Кулинарен Форум на Веселият Готвач

Довиждане лято

Довиждане, слънчево лято,
от утре есента долита,
щом готово е птичето ято,
там далече на юг да отлита.

Няма да ги има слънчевите дни
и летните нощи горещи,
ще бъде студено и дъжд ще вали,
не ще има време за срещи.

Но аз не ще тъгувам, лято,
догодина ще се върнеш ти,
защото частица от тебе нося
и с нея сърцето ми живо тупти.
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=287341

В сезоните...

Краят на септември наближава,
влязохме във ритъма на Есента,
всеки месец с тайни ни дарява -
много Истини, Надежди, Синева!

С лекота отронват се листата,
поели чувства и истории с мечти,
танцуващи със вятъра и суетата,
оформили картини ярки, красоти!

Дали е Пролет, Лято, Есен, Зима,
дори да дойде неусетно - нов сезон,
за всекиго по нещичко ще има
и пак ще бъдем със света в резон!

Обливат с Вяра, Обич времената,
променят всяка мисъл и мечта,
изменят всичко без остатък -
душите, съдбините в кръговрат!

Поли Здравкова
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=287033

Порасна вече моето момиче-
прекрасната ми малка дъщеря!
Към утрото със бързи крачки тича,
на четиринадесет – млада е жена!

Със своите грижи – хубава, суетна,
свободно тича сред безброй мечти.
Усмихната, безгрижна и кокетна,
звездите гони, а във мен вали…

Едничка ми е – цветето на мама,
изпълваща живота ми със цел…
Причина за усмивка, за промяна,
тя щастие е мое… без предел!

Тя мамината галена принцеса…
със хъс прохожда в дивия живот!
А в мен сърцето бавничко се къса,
познавайки пре-тежкият хомот…

Ще пада, става, колене ще драска
и рани ще лекува със сълзи…
Но пак ще бъде силна и прекрасна
и пак ще тръгва… нищо, че боли!

Тя е борец… и зная ще се бори,
но как е свито майчино сърце…
Как горко плаче, страда и говори,
обвито в най-човешки страхове!

Принцесо моя! Мое лунно цвете!
Моя прекрасна малка дъщеря!
Със тези искрено написани куплети,
благословията си искам да даря!

Бъди щастлива!… Винаги засмяна!
с добро в сърцето, мила, се бори!
Ръката Бог държи на твойто рамо
и ще те пази, зная, от беди!

Бъди обичана… и винаги желана!
Жена бъди… и горда и добра…
Грижовна майка, винаги засмяна,
и мойта малка, нежна дъщеря…

Обичам те! Прекрасна, малка, моя!
От мойта обич спретнах ти букет!
И знай, че винаги пред бащиния огън,
твоето място ще е най-отпред!

Таня Илиeва

Бони,прекрасно стихотворение, като излято от душата и сърцето на авторката

Дъждовен следобед със сини очи
вали над душите ни с пролетна
нежност.

Дъждовни надежди и птици добри
криле са разперили в бяла
безбрежност.

Безбрежна и синя е моята мъка
заплетена в клони на златни
брези.

Не искам да вярвам в онази разлъка,
разделяща мене със мойте
мечти.

Безброй изоставени бели надежди
нахлуват във сънища, тлеят в
сълзи.

Сълзите се вливат в дъждовен
следобед, дъждовен следобед
със сини очи!

Нона Йотова

От всичко‚ което бих искала да ти кажа‚
избирам‚ дъще‚ едно: Бъди горда! Горда бъди!
След всяко падане — ставай!
Иначе ще те смажат зли хора или беди.

Даваш ли — не пресмятай! Губиш ли — не съжалявай!
За всичко плащай сама!
Не се срамувай‚ ако от тебе лъвица не става —
свое достойнство има и мравката на тази земя.

Не бой се от нищо —
ни от съдбата‚ ни от себеподобния враг.
Каквото и да се случи — гордостта
ще изправя главата ти като железен гръбнак.

Станка Пенчева

Бони,прекрасно звучи това стихотворение,толкова насърчително,реално,благодаря ти мила.

Още преди да те срещна в живота си -
теб съм обичал.
В древни гравюри и улични фотоси,
в звездна поличба,
в шумни площади и празни понятия,
в цирков спектакъл,
по телевизия, по телепатия -
теб аз съм чакал.

Колко години без шум са сближавали
двата маршрута!
Колко причини в света са създавали
тази минута! -
Нежният сблъсък на влюбени атоми.
Вик на вселени.
Още преди да започне съдбата ми -
ти си до мене.

Ти ме въздигаш по стръмните пътища.
Ти ме възпираш.
Мойте кошмари и приказни сънища
ти режисираш.
Двама се лутаме в болка и истина,
в гняв и сърдечност.
Тази любов е в безкрая единствена.
Миг като вечност.

Георги Константинов

Мечтател си. Е, значи си колега.
Такива като нас са на изчезване.
Започваме направо от омега
и сме проблем за земното притегляне.
Мечтател си. Е, значи сме си близки.
Не съм се лутала така напразно.
Не съм прахосала безброй усмивки.
( Усмивките ми често са заразни.)
И теб те заразих, но само с обич.

Усуках те със звездните си корени.
И всичко спря. Небето проговори.
(Съзвездията са за нас отворени.)
Мечтател си. Тогава всичко можеш.
Метни ме на гърба си…до луната .
До слънцето не искам да ме водиш.
Държа го в себе си. (И съм богата.)
За теб го пазя. Пазя го отдавна.
Колега си! Един добър приятел.
(Вселената без нас е твърде празна.)
По-пълна е, когато си…
мечтател.

Николина Милева – НМ