Кулинарен Форум на Веселият Готвач

И аз съм съгласна с теб Рали, много точно мнение.

Колкото до конкретното съчинение - все пак е написано от ученичка, явно на това са го научили детето... Аз като прочетох думите "народното дело" побързах да видя коя година е писано и не можах да повярвам че е 2007, звучи като повече като '77...
Малко хора могат да сложат родината си пред семейството и децата си

ПРИКАЗКА

Дамян Дамянов

Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи ...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо ?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път !
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то ?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?

Обожавам творчеството на Дамян Дамянов,мамче, благодаря ти за тая прекрасна Приказка.

И аз го обожавам, за жалост обаче стихотворението е променено Тъй като от повече от 25 години го знам наизуст, ми се стъжни още при първите строфи. На такъв генай не трябва да се посяга, това е кощунство!

ЛЮБОВ, ОСТАРЯ ЛИ?

Душата ти крещи за помощ.
Не я ли чуваш? Оглуша ли?
Устата ти мълчи греховно.
Кого наказваш? Полудя ли?

Очите гледат ме любовно.
Не ги ли чувстваш? Ослепя ли?
Устата пак мълчи греховно.
Те мене гледат! Не разбра ли?

Ръцете ти летят към мене.
Не ги завързвай! Оглупя ли?
Страха обичам даже в тебе!
Разбра ли ме? Едва ли.

Мадлен Алгафари

Ех,че хубаво, Бони,ти си страхотна,благодаря.

ДОБРОТА



Искам да съм мъничък вълшебник,
за да мога с пръчица в ръка
да създам магически учебник,
който се нарича "Доброта"!

Чудните си листи щом разтвори,
да го чуят чак накрай света!
Да научи всеки да говори
светлия език на обичта!

Вместо бомби, да летят балони!
Хората да имат хляб, подслон...
На закуска да ядем бонбони,
на вечеря сладолед - цял тон!

Да си имат малките дечица
мама, татко, братчета, сестри...
Радостта да пее като птица!
Вместо сълзи, да блестят звезди!

Искам да съм мъничък вълшебник,
за да мога с пръчица в ръка
да създам магически учебник,
който се нарича "Доброта" !

Стара Загора

* Нора Гаджева с този текст спечели специалната награда за поезия на Балканския фестивал, провел се на 20. 05. 2000 във Варна.

Какво ще ти остане, щом годините
препуснат и през нашите коси
и бели ручеи се сипнат над очите ни,
когато времето и нас ще украси...
Какво ще ти остане?... Руси спомени,
строшени стъкълца от детски смях,
море тревоги, радости отронени
и телефонни кабели сред тях...
Едно далечно “мамо, мамо, ти ли си?”
ще възкресява хиляди неща,
в очакване изтръпналите ириси
на капчици ще разтопят нощта.
Очакване в изтръпналите ириси
безсънно, упорито ще вали,
че нашето далечно “мамо, ти ли си?”
те търси, щом най-много ни боли;
щом паднем от звездите си високи,
разколебано щом загубим глас...
Тогаз пресича всичките посоки,
долита твоето смирено “Аз съм, аз...”

/ "МАМО...", Кремена Димитрова/


Докъде искаш Господи да порасна ?
Да обичам въпреки - успях !
Егоизмът ми съвсем угасна.
Доста болки изтърпях.

Да прощавам въпреки- научих.
Да живея въпреки можах.
Не един шамар от враг получих.
Грешки колко осъзнах !

Да работя въпреки се мъчих.
И да вярвам въпреки не спрях.
Въпреки страха си се отключих
и напук на прашките, летях !

Въпреки, че скръб ме дави,
смея се и през сълзи !
Но кажи ми, Боже, как се прави
въпреки да не боли ?

Мадлен Алгафари

Зайченце бяло, котенце мило,
в скута на мама сега се е свило,
твойта главичка на моето рамо,
можеш ли ден да прекараш без мама?

Мама във чашката мляко налива,
сплита косите на плитка красива,
кърпи чорапи с пробити петички,
мама се грижи за всичко.

Кой ще разкаже на мойто момиче,
как тъй луната на сърпче прилича,
как се превръща водата на пара
и самолета oт кого ли се кара,
има ли в спътника истинско куче,
мама попитай и ще научиш.

Но след години ще станеш голяма,
умните книги сама ще намираш
и ще рисуваш и ще бродираш,
дългите плитки ще сплиташ самичка.

После ще литнеш и ти като птичка,
умна и силна ще стигнеш далече,
можеш без майка си вече.
Мама ще бъде с коси побелели,
тихо ще пази две детски кордели,
ще се тревожи и скришом ще плаче,
ако не носи писма раздавача.

Друго не трябва, три думи само:
"Добре съм, мамо!"

Георги Авгарски

По дяволите всеки би те пратил,
по ангелите - само аз ще мога.
Защото знам, че истински приятел
не се избира, а е дар от Бога.
Когато по течението бурно
в посока грешна ти се понесеш,
ще стана сал, да мога да те върна
с прегръдката на двете си ръце.
Повярвай ми,приятелю, аз мога
за името ти, заради честта,
с нозете боси да загасям огън,
дори когато близо е брегът.
Където и да си, ще бъда сянка,
до тебе неразделно ще вървя,
и във кръвта си се кълна, че няма
да те предам - за нищо на света!

автор Валентин Йорданов