Кулинарен Форум на Веселият Готвач

БЪЛГАРИЯ

Блага Димитрова

Магистрала и по нея скрибуца магаре с каруца,
Златна есен ръси пендари и на припека просяк.
Църковен олтар и ничком крадци на икони.
Дете и падналото му зъбче цигара.
Веранда към необята - цяла в решетки.
Куче и старец рошльовци ровят кофи за смет.
Житница на Балканите и безхлебие.
Втори по интелект в света и безумие.
Отворени очи за наука и затворени училища.
Родопска песен в космоса и плач в Родопа.
Пътища-кръстопътища и ограбени пътни знаци.
Двама братя 13 века се карат до кръв
кой да води бащина си дружина.
И двата синода ги благославят: - Мир вам!
Майка вика през океана - Сине, не се завръщай!
България - щедра страноприемница за чужденци,
за своите чужда-чужбина. Моя странна страна
на всевъзможни невъзможности.
Каква молитва да промълвя за тебе?
Господи, спаси ни от нас самите!
28.02.1997


Писано е отдавна, а колко актуално все още......

Понесла съм тежък товар на гърба си.
Грешки, разбити мечти, съжаления...
Да оправя всичко в света си –
едва ли ще ми достигне времето.
Стръмен е пътят. И все тъй далечен.
Не ми се пълзи. А ми се тича.
Писна ми вече да нося.... Човешко е.
Само ми се обича...
Хвърлям багажа, и ето, така –
сякаш се диша по-леко.
Дошла съм самичка на тази Земя
да мина през всички пътеки.
Не, че съм друга. Пак съм си себе си.
Само на пръсти ще се повдигна.
Нека да казват – кратко е времето.
Но да разперя криле – ще ми стигне.
irini

Ще те сънувам ли отново, море,
лъчи в косите ми преплело,
и аз със игрива радост на дете
да галя вълните твои смело?

Ще те сънувам ли – тихо, красиво,
с ухание на нежност и блясък.
А не бурно, ветровито, тъй сиво,
рушащо брегове с гръмовен трясък.

Поспри и върни се пак при мен, море,
тъкано с цветове от дъгата,
със лъчи огрей ти синьото небе,
с твойта нежност целуни тъгата.

Ела със прилива сребристо-лунен,
с музика преливай в тишината.
Живот дарявай със вълшебства чуден
и събуди ме от самотата.



http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=279238

СВОБОДЕН МИГ

Един билет, една случайна книга,
един предлог за тръгване на път -
... във същност колко мъничко ни стига,
да стане съвсем инакъв светът.

В седефена омара е морето
и пуст - асфалтът в този ранен час,
а рейсът май не спира тука, дето
от толкоз време го очаквам аз.

Но що от туй? Аз никого не гоня.
Къде отивам истински, не знам.
Дотегна ми да бъда все тъй оня,
обвързал се с успехите си сам.

И леко ми е някак и приятно,
макар да ми е ясно, че след ден
ще ме съгледат, връщащ се обратно,
от хилядите връзки победен.

Дори да е така. Какво пък. Нека.
Нали след време ще си спомня пак
асфалта росен, маранята лека
и спирката с лимонения знак,

и таз минута точна и щастлива,
далече от боричкането зло,
с непъргаво подскочилата слива
от коша на човека с колело ...

Пътуване, със себе си носи ме
по въздух, по земя и по вода,
отрязъл като котва свойто име
сред пластове човешка свобода.

Валери Петров

ПОСВЕЩЕНИЕ

За да останеш, за да си потребен,
... за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе
открий отново и пресътвори.
Пресътвори ги ти като лозата,
затворила пространствата в зърна,
като дървото в плод, като пчелата,
създала мед от пръст и светлина;
като жената стенеща, в която
по-траен образ дири любовта,
като земята връщаща богато
и облаци, и птици, и листа.
О, трябва всяка вещ да се изстрада,
повторно всяка вещ да се роди
и всеки образ, който в теб попада,
да свети с блясък непознат преди,
и мислите да правят в тебе рани,
мъчително и дълго да тежат
и всяка мисъл в тебе да остане
като зарастнал белег в твойта плът.
Как иначе това, което вземаш,
стократно оплодено ще дадеш
в горещи багри, в щик или поема,
в космичен полет и в чугунна пещ?
Как то ще стане дирене сурово
и кратък залез, и другарска реч,
и падане, и ставане отново,
и тръгване отново надалеч,
и ласка по косата и засада,
и хоризонти с мамещи звезди?
О, трябва този свят да се изстрада,
повторно трябва в теб да се роди
и всяка вещ и образ покрай тебе
сърцето твое да пресътвори,
за да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори.

Веселин Ханчев

Невероятно дълбоко и човешко! Заплаках, че човешко същество има чувствителност, да разбира света и живота по такъв изпепеляващ начин, и има и толкова талант, че да успее да предаде красивото си чувство в думи!

ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ

Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи
Не искат и не обещават те...
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли...
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете...

ЯВОРОВ

Няма нищо по-смело
от малко дете,
признаващо само лъжа!
Няма нищо по-ценно
от сетния лев,
подаден в просешка ръка!

Няма нищо по-нежно от
мъжки ръце,
попиващи от женски
сълзи дъжд.
Няма нищо по-силно от
женско сърце,
обичащо разплакан мъж!

Няма нищо по-трудно от
прошка и милост
към вдигнала нож ръка.
Няма нищо по-лесно от
обич без корист,
творяща по-добър света!

Мадлен Алгафари

Бони, много ми хареса стихотворението,супер вълнуващо е,благодаря ти.

Като дрипава,зъзнеща скитница,

обладана от вятъра див.

Като клетвено вярна орисница,

покорена от огъня жив аз вървях.

Без следа и посока!

Теб жадувах с копнеж и тъга.

Дъждове ме валяха до кости

и пречиствах се в дива река

Във потайни,безлунни усои

с лудо биле отвара варих.

На разсъмване,с утрото огнено

те наричах да бъдеш щастлив!

Страст бушуваше в моите нощи-

дивен танц на красива жена!

Нестинарка бях – огнено-боса!

Птица бях – с наранени крила!

Ти обикна дивачката в мен –

като в притча за смъртния грях

покорен от съдбовен стремеж-

да ме пиеш –със жажда,без страх…

Като в храм на богиня езическа

те приех ! И плених те с любов!

За да бъде живота ни вричане-

нова клетва и стар благослов!

от нета