena
- Местоположение: Варна
Виринея Вихра
Да бе поискал ти да ме възпреш насила
през буря, през светкавици дори,
аз бих побягнала и бих ти изменила,
ако ще цял свят да ме вини.
Мен трудно в рамка биха ме сковали.
Сама не вярвах в тоз съдбовен час,
когато тръгнах с тебе, и едва ли
над моя волен нрав би имал някой власт.
Ала от твойта широта безкрайна,
от твойта светла обич и размах,
от твойта проста всеотдайност
аз, непокорената, сломена бях.
Да бе поискал ти да ме възпреш насила
през буря, през светкавици дори,
аз бих побягнала и бих ти изменила,
ако ще цял свят да ме вини.
Мен трудно в рамка биха ме сковали.
Сама не вярвах в тоз съдбовен час,
когато тръгнах с тебе, и едва ли
над моя волен нрав би имал някой власт.
Ала от твойта широта безкрайна,
от твойта светла обич и размах,
от твойта проста всеотдайност
аз, непокорената, сломена бях.
"Бъди себе си, има достатъчно други хора."
- Sirena
- магьосник в кухнята
- Мнения: 3898
- Регистриран на: пет юли 11, 2008 8:31 pm
- :: 17 рецепти от Sirena
- :: 171 снимки от Sirena
- Местоположение: Варна
- Sirena
- магьосник в кухнята
- Мнения: 3898
- Регистриран на: пет юли 11, 2008 8:31 pm
- :: 17 рецепти от Sirena
- :: 171 снимки от Sirena
- Местоположение: Варна
- Sirena
- магьосник в кухнята
- Мнения: 3898
- Регистриран на: пет юли 11, 2008 8:31 pm
- :: 17 рецепти от Sirena
- :: 171 снимки от Sirena
- Местоположение: Варна
На тебе да си отмъстя,
аз минах вчера вечерта
пригушена о чуждо рамо...
Но сетих мъка по-голяма.
И плаках, плаках през нощта ...
А вън дъхтеше пролетта.
Смеха й волен се разнесе
за мене като тъжна песен.
И през прозореца разтворен
нахълта лиляк разцъфтял,
а над разбудени простори
деня бе злато разпилял.
И само в мене не разсъмна.
Напротив, почваше нощта.
И тъй ми стана скръбно, скръбно -
за мен, за любовта.
Виринея Вихра
аз минах вчера вечерта
пригушена о чуждо рамо...
Но сетих мъка по-голяма.
И плаках, плаках през нощта ...
А вън дъхтеше пролетта.
Смеха й волен се разнесе
за мене като тъжна песен.
И през прозореца разтворен
нахълта лиляк разцъфтял,
а над разбудени простори
деня бе злато разпилял.
И само в мене не разсъмна.
Напротив, почваше нощта.
И тъй ми стана скръбно, скръбно -
за мен, за любовта.
Виринея Вихра
"Бъди себе си, има достатъчно други хора."
- Makaweli
- магьосник в кухнята
- Мнения: 5639
- Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
- :: 66 рецепти от Makaweli
- :: 908 снимки от Makaweli
- Местоположение: РУСЕ
<iframe width="420" height="345" src="http://www.youtube.com/embed/1Ng6XfVZF-E" frameborder="0"></iframe>
Предсказание
Циганка ми гледа на ръка,
с груби пръсти дланите погали
тъй четейки моята съдба,
чувствата събуди в мен заспали.
С глас треперещ тихо зареди,
песен за живота ми подхвана
туй, което е било преди,
мигом пред очите ми застана.
Разгоря се огънят без дим,
шепотът докосна ми душата,
образът желан и тъй любим,
сякаш се промъкна в тъмнината.
Циганка ми гледа на ръка,
а сърцето ми така се свива...
"Искаш да забравиш любовта,
но в теб е тя, пулсира жива!"
"Разреши и , нека закипи
и в кръвта ти нека да запее ,
възвисена нека полети,
звезден блясък нека разпилее!"
Циганка ми гледа на ръка,
да повярвам ли сега не зная.
Каза ми:"Ще носиш любовта
до живот, а после и в безкрая!"
Евгения Георгиева
Francis Goya - Goodbye Moscow
Предсказание
Циганка ми гледа на ръка,
с груби пръсти дланите погали
тъй четейки моята съдба,
чувствата събуди в мен заспали.
С глас треперещ тихо зареди,
песен за живота ми подхвана
туй, което е било преди,
мигом пред очите ми застана.
Разгоря се огънят без дим,
шепотът докосна ми душата,
образът желан и тъй любим,
сякаш се промъкна в тъмнината.
Циганка ми гледа на ръка,
а сърцето ми така се свива...
"Искаш да забравиш любовта,
но в теб е тя, пулсира жива!"
"Разреши и , нека закипи
и в кръвта ти нека да запее ,
възвисена нека полети,
звезден блясък нека разпилее!"
Циганка ми гледа на ръка,
да повярвам ли сега не зная.
Каза ми:"Ще носиш любовта
до живот, а после и в безкрая!"
Евгения Георгиева
Francis Goya - Goodbye Moscow
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.
-
- магьосник в кухнята
- Мнения: 656
- Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
- :: 156 рецепти от BRIDA
- :: 269 снимки от BRIDA
~ ПОЕЗИЯТА ~
Всеки ден тя отно се ражда.
Всяка сутрин се събужда,
умива си първо думите,
сресва буквите.
Дълго се заглежда в течащата вода,
не може без да мисли за планината.
Пие си чая,
допушва си цигарата,
всяка сутрин преглежда вестника.
Одеялото, с което баба и
колената си покрива,
я кара да си спомни за слънчевите дни,
морските нощи,
снежните равнини.
Излиза от къщи, кима на съседите,
проверява офисите след това,
надниква в папките,
носят я на гръб хамалите,
глашатай е по спирките на маршрутките,
носи се на крилете на някоя птица,
изследва чифлиците от височина,
сгрява се на рудничните жилки,
обикаля навсякъде,
познава планетата на всеки човек.
Всичко умножава в себе си.
Всичко умалява.
Защото странна е душата и,
не прилича на никоя друга,
освен на себе си.
Всеки ден отново разбира,
че е нещо нищожно.
Тя е вратовръзката на младежа
или кърпичката на младо момиче,
шапката на скаута.
Ако се изгуби, светът няма да пропадне,
но мястото, което тя освободи,
запълва тъгата.
Знае това,
тайничко се радва.
Ако вода се премеси с пръст,
набуява жито и хляб се ражда,
но ако кръв с пепел се смеси,
какво ще се получи?
Тя търси отговора на този въпрос.
Привечер вече е капнала,
затова си ляга преди да се спусне нощта.
Най-отрудената сред лунатиците е тя.
ЮЛКЮ ТАМЕР
Всеки ден тя отно се ражда.
Всяка сутрин се събужда,
умива си първо думите,
сресва буквите.
Дълго се заглежда в течащата вода,
не може без да мисли за планината.
Пие си чая,
допушва си цигарата,
всяка сутрин преглежда вестника.
Одеялото, с което баба и
колената си покрива,
я кара да си спомни за слънчевите дни,
морските нощи,
снежните равнини.
Излиза от къщи, кима на съседите,
проверява офисите след това,
надниква в папките,
носят я на гръб хамалите,
глашатай е по спирките на маршрутките,
носи се на крилете на някоя птица,
изследва чифлиците от височина,
сгрява се на рудничните жилки,
обикаля навсякъде,
познава планетата на всеки човек.
Всичко умножава в себе си.
Всичко умалява.
Защото странна е душата и,
не прилича на никоя друга,
освен на себе си.
Всеки ден отново разбира,
че е нещо нищожно.
Тя е вратовръзката на младежа
или кърпичката на младо момиче,
шапката на скаута.
Ако се изгуби, светът няма да пропадне,
но мястото, което тя освободи,
запълва тъгата.
Знае това,
тайничко се радва.
Ако вода се премеси с пръст,
набуява жито и хляб се ражда,
но ако кръв с пепел се смеси,
какво ще се получи?
Тя търси отговора на този въпрос.
Привечер вече е капнала,
затова си ляга преди да се спусне нощта.
Най-отрудената сред лунатиците е тя.
ЮЛКЮ ТАМЕР
- akva7
- магьосник в кухнята
- Мнения: 403
- Регистриран на: нед фев 21, 2010 10:14 pm
- :: 15 рецепти от akva7
- :: 107 снимки от akva7
- Местоположение: София
- Makaweli
- магьосник в кухнята
- Мнения: 5639
- Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
- :: 66 рецепти от Makaweli
- :: 908 снимки от Makaweli
- Местоположение: РУСЕ
В НАШЕТО ВРЕМЕ НА ТРЕЗВОСТ...
В нашето време на трезвост
и на разумни неща
стана съвсем неуместно
да повървиш във нощта
покрай морето издраскано,
жълто от лунния лък,
да разговаряш със пясъка
и да подскачаш във кръг.
Дългият шлифер, баретката,
ласките в тъмния вход
вече не влизат във сметката
в хода на твоя живот.
В нещо дали не си сбъркал?
Стана ли нещо със теб.
Вече не вярваш във щъркел,
но и не вярваш човек.
А по средата на лодката
мачтата гола стърчи.
Ето, на пясъка охлювче
мъртво и празно мълчи.
Минали делници, где ви е
старият празничен зов?
Стана почти ежедневие
къщната наша любов.
Бръснарското ножче, жилетката,
шпионката в новия вход -
всичко туй влиза във сметката,
в хода на твоя живот.
Може ни нещо сме сбъркали
в нашия възрастен век.
Продава се вяра във щъркели!
Търси се вяра в човек!
Недялко Йорданов
1966
В нашето време на трезвост
и на разумни неща
стана съвсем неуместно
да повървиш във нощта
покрай морето издраскано,
жълто от лунния лък,
да разговаряш със пясъка
и да подскачаш във кръг.
Дългият шлифер, баретката,
ласките в тъмния вход
вече не влизат във сметката
в хода на твоя живот.
В нещо дали не си сбъркал?
Стана ли нещо със теб.
Вече не вярваш във щъркел,
но и не вярваш човек.
А по средата на лодката
мачтата гола стърчи.
Ето, на пясъка охлювче
мъртво и празно мълчи.
Минали делници, где ви е
старият празничен зов?
Стана почти ежедневие
къщната наша любов.
Бръснарското ножче, жилетката,
шпионката в новия вход -
всичко туй влиза във сметката,
в хода на твоя живот.
Може ни нещо сме сбъркали
в нашия възрастен век.
Продава се вяра във щъркели!
Търси се вяра в човек!
Недялко Йорданов
1966
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.
- Makaweli
- магьосник в кухнята
- Мнения: 5639
- Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
- :: 66 рецепти от Makaweli
- :: 908 снимки от Makaweli
- Местоположение: РУСЕ
ДА БЪДЕ ХЛЯБЪТ БЯЛ.....
Да бъде хлябът бял - не е достатъчно.
Да имаме коли - не е достатъчно.
И жилища да имаме - не е достатъчно.
И светлина да имаме - не е достатъчно.
Да имаме пари - не е достатъчно.
И почести да имаме - не е достатъчно.
Достатъчно е да не се срамуваш от думите си вчерашни.
Достатъчно - ако не съжаляваш за днешнитe дела.
Достатъчно е да умреш без страх, че угояваш червеи.
Достатъчно - ако спокойно казваш "не" и "да".
Достатъчно е , ако можем да гледаме децата си в очите.
Достатъчно е , ако вярваш макар, че недостатъчно постигнал си мечтите.
на земните си дни -
защото, запомни :
да бъде хлябът бял - не е достатъчно.
Стефан Цанев
Да бъде хлябът бял - не е достатъчно.
Да имаме коли - не е достатъчно.
И жилища да имаме - не е достатъчно.
И светлина да имаме - не е достатъчно.
Да имаме пари - не е достатъчно.
И почести да имаме - не е достатъчно.
Достатъчно е да не се срамуваш от думите си вчерашни.
Достатъчно - ако не съжаляваш за днешнитe дела.
Достатъчно е да умреш без страх, че угояваш червеи.
Достатъчно - ако спокойно казваш "не" и "да".
Достатъчно е , ако можем да гледаме децата си в очите.
Достатъчно е , ако вярваш макар, че недостатъчно постигнал си мечтите.
на земните си дни -
защото, запомни :
да бъде хлябът бял - не е достатъчно.
Стефан Цанев
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.