Кулинарен Форум на Веселият Готвач

BRIDA

Румяна Илиева

Разговор с моя син на 18-тия му рожден ден
Седни по-близо и не крий от мен
цигарата си с пръстите несръчни
Ти ставаш вече мъж от този ден
и моят път от твоя се отлъчва.
........................................................
........................................................
По пътищата злобата седи
и завистта във локвите се стича.
Разкаляната алчност още бди.
Пази се, сине, дяволски привлича.
Охолството ограбва мъдростта
и с подлости убива добрината.
...................................................................
...................................................................
Недей гази в калта за „много хляб”.
Човек и с малък къшей се наяжда.
Недей да коленичиш като слаб
пред всяка локва в страшната си жажда.
...........................................................

Страхотно стихотворение.Силно въздействащо.

http://www.youtube.com/watch?v=KFk6CE5N ... r_embedded#!

СБОГОМ ПРИЯТЕЛЮ

Аз си тръгвам, приятелю. Сбогом.

Достатъчно болка край тебе събрах.

Аз си тръгвам, приятелю. Сбогом.

Твоя любима до края не бях.



Може би ще ме мразиш. До време.

Може би ще си тъжен. За ден.

Нека в песните само да стене

оня спомен, до край нестопен -



за една изневяра на чувства и сили,

за един недокрая изискан роман...

Аз си тръгвам. Ако можеш - прости ми.

Остани като вятъра - сам.



Сбогом, приятелю, мили...

" ... но във тебе като рана ще пари мисълта, че две неща не можеш никога да си възвърнеш: животът да избавиш от смъртта и времето назад да върнеш." Петя Дубарова

Доброта


Понякога съм толкова добра,

че цялата изтръпвам и боли ме.

И вените ми, сплетени в гора,

ми търсят ново, благородно име.



Понякога съм толкова добра!...

И скрива ме във коша си чемшира

на двора. Неизмислена игра

ме търси и ръцете ми намира!



Понякога съм светла като мед.

Тогава светли устни ме обичат.

Понякога съм златен слънчоглед,

красив като главата на момиче.



Понякога съм бяла и добра.

Как рядко ми се случва да съм бяла!

Тогава искам сън да подаря

на всекиго. И свойта обич цяла



да счупя на парченца от стъкло,

да пръсна и добри ръце да сгрея.

И дала сок на нечие стъбло,

да пазя свойта тайна, че живея!

ОЧИТЕ ТИ ЧЕРНИ КЪДЕ МЕ ВЛЕКАТ


Ах, очите ти черни къде ме влекат?
И ръцете ти верни къде ме зоват?

Аз политам, безсилна, и падам във тях.
Положи ме на пухено ложе от грях!

Късай всичко от мен, да ме жалиш недей!
Свойта пламенна обич във мене излей!

Тази почва е сочна – нека в нея расте
Едно малко, добро, беззащитно дете.

Една малка частица от теб и от мен.
Нека срещне нощта и ранилия ден.

Нека види и чуе – вечерния здрач
И зората, смеха и горчивия плач.

Да познае и то любовта, радостта,
И тъгата безмерна, заляла света!

Автор: poems

Ако един ден ти се доплаче,обади ми се!
Не ти обещавам,че ще те накарам
да се смееш, но мога да поплача с теб.
Ако един ден искаш да избягаш, обади ми се!
Не ти обещавам, че ще те помоля да спреш,
но мога да бягам с теб. Ако някой ден не
искаш да слушаш никого, обади ми се и ти
обещавам, че ще мълча. Но ако някой ден се
обадиш и никой не вдигне,ела бързо при мен,
вероятно имам нужда от теб.

Ако един ден ти се доплаче,обади ми се!
Не ти обещавам,че ще те накарам
да се смееш, но мога да поплача с теб.
Ако един ден искаш да избягаш, обади ми се!
Не ти обещавам, че ще те помоля да спреш,
но мога да бягам с теб. Ако някой ден не
искаш да слушаш никого, обади ми се и ти
обещавам, че ще мълча. Но ако някой ден се
обадиш и никой не вдигне,ела бързо при мен,
вероятно имам нужда от теб.

Ако те има

Ако те има
теб на този свят,
ще има птици в пустото небе.
Ако те има
теб на този свят,
ще има лодка в тъмното море.
Ако те има
теб на този свят,
ще има огън и в студени дни.
Ако те има теб. . .

Ако те няма теб на този свят,
сърцето ми ще бъде хляб за птиците.
Ако те няма
теб на този свят,
очите ми ще бъдат мъртви за любов.
Ако те няма
теб на този свят,
от своята душа ще те създам завинаги.
Ако те няма, теб. . .

Този свят е нежен за двама,
този свят е тесен за сам.
Верността е солта на живота,
подлостта е черния срам.

Иля Велчев

Сещам се за този стих винаги в трудни моменти
и исках да споделя с вас, защото ми е помагал не веднъж.


Живей, когато имаш всичко,
или от всичко си лишен
и късаш думите на срички,
за да не паднеш в техен плен.

Живей когато ти се плаче,
или от плач си отвратен...
От бели вълци и гризачи,
които ровят в твоя ден.

Живей с умората на всеки,
сънувай негови сън
и ако всичко си отрекъл
повикай Слънцето отвън.

Живей дори да си измамен
от собствената си съдба
и вместо да усетиш рамо,
усещаш нечии нож в гърба.

Живей когато те разлюбят
светкавици и ветрове
и нежността започне лудо,
метални устни да кове.

Живей за всичко, а когато
живота вече изгори
вдигни се пак и без остатък
останките му събери.

Живей и всяка адска жега-
с капчукова вода полей!
Дори да ти коват ковчега
Живей приятелю, живей!

Матей Шопкин


Желая ви един прекрасен, усмихнат и слънчев ден.

Автор - Мадлен Алгафари
.................
За всички пропуснати мигове,
за сълзите неизплакани,
за всички изпуснати влакове,
за гарите недочакани,
за думите неизказани,
за раните ненанесени,
за болките ненаказани,
за всички цветя неподнесени,
за песните неизпети,
картини ненарисувани,
за чувствата неизлети
и танци неизтанцувани,
за стиховете неписани,
за маските несвалени,
за виковете подтиснати,
за ударите спестени,
за устните нецелунати,
за всички врати неоткрехнати,
за шансовете изгубени
и страхове непосрещнати,
за всички писма неизпратени,
любови несподелени,
за всичките прошки недадени,
за пропиляното време,
за грешките непоправени,
за всяко "ОБИЧАМ" неказано,
за бляновете забравени,
за щастието отказано,
за всички пропуснати други животи
и избори ненаправени -

СЕГА е моментът да мислим, защото
не знаем тук колко остава ни!
..........................................................................................................
Самотата не е в тишината.
Самотата не е в мълчанието.
Самотата не е в тъмнината.
Самотата не е в самостта.
Самотата е в гърмящата тълпа.
В неспирното говорене на глупости.
В убийствената яркост на цвета.
В студенината,в чуждостта
ма маските фалшиви.
Сред тяхното гъмжило
самотата ме връхлита
с двойна сила.

Защото съм ничия.
............................................................
ОДА ЗА ЖЕНСКИТЕ СЪЛЗИ
Мадлен Алгафари

Тя плачеше, когато я дърпаха за плитките.
Когато момчетиите замеряха с прашка птичките.
Когато до полуда в едно момче се влюби.
Когато жива се оплака, защото го изгуби.
Тя плачеше, когато остава сама.
За старите си кукли, за мама, за дома.
Когато се омъжи, очите си изплака.
Когато го изпращаше и срещаше на влака.
Тя плачеше, когато раждаше в щастлива болка.
Не мислеше защо, ни питаше и още колко.
И продължаваше да плаче над болните деца.
За хората без покрив и тези без сърца.
Тя плачеше, когато децата отлетяха
и къщата и дворът смъртоносно опустяха.
Когато се завръщаха, пак плачеше - щастлива.
И тайно, тихо плачеше, когато си отиват.
А после плака гордо, когато стана баба.
От болка - че ставаше по - немощна и слаба.
Тя плачеше, когато оплакваше мъжа си.
Преди да го последва, през сълзи каза на сина си:
- Е, сине, поплачи си, но знай: Аз съм много щастлива жена,
защото съм имала шанса да плача за всичко това!
...........................................................
Спомни си кой си ,човече!
Или нямаш и спомени вече?
Тъй както нямаш вече време
и мислиш чувствата за бреме.

Душата ти си спомня всичко,
но е затворена самичка
на дъното на чер затвор,
наречена от теб позор!

А истината е, че позорен
е раумът ти, тъй покорен
на маретиалните неща
и на живота без душа!

Homo nevrotiсus normalis,
ще има истински да жалиш!
Душата повече е sapiens,
от "разума" , царуващ днес!
..........................................................

НЕ УМИРАЙ, ЛЮБОВ
Не умирай любов! Не умирай любов! Не умирай!
Старомодно до край ще повтарям тези слова.
Не затваряй вратата на своята бедна квартира -
всеки ден ще ти нося през зимата хляб и дърва.

Тази нощ с одеялото двамата ще се завием.
Ще ти стопля нозете с нозе и ръцете с ръце.
Затова не умирай любов...Единадесет бие.
Предпоследния удар на твоето храбро сърце.

Ще те любя, любов! Ще те любя, любов! Ще те любя!
Цяла нощ...Ще ти вдъхна живот. Ще ми вдъхнеш живот.
Ти си все така хубава! Виж! Аз съм все така хубав!
Нека вие навън оня леден и бял съпровод.


Реквием ли, любов? Сватбен марш ли?.. Последен молебен.
Тъкмо време е вече...И аз съм отдавна готов.
Не е честно да тръгваш сама...Аз ще тръгна със тебе.
Затова не умирай любов, не умирай любов!


Недялко Йорданов