Кулинарен Форум на Веселият Готвач

Мелина и BRIDA, вие сте невероятни - доставяте ни храна за душата,благодаря ви, моля продължавайте.

Ключ

Копняли са ме толкова ръце
и още толкоз погледи ме пиха.
Не стигнаха до моето сърце,
защото ключ за него не откриха.
С какви ли не ключета не опитваха -
със външност, физика, галантност, ум,
а други пък с богатство ме оплитаха,
с престиж и власт...Излишен шум!
Не сетих как невинното амурче
прободе ме със твоите ръце!
Сърцето много лесно се отключва,
когато се отключва със Сърце!



Източник: http://bg.netlog.com/DNen/blog/blogid=58992

"Сърцето много лесно се отключва, когато се отключва със Сърце!"

Както се казва - "без коментар"!

Да,както казва tillia - без коментар.Makaweli - добро попадение,поздравления.

Когато си беден, когато си слаб,
когато трепериш за късчето хляб,
когато отвсякъде, кой както свари,
препъва те с крак и ти удря шамари-
недей се отчайва, недей се навежда,
не си позволявай да губиш надежда!
Защото макар да е жилаво злото,
в човека все пак побеждава доброто!
Какво е охолство, какво са пари
пред светлата участ да бъдем добри!
Когато в сърцето ти гняв се надига,
кажи си наум кротко думата "стига!"
и вярвай, че пак ще спечели двубоя
със лошите мисли усмивката твоя.
Защото, макар да е жилаво злото,
в човека все пак побеждава доброто!

/"Песен за доброто", Недялко Йорданов/



Такава съм зодия…

Такава съм зодия! Не ме ли разбираш?…
(Навярно ще кажеш, че се оправдавам)…
Летя и пропадам, обичам, умирам –
до кокал все себе си някак оставам –
невинна, виновна, и лоша, различна,
сама до небето и с всички – до край,
раздавам, прощавам, мълча, не отричам –
такава съм зодия! И харесвам се май…



Не вярвам на думи, а слушам сърцето –
не ме е предавало за минута дори!
И нежност и болка съм скрила в ръцете си –
дарявам, оставам – ако искаш – вземи…
Не съм като другите зодии, зная –
от гордост и глупост много често греша,
и свойте причини оправдавам до края –
живея, мечтая, ридая, летя…
А ти ме обичай, ако искаш такава –
не ме ли разбираш? Или вече разбра –
живея живота не за чест и за слава,
а просто за моята малка душа…

Мира Дойчинова

Страхът

автор: Светла Стайкова

Той идва със самите нас.
И ни събужда посред... ден.
Разрошва сресаните ни пера,
с които уж си сплитахме криле.
И трупа камък върху камък
от трудно разрушените стени,
разбрал: от срутени прегради,
незнайно как, но... ни боли.
Навярно сме привиквали с години
(нали присъщо ни е постоянството...).
Уютно пушещи комини
по-непознати са от... странството.
А той умение си има -
да цели точно във най-слабото.
За края садистично шепне ни
преди да сме достигнали началото.
Но... с постоянство да отваряме вратите
със ключа - песен, ласка, цвете.
Докато поотвикнем от стените
и хвърлим новата монета.

АКО МИСЛИШ

Ако мислиш „сразен сьм”,сразен си.
Ако мислиш „не смея”,не смееш.
Ако казваш „бих искал”,но си мислиш „не мога”,
просто няма как да успееш.

Ако мислиш,че губиш, „загубен си”,
ще ти каже светьт без упойка –
успехьт се крие вьв твоята воля
и е в умствената ти настройка.

Ако мислиш „назад сьм”,назад си,
който мисли високо,не пада
Просто трябва да бьдеш напьлно уверен
щом си трьгнал да тьрсиш награда.

Не най-силният,нито най бьрзият
обезателно грабват залога,
но човекьт който печели играта,
е тоз, КОЙТО МИСЛИ „АЗ МОГА”.

Тъга

Седни Тъга, дошла си ми на гости...

Седни Тъга, дошла си ми на гости,
дори да ме разплачеш, пак седни!
Разплакала си други и до кости
ти мокра си от техните сълзи!

Седни Тъга и дай да те прегърна
и себе си и теб да утеша!
Дори да знам, че спомени ще върна,
докъсно ще говорим о, тъга!

Предателства като пелин горчиви
ще си припомним двете във нощта,
ще минат само като сенки сиви,
ще се опитам всичко да простя!

За грешките направени от мене,
ще ми припомниш сигурно сега,
но мигове пропуснати след време
не могат да се върнат о, Тъга!

Седни Тъга, дошла си ми на гости!

от нета

"С една шепа милувки ти замесих погача, с щипка ревност и дозичка смях споделен, а любов сложих много - пълна чаена чаша, най-накрая добавих и поглед зелен. Аромат на стаена задъхана нежност, а за вкус - килограм непресъхваща страст, капнах две - три сълзи, резен плаха надежда и лъжичка мълчание, скътано в нас. После дълго я пекох - цели двайсет години и подклаждахме огъня с любов и инат. Тази вкусна погача е нашето минало, настояще и бъдеще... Нашият свят!"

Браво момичета, страхотни сте, винаги намирам нещо за душата тук,продължавайте милички.

Предлагах обич аз за обич само
събудена в един и същи миг.
Самотно рамо за самотно рамо,
сълзата за сълза и вик за вик.
Предлагах ти пътека за пътека,
усмивка за усмивка,длан за длан,
съдба нелека за съдба нелека,
утеха за утеха,дан за дан.
Еднакво да се пее или плаче,
еднакви срещи,болки и мечти,
еднакво под небето до се крачи,
еднакво този кръг да се върти.
Но любовта е друго.И отдавна
известно е на всички времена,
че между двама няма среща равна,
макар да бъде кладата една.
Наравно не завършва всеки повик,
поравно радостта не се дели.
Единият обича малко повече
и повече след време го боли!
Е Багряна