Кулинарен Форум на Веселият Готвач

Много истински,много чувствени,прекрасни стихове !

Тръгвай сине! Напред, и... късмет!
Тук надежда за теб не остана.
Скътах тези пари за билет
и поплаках си малко зарана...
Все си вярвах, че мойто момче
в тоз несигурен свят ще сполучи.
Но животът надолу тече
и напомня помия за куче.
Някой вече ни сложи черта.
Като мъртви дори ни посече.
Щом преминеш след тази врата -
не се връщай тук никога вече.
Даже вън да е тежко - ще знам,
че синът ми със труд ще успее.
Тук да прося за нас ме е срам,
а оттатък - поне се живее.
Малка пенсия имам. Уви!
И за двама се никак не връзва.
Тръгвай, моя любов, и върви,
че сърце ми от болка измръзва.
Ще намериш все нещо, нали?
Армаган да изпратиш на време.
Вересията свърши. Боли!
Левче никой не ще да заеме.
Тръгвай, сине, от тоз терминал!
Колко други навън отлетяха...
Не поглеждай баща си през жал!
Тя, в сърцето, е родната стряха!
Щом превърнаха родното в ад,
то чистилище вънка поне е...
Ти си силен и толкова млад,
а на мен старостта ми тъмнее.
И да пишеш... Ще чакам, до дни!
Ето, виждам за теб самолета...
Усмихни се, сине мой, усмихни
на баща си душицата клета..

Ясен Ведрин

Под юрган от топли мисли
крия малкия си свят,
а навън безброй снежинки
като детски смях валят.
Става бяло, светло, чисто.
Цялата земя блести.
Снежко ще затрупа всичко
с двеста метра добрини.
Хората ще искат бързо
в къщи да се приберат
и край топлото огнище
приказки ще завалят.
Някой ще обича някой.
Времето ще спре.
Този сняг е стар Вълшебник-
знам го от дете!...

Innocence

Ех,Бони - нека такъв сняг Вълшебник да вали и не спира.

Мога да съм
пряма и цинична,
Мога до полуда да обичам,
без дори това да разбереш.
Мога да се скривам във усмивка.
Мога да играя със смъртта.
Мога и да бъда безразлична,
мога да съм
пряма и добра.
Мога да не бързам
и да бързам,
в тебе преоткрила любовта.
Искам всички възли да развържа -
да не стягат твоите крила.
Мога да съм слънце във очите.
Мога да съм вятър във степта.
Мога да пилея дните ти
и в дланта си да ги събера.
Мога да съм всичко или...
всичко.
Можеш! - Ти си моето небе!
Мога да обичам и...
обичам.
Просто искам Ти да си добре.

Надежда Маринова

Мила ЕЛИ,стихотворенията,които ни предоставяш винаги много силно ме докосват - толкова са истински,реални,силни.Благодаря ти от сърце,мило момиче,ще продължавам да чета всичко,което ни предложиш,благодаря.

Благодаря ти, Кате от сърце

ГОРДЕЯ СЕ, ЧЕ СЪМ ЖЕНА!!!
Блага Димитрова

Как тревожно е да си Жена...
Красота и усмивка да бъдеш
сред всекидневния сив кръговрат,
вярност – срещу изменчивия вятър,
нежност – в загрубелия свят.
От безбройните пътища земни
най-рискования да избереш –
безразсъдния път на сърцето,
и до край да го извървиш.
Твоя единствена радост да бъде
радост да даваш... Да бъдеш в нощта
светло прозорче, което чака
първа стъпка разбудила утрото.
Ти, слаборъката, да подкрепиш
силата на ръката корава.
И непростимото да простиш,
и да градиш живот от отломки.

Отговорно е да си Жена!
Бъдещето да носиш в утроба,
да продължиш в един детски вик
дългата мълчалива целувка.
Вечност да сториш от краткия миг.
Твоите прострени ръце за прегръдка
люлка да станат за нов живот.
Нощем над него безсънна да тръпнеш,
светла като звездоокия свод.
Всяка детска усмивка - със бръчка да заплатиш
и в косите със скреж.
Сълза по сълза на новото стръкче
своята хубост да предадеш.
Нищо за себе си да не оставиш...

Саможертва е да си Жена!
И до ранена, разбита гръд
чистите извори да защитаваш -
просто за да съществува светът.

Година

Прекрасна си, защото си ми нова!
(Но старата и тя ми бе добра…)
Надеждите проправят път отново
и с нови сили хукват към света –
да срещат хора, и да ги прегръщат,
да виждат смисъл, в тях да го създават,
да тръгват, да се лутат, да се връщат,
да помнят, да обичат, да забравят –
една безкрайна пъстра въртележка,
в която се въртим, със теб, Година…
А ти – простила всичките ни грешки,
повтаряш кротко: „ И това ще мине…”
Ще минат и ще се забравят
тъгите ни по нещичко изтлели…
Щастливи, и усмихнати, и здрави,
към теб вървим – по-истински и смели…
И знаеш ли… Дори и ний сме нови.
Блещукащи и някак по-добри…
Надеждите проправят път отново,
и винаги така ще е… Нали?
Годините ще си препускат лудо –
вълнуващи, човешки и красиви.
И всяка, до последната, е чудо!
Дошла със своя дар – да сме щастливи.

Мира Дойчинова

Ели, Йоанка .