Страница 30 от 118

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Публикувано: вт яну 22, 2013 2:48 pm
от BRIDA
:clap: :clap: :clap: :love: :love:
Усмихнато стихотворение

Останала ми е една усмивка.
Не може да я вземе никой дявол.
Каквото и да става - зъби стискам
и смело към върха си продължавам.

Усмихвам се на тихата си лудост,
на времето прекарано в безгрижност.
Забравям всички глупави заблуди-
да помниш болката е толкова излишно.

Усмихвам се на някой стар приятел,
на онзи мъж, на бабата отсреща
и осъзнавам колко съм богата,
раздавайки усмихната надежда.

Останала ми е една усмивка,
но от вълшебните-дадеш ли я на някой,
животът с хиляди усмивки ти откликва.
Не ми ли вярваш? Усмихни се и почакай... :)

автор Катерина Кайтазова

Изображение
ПРИЯТЕН ДЕН !

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Публикувано: вт яну 22, 2013 4:54 pm
от elena13677
Поезия от Константин Авгарски

Майчината обич е незаменима,
пламва всеотдайна, щом рожба се роди.
Саможертвена и непоколебима,
готова с тяло огън да гаси.

Майчината обич е лишение,
будни нощи-неспокойни дни.
Бурна радост, болка и опрощение,
с ласки и любов чадото крепи.

Майчината обич изпраща и посреща,
когато детето голямо порасне,
по майчините сълзи се усеща,
как обича с цялото си сърце.

Майчината обич е чиста, свята,
родила светци, герои и поети.
Остава трайни следи в сърцата,
възпята в песни, картини и куплети

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Публикувано: вт яну 22, 2013 5:08 pm
от mami48
Веси,Ели -благодаря ви. :winkiss: :heart: :winkiss: :hug: :flow1: :flow2: :flow1: :hug:

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Публикувано: ср яну 23, 2013 1:04 pm
от elena13677
Завинаги с тебе...

По лунна пътека се скитаме двама,
лицата ни мие звездния дъжд...
С тебе ни свързва една обич голяма,
която я има в живота веднъж....

С какво ме плени ли? Не зная все още.
Може би с твоята прекрасна душа...
Или пък със своята осанка разкошна
която сравнявам аз само с луна...

Държим си ръцете... Сърцата ни бият..
Нощният въздух е с вкус на море
Очите в тъмата с очи се изпиват...
Устните слети в целувка и те....

По лунна пътека се скитаме двама,
телата ни вплетени в любовен екстаз..
,,Завинаги с тебе" ми казваш любима...
,,Завинаги с тебе" ти казвам и аз....

Добромир Радев

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Публикувано: ср яну 23, 2013 2:21 pm
от elena13677
Песен за доброто
Когато си беден, когато си слаб,
когато трепериш за късчето хляб,
когато отвсякъде, кой както свари,
препъва те с крак и ти удря шамари -
недей се отчайва, недей се навежда,
не си позволявай да губиш надежда!
Защото макар да е жилаво злото,
в човека все пак побеждава доброто.

Какво е охолство, какво са пари
пред светлата участ да бъдем добри!
Когато в сърцето ти гняв се надига,
кажи си наум кротко думата "стига!"
и вярвай, че пак ще спечели двубоя
със лошите мисли усмивката твоя.
Защото макар да е жилаво злото,
в човека все пак побеждава доброто!

автор Недялко Йорданов

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Публикувано: ср яну 23, 2013 5:29 pm
от mami48
Ели, много ми допаднаха тия прекрасни стихотворения,благодаря ти. :winkiss: :giflo1: :winkiss: :hug: :hug:

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Публикувано: чет яну 24, 2013 12:48 pm
от elena13677
Малкото сираче...

В магазина влезе мъничко момченце,
погледна продавача със сълзи на очи....
,,Продавате ли майки "чу го той да срича..
,,Ако да, ти чичко, една ми избери"

,,Искам да е стройна, весела, засмяна...
Искам, да играем с нея всеки ден..
Искам, да е нежна мойта мила мама,
и да ме обича много.. Само мен..."

,,Искам също чичко, приказки да знае,
за да ми разказва докато заспа....
Искам да ме цунка, гушка и ме пази
от злите таласъми, от тъмното в нощта"...

,,Имате ли чичко, колко ли ще струва
мойта мила майка... Моля те кажи"!
И протегна плахо двете си ръчички,
стискащи с усилие мъничко пари...

Продавачът трепна, тъжно се усмихна
от мъката в душата гласът му затрептя..
Всичко беше виждал, всичко беше чувал,
но не бе подготвен, точно за това..

Изскочи той навън при малкото момченце,
притисна го до себе си и с него зарида..
,,От тоз момент нататък, аз съм твойта майка,
от тоз момент нататък, аз съм ти баща"....

Добромир Радев

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Публикувано: пет яну 25, 2013 2:50 am
от elena13677
Почистих душата си,изхвърлих всичко ненужно....
Почистих килера - изхвърлих всичко излишно.
Последната капчица вяра побързах да сложа на скришно.
Изхвърлих всички нечестни приятелства, стари обиди, ограбващи ме познанства.
Изведнъж се получи доста пространство. Изметох и амбиции разни. И рафтовете останаха празни.
Тогава започнах да подреждам:
Най-отгоре, като крехък и фин порцелан, подредих всички мои надежди. До тях - някой и друг бъдещ план.
После, на по-долния ред, като луксозен пакет, сложих най-скъпите спомени. В килера оставих, безспорно, най-важното само: за точка опорна - едно вярно приятелско рамо.
Последно - проветрих и стана прекрасно!
А беше толкова задушно и тясно...

Кристина Филипова

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Публикувано: пет яну 25, 2013 12:07 pm
от mami48
Ех, мила Ели,това стихотворение за Малкото сираче ме разтърси силно - поплаках,но ми стана много топло и хубаво накрая.Миличка, не мога да намеря най - добрите думи за теб, затова,че редовно ни поднасяш толкова прекрасни стихове, мога само да ти кажа едно голямо - БЛАГОДАРЯ. :winkiss: :giflo1: :winkiss: :hug: :hug: :hug: :hug: :hug:

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Публикувано: пет яну 25, 2013 3:12 pm
от elena13677
МАЙЧИНА ИЗПОВЕД

Зеленоока моя дъще ненагледна
годините минават ден след ден
шарени мъниста от гердан,
обгръщал детската ти гушка.
Огромна бяла пеперуда
бе кацнала на нежната главица
сред водопад от буйни къдри,
в жесток двубой със гребена ти уморен.
Изяла бе ти моето червило
с дъх на горска ягода.
А сенките ми разноцветни-
подобно на дъга небесна,
по палавите пръстчета
играеха в своята тоналност.
Почуквайки по пода с мамините токчета,
ти тичаше от стая в стая,
сподиряна от весел детски смях.Сега е тихо в стаята и съм сама-
Сама със спомена.
С герданите в кутията голяма.
Сама с обувките,отдавна вече необувани.
Сама с изгладената бяла лента,
от която ще надипля пеперуда,
останала без своя буен водопад.
Звънецът извъня.
Прогони спомените връхлетели
самотния ми ден.
На прага ярко слънцето засвети,
защото там стоеше ти-
моето пораснало момиче.