Кулинарен Форум на Веселият Готвач

Мими,Благодаря ти!!!
Мелина,стихотворението е страхотно.........

mami48 ♥ ♥ ♥ МЕРСИ!!!

Сърцето ми е толкова голямо, че мога да обичам даже своя враг... Стига да ми се усмихне само, у мене ще изчезне злоба, ярост, яд. В живота си обичам скъпи хора - отминали, реални... те са в мен... Сърцето ми не знае миг умора, просто то обича нощ и ден... То прощава разстояния, раздели, приятелски отпраща сторени вини, топли думи пази и постъпки смели, помни дори в снега оставени следи. Аз знам – не мога никого да мразя, макар, че някой си го заслужават... Мога да коря, но никога да газя, да вярвам, дори и да ме мамят. Сърцето ми със двете свои клапи тупти и от обичта живее... Ако не обича,то ще спре да диша, ще боли и от това ще остарее...

Сърце

Да беше камък, щеше да се пръснеш -
веднъж ли те скова вихрушка зла!
Да беше феникс, щеше да възкръснеш,
от пепелта направило крила!

Да бе дърво, жарта на твойта обич
би паднала над тебе като гръм!
Мъртвец да бе, би станало от гроба
и викнало би: "Не! Мъртвец не съм!"...

... Но ти търпиш, защото си сърце!..

--------------------------------------------
Картина обущарят съзерцавал
и грешка във обувките открил.
Художникът в миг грешката поправил,
но обущарят важно продължил:
"Лицето ми се вижда малко криво.
Не са ли твърде голи тез гърди?..."
Тук Апелес го спрял нетърпеливо:
"Ти, друже, до обувките съди!"

А. С. Пушкин

Пролетно утро


В незнайности прокудила

о, пролет - лед и мраз,

в смъртта живот разбудила -

усмихвай се над нас!



Обливай ти душите ни

с безбрежна светлина,

тъй дълго запокитени

сред нощ и тишина!



Денят ни ден всевечен е,

без бури и мъгли -

един на друг обречени,

кой нас ще раздели?



Вървим и любовта ни е

далеко над света,

безкраен път - сияние

към мир и красота!

Димчо Дебелянов

Уморих се

Уморих се да бъда сериозна,

да ме вземат за силна жена.

Уморих се да бъда самотна

и да бродя сама по света.

Уморих се да бъда различна,

чувства силни да скривам от свян.

Уморих се да не наранявам,

да потъвам във болка от срам.

Уморих се да бъда покорна,

да съм тиха, спокойна до край.

Уморих се все аз да обичам,

все мираж да е нежният рай...

Уморих се все аз да се вричам

и да търся любовния плам,

от предателствата уморих се,

до кога ще преглъщам не знам...

Да ме мислят, че все съм наивна

и че вярвам на всяка лъжа,

да потъпкват най-милите чувства,

да погубват ранена душа.

Май е време да стана различна,

да се впиша в всеобщия план -

лицемерна, до болка себична,

в този свят тъй на криво разбран...

Да съм мила, добра и послушна,

вироглава, но с мярка и такт...

Може би чак тогава радушно

ще ме грабне и най-злия враг!

Диляна Пенчева

Това стихотворение е написано от сестра ми.Тя за ми го подари за 38-мия ми рожден ден и аз ще го споделя с вас.

Аз мога да се върна рано сутрин
блестяща като сребърна роса.
Да се превърна в тих планински ручей
да те докосна нежно със ръка.

И в летен ден аз мога да се върна,
очите ми да бъдат две слънца
душата ти в жарава да превърна
а нашата любов във светлина.

Аз мога да се върна в късна вечер
със дъх от разпилени ветрове
да се стопя във празното до тебе
преливаща в различни цветове.

Но мога да се върна в нощ студена
и само потъмнялата луна
да види колко много уморена
аз бавно се прибирам у дома.

Момичета, всички сте чудесни! В това забързано и напрегнато време имаме нужда и от красотата на поезията! Чета ви винаги с най-голямо удоволствие!

Мелина,много е хубаво стихотворението......ако има и др.с удоволствие ще ги прочета.......
Днес по случай празника ..........

Една жена ще дойде. Ще разтреби,
нещата ти с любов ще подреди
и после на прозореца до тебе
в мълчание добро ще поседи.

Ще бъдеш разтревожен от жената,
която изведнъж те сполетя.
Но тя ще се усмихва в тишината
и ти ще й повярваш, че е тя.

Завинаги при тебе ще остане,
при хаоса на твоя мъжки дом.
И твоите приятели прияни
без укор ще посреща, мълчешком.

И твоите посоки многобройни
свободно ще събира във една.
Ще бъде с тебе в дните неспокойни
и в нощите, защото е жена.

Тя другите мъже ще възхищава
и всички ще те питат: "Откъде
може да я намериш ти такава?"
Ще казваш: "Тя самичка си дойде..."
....................................................
Бъди жена!
Така са те създали боговете.....
Накратко казано – бъди жена,
загадки продължавай да създаваш.
Загадка даже ти си остани,
така ще бъдеш по-недостижима.
Дори животът да се измени -
теб просто трябва, трябва да те има!

Жена

Как тревожно е да си жена.
Красота и усмивка да бъдеш сред всекидневния сив кръговрат,
вярност - срещу изменчивия вятър,
нежност в загрубелия свят.

От безкрайните пътища земни
най-рискования да избереш -
безразсъдния път на сърцето
и докрай да го извървиш.
Твоя единствена радост
да бъде радост да даваш.

Да бъдеш в нощта
осветено прозорче,
което чака първа стъпка,
разбудила утрото.

Ти, слаборъката,
да подкрепиш силата на ръката корава.
И непростимото да простиш,
и да градиш живот от отломки.

Отговорност е да си жена.
Бъдещето да носиш в утроба.
Да продължиш в един детски вик
дългата мълчалива целувка.
Вечност да сториш от краткия миг.

Твойте прострени ръце за прегръдка,
люлка да станат за нов живот.
Нощем над него безсънна да тръпнеш,
светла като звездоокия свод.

Всяка детска усмивка
със бръчки да заплатиш
и в косите със скреж.
Сълза по сълза
на новото стръкче
своята хубост да предадеш.
Нищо за себе си
да не оставиш.

Саможертва е да си жена.
И до ранена, разбита гръд
чистите извори да защитаваш -
просто, за да съществува светът.

Горда съм, че съм родена Жена!
.............................................

Жената, която обича и е обичана –
Тя носи край себе си меко сияние
Като ореол,
Тялото й излъчва тънкото ухание
На пролетен ствол;
Ръцете й пеят със всяко движение,
Милват целия свят;
Тя с пчели и пеперуди е обкръжена
Като меден цвят...
Жената, която обича и е обичана.
Тя може само да трепне с ресниците си –
И преспите се топят,
И покълва камъкът,
И изпуска ножа десницата...
И светва светът.
......................

ЖЕНА! Когато се омъжи, очите си изплака.
Когато го изпращаше и срещаше на влака.
Тя плачеше, когато раждаше в щастлива болка.
Не мислеше защо, ни питаше и още колко.
И продължаваше да плаче над болните деца.
За хората без покрив и тези без сърца.
Тя плачеше, когато децата отлетяха
и къщата и дворът смъртоносно опустяха.
Когато се завръщаха, пак плачеше - щастлива.
И тайно, тихо плачеше, когато си отиват...

`ЧУДЕСНИ СТИХОВЕ!БЛАГОДАРЯ,МОМИЧЕТА!