Re: Какво ще кажете за малко поезия
Публикувано: съб мар 17, 2012 5:26 pm
Събота
Само в Събота няма да бързам.
Тоз живот и без мен си тече...
И проблеми на възел завързани
нека друг вместо мен разплете...
Днес е ден за любов. И за птици.
И за още милиарди неща,
дето носим в душите – искрици,
но пропускаме някак в света...
Днес е ден, в който правя магии,
от онези – които мълчат.
Ще засаждам цветя във саксии,
и ще чакам до тях – да растат.
Днес е ден за летящи небета.
Всичко в Събота май е възможно.
И запяла песента на сърцето си,
цяла обич ще съм. Неотложно.
Всичко друго – търпи на отлагане.
Да не чувам забързани стъпки!
Тоз живот не е вечно надбягване.
Той е миг. Тишина. И прегръдка.
irini
Март
Сега съм Март. И време за промяна.
(Премигнеш ли, току ще разцъфтя.)
В тревичките ти бродя... И ме няма...
И все ме чакаш... Като Пролетта...
Не се чуди, че днес съм тъй сърдита –
след малко ще обърна всичко в смях.
Къде съм го научила? Не питай...
В капчуците – откривам се във тях,
в игликите редя безброй надежди,
а после си ги пазя във зениците.
Заплитам мартеници в клоните си нежни,
и щедро разпилявам вредом птиците...
Нали съм Март, и всичко ми е цветно.
(Но тайно ще се правя на сърдита.)
Усмивка скрих в безкрая на небето ти.
И с твоето „Обичам те!” – политам...
irini
*****
Време ли е вече? Стяга си багажа...
Птиците подрежда, облаците даже...
Тръгнала засмяна в пътя си далечен...
Колко сме я чакали? Цяла зимна вечност....
В куфара си носи нашите надежди...
В стъпките й никне разноцветна нежност...
Щом поклон й стори малкото кокиче
мигом се изричат хиляди „Обичам те”...
Пак ще има песен в сините простори...
Пак ще заприличаме на летящи хора!...
В този свят върти се всичко отначало...
Всяко слънце ново е, първи път изгряло...
Време ли е вече?...Тихо! Наближава...
Колко теменужено щастие раздава!
Пак ще се открием в цветния й полет...
Тоз живот започва със любов. И пролет.
irini
Приятели
/на вас/
Отново ще се пръснем като птичета,
(а зная, че така и трябва всъщност),
но вечно и докрай ще се обичаме,
и няма начин – пак ще се завръщаме
познали вече всичките си болки,
захвърлили възходи и падения,
разперили криле, и още колко
надскочили и себе си, и времето...
Да, времето, когато нейде, някога
протегнахме през нищото ръце,
и вписахме паролата: „Приятели!”
завинаги във нашето небе...
Отново ще се пръснем... Като птичета.
Но по-щастливи вече ще летим –
един на друг дарили си искриците
от своите мечти ще се родим...
И нека да препуска още времето,
не сме сами до сетния си час!
Щом всеки миг ще ви откривам в мене,
а себе си – във всекиго от вас...
Ще помня нашите Когато, Там и Някога...
Годините безспорно ще преминат...
Паролата в душата ми: „Приятели!” –
остава си единствена. Завинаги
irini
Неделя
В неделя ми харесва тишината ти.
Светът е сънен – още му се спи...
От утре ще се втурне в необята,
но има време. И му се мълчи...
И гледай как леглото става лодка,
завивките са пухкави вълни,
възглавницата – белоснежен облак,
в неделя имат време за мечти...
Небето ми разлиства птица – книга,
и звездни букви в стаята валят...
Неделя е! И имам два – три мига
за теб и мен, да си измисля свят...
В такива дни дори ми се лети.
И няма кой да каже, че съм луда.
Една неделя – време да мълчим.
Във всяка тишина се ражда чудо...
irini
Само в Събота няма да бързам.
Тоз живот и без мен си тече...
И проблеми на възел завързани
нека друг вместо мен разплете...
Днес е ден за любов. И за птици.
И за още милиарди неща,
дето носим в душите – искрици,
но пропускаме някак в света...
Днес е ден, в който правя магии,
от онези – които мълчат.
Ще засаждам цветя във саксии,
и ще чакам до тях – да растат.
Днес е ден за летящи небета.
Всичко в Събота май е възможно.
И запяла песента на сърцето си,
цяла обич ще съм. Неотложно.
Всичко друго – търпи на отлагане.
Да не чувам забързани стъпки!
Тоз живот не е вечно надбягване.
Той е миг. Тишина. И прегръдка.
irini
Март
Сега съм Март. И време за промяна.
(Премигнеш ли, току ще разцъфтя.)
В тревичките ти бродя... И ме няма...
И все ме чакаш... Като Пролетта...
Не се чуди, че днес съм тъй сърдита –
след малко ще обърна всичко в смях.
Къде съм го научила? Не питай...
В капчуците – откривам се във тях,
в игликите редя безброй надежди,
а после си ги пазя във зениците.
Заплитам мартеници в клоните си нежни,
и щедро разпилявам вредом птиците...
Нали съм Март, и всичко ми е цветно.
(Но тайно ще се правя на сърдита.)
Усмивка скрих в безкрая на небето ти.
И с твоето „Обичам те!” – политам...
irini
*****
Време ли е вече? Стяга си багажа...
Птиците подрежда, облаците даже...
Тръгнала засмяна в пътя си далечен...
Колко сме я чакали? Цяла зимна вечност....
В куфара си носи нашите надежди...
В стъпките й никне разноцветна нежност...
Щом поклон й стори малкото кокиче
мигом се изричат хиляди „Обичам те”...
Пак ще има песен в сините простори...
Пак ще заприличаме на летящи хора!...
В този свят върти се всичко отначало...
Всяко слънце ново е, първи път изгряло...
Време ли е вече?...Тихо! Наближава...
Колко теменужено щастие раздава!
Пак ще се открием в цветния й полет...
Тоз живот започва със любов. И пролет.
irini
Приятели
/на вас/
Отново ще се пръснем като птичета,
(а зная, че така и трябва всъщност),
но вечно и докрай ще се обичаме,
и няма начин – пак ще се завръщаме
познали вече всичките си болки,
захвърлили възходи и падения,
разперили криле, и още колко
надскочили и себе си, и времето...
Да, времето, когато нейде, някога
протегнахме през нищото ръце,
и вписахме паролата: „Приятели!”
завинаги във нашето небе...
Отново ще се пръснем... Като птичета.
Но по-щастливи вече ще летим –
един на друг дарили си искриците
от своите мечти ще се родим...
И нека да препуска още времето,
не сме сами до сетния си час!
Щом всеки миг ще ви откривам в мене,
а себе си – във всекиго от вас...
Ще помня нашите Когато, Там и Някога...
Годините безспорно ще преминат...
Паролата в душата ми: „Приятели!” –
остава си единствена. Завинаги
irini
Неделя
В неделя ми харесва тишината ти.
Светът е сънен – още му се спи...
От утре ще се втурне в необята,
но има време. И му се мълчи...
И гледай как леглото става лодка,
завивките са пухкави вълни,
възглавницата – белоснежен облак,
в неделя имат време за мечти...
Небето ми разлиства птица – книга,
и звездни букви в стаята валят...
Неделя е! И имам два – три мига
за теб и мен, да си измисля свят...
В такива дни дори ми се лети.
И няма кой да каже, че съм луда.
Една неделя – време да мълчим.
Във всяка тишина се ражда чудо...
irini