Кулинарен Форум на Веселият Готвач

„Здравей” ти казвам в този слънчев ден,
усмихвам се, подавам си ръката.
Не се цупи! Усмивка дай на мен,
върви, предай нататък добротата!

Защо си тъй унил и умъчнен,
навярно се страхуваш от злината?
Човекът от любов е сътворен,
върви, предай нататък добротата!

Аз зная, никой лош не е роден
и има светло кътче във душата.
Нещастен е човекът озлобен,
върви, предай нататък добротата!

Усмихна се! Ех, вече си герой!
Готов си да се справиш със злината!
На слънцето с лъчистия порой,
върви, предай нататък добротата!

Свилена Димитрова

Източник: http://bg.netlog.com/DNen/blog/blogid=200581

РИСУНКА

Отдавна на земята си родена,
но аз отново днес ще те създам.
Да бъдеш първата любов за мене,
аз нови чувства ще ти дам.
Ще ти предложа закъсняла среща
и тя ще бъде първата за нас.
Очите ми са две венчални лещи
които чакат сватбения час.
Подай ръка. Светът ще стане хубав,
макар да идвам късно и суров.
Последен може в тебе да се влюбя,
но ще ти върна първата любов.

БИСЕРНА МИДА

Бих загърбила всяка обида…
Предпочела бих ада пред рай.
Но не мога от теб да си ида –
да зачеркна началото с край.

Песъчинка – от гларусен зов –
в сърчицето на мида заби се…
Обгради я То с нежност, с любов.
И след време – превърна се в бисер.

Във морето се гмуркат звездите…
Влюбен шепот... Вълна след вълна.
Има миди безброй в дълбините,
ала бисерна – само една…

Като чайка – от морския бряг,
ако някой от нас отпътува…
Ще открие ли другият – знак,
осъзнал – любовта колко струва?

Във черупка – душата се свива…
Вместо бисер – вина след вина!
Всичко идва... И пак си отива…
Само чувствата – имат цена!

Ти си бряг. Аз съм морска звезда.
Как е щедра Съдбата... И строга!
Бих живяла – без хляб и вода…
Но без твоята обич – не мога!

ПавЛина СТАМЕНОВА

Жената е поезия и проза.
Поезия когато тя цъфти,
уханна и разкошна като роза
и твоето сърце от страст пламти.

Поезия, когато тя танцува
и пъстрата й рокля шумоли;
когато е щастлива и целува,
кога се смее и се весели.

Поезия, когато вънка май е
и тя ти шепне влюбено слова,
каквито тя едничка само знае,
отпуснала на твойта гръд глава.

А проза е, когато те уплита
в досадни грижи, в дребни хитрини,
когато е намръщена, сърдита
и прави мрачни всички твои дни.

Когато ти мърмори недоволно,
че късно се прибираш вечерта,
когато и детенцето е болно,
когато си отива младостта...

Да, прозата е друга, друга, друга!
Не я познава нейният любим!
Тя пада се изцяло на съпруга,
като вериги, гнет непоносим!

Несправедлив е жребият ни, братко!
Не искам аз да гледам примирен
как граби друг поезията сладка
и предоставя прозата на мен!

Давид Овадия

Врани коне
Светлина и мрак се гонят през деня!
В нощите изстива без любов земята
и не спи... тревожна в свойта самота –
ако дъжд заплаче или стене вятър!

Свъсило е вежди сивото небе –
свило се от болка, тъжно без светлика!
Буря, оседлала враните коне,
яростно връхлита, шибайки с камшика!

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=279317

Вълните на морето са жени,
избягали от къщите – окови.
Ела, една вълна сама стани,
сестра на вятъра бъди отново.

Ела, сред най-дълбокото иди,
при царството на тъмните стихии.
Била ли си обичана преди-
едва сега ще можеш да откриеш.

Страхливия ще седне на брега,
ще шепне колко много ти е верен,
безсилния ще плаче от тъга,
а истинския сам ще те намери.

Ще иска той с прегръдка да те спре,
но ти не се завръщай, нито спирай.
Вълната е вълна насред море.
А тръгне ли към плиткото – умира.

Евтим Евтимов

Вървя по острието на живота,
изтръпнали са мойте ходила.
Ранявана, оплювана, виновна,
прощавана, обичана, добра.

На раните не отговорих с рани.
Обидите не върнах, а простих.
С проблемите кръстосвах шпаги,
със вятърните мелници се бих.

Познах и болката, и самотата,
и радостта от малките неща.
Разбрах - по-ценна е от злато
протегната приятелска ръка.

Допуснах много, много грешки
за някои дори и аз не си простих.
Усещах често завистта човешка
във уж приятелски очи…

Нерядко лутах се във лабиринти…
Изгубвах се, но пак напред вървях.
И вярвам, гледайки луната и звездите
ще се преселя някой ден при тях.

И болка преживях, и радост…
Открих и преоткривам любовта.
Не крия, че уплаших се, когато
лице в лице застанах със смъртта.

Понякога съм като в път без изход
обръщам се, но няма път назад…
Несигурно пристъпвам, но не спирам,
макар най-лесно е да се предам.

Вървя по острието на живота,
със уморени и ранени сетива.
И ценен ми е всеки миг, защото
неповторим е и единствен на света…

/от нета/

Колко е нужно

Колко малко е нужно, за да бъдем щастливи!
Колко малко е нужно, за да бъдем добри! -
Бяло цвете надежда, хляб от черните ниви...
И за дните ни черни - шепа бели пари...

Колко малко е нужно, за да бъдем щастливи!
Колко малко е нужно, за да бъдем добри! -
Вдъхновената песен на щурците звънливи...
И гласчетата детски от безгрижните дни...

Колко малко е нужно, за да бъдем щастливи!
Колко малко е нужно, за да бъдем добри! -
Топла слънчева ласка... И очи обичливи...
И сърце на приятел - с доброта да гори!...

Но изгаря ни злоба... Завистта ни убива...
Но животът ни трови - затова ни боли...
Колко много е нужно, за да бъдем щастливи!...
Колко много е нужно, за да бъдем добри!...


Марин Тачков
"Стих-откровения" /2000 г./, "Утешителят" /2005 г./

[youtube]http://youtu.be/NZ8YkRF3FQA[/youtube]

Есенни безсъници


Натежа ми небето в очите,
а звездите ме боцкат за сън,
сини песни ми пеят птиците
и заспал е животът навън.
Кадифето на топлата вечер
ме завива с парче тишина,
русокосият есенен вятър
шумоли и развява листа.

Есента ме целува по устните
с аромати на плод и лозя.
И сред тази магическа приказка,
ха, кажете ми как да заспя?!

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=287870

Сбогом, лято

Лятото горещо отлетя,
само споменът за него в мен остана.
Небето мрачно тъжно прокънтя.
Със листа земята е постлана.

Клоните оголени сивеят,
птиците не пеят веч - от мъка.
Само вятърът неспирно вее,
вее, за да не умре от скука.

Аз обичам лятото красиво.
С птиците да пея аз обичам.
Със вълните по брега да тичам вечно.
Да съм млада и щастлива безконечно.

Лятото горещо отлетя,
само споменът за него в мен остана.
Небето мрачно тъжно прокънтя,
а земята сменя своята премяна.

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=287434